Срещата ЕС-Западни Балкани не донесе много конкретика

Среща на върха на лидерите на Европейския съюз и Западните Балкани доведе до малко конкретни стъпки в посока бъдещето приемане на региона в евросъюза, но му предложи надежда за известен напредък следващата седмица, на фона на по-добра атмосфера в разговорите от преди, предаде БТА, позовавайки се на Ройтерс.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че се надява да има "положителен сигнал" на срещата на върха на ЕС на 15-16 декември за кандидатурата на Босна и Херцеговина да получи статут на страна кандидат за членство в ЕС, а германският канцлер Олаф Шолц каза, че визовата либерализация с Косово е необходима.

На предишна среща на върха през юни балканските лидери публично и остро критикуваха ЕС за липсата на напредък в преговорите за присъединяване на фона на разочарованието, че преговорите не са започнали или са в застой години след като им беше обещано евентуално членство в ЕС.

Въпреки че нежеланието за по-нататъшно разширяване на ЕС все още се усеща сред 27-те държави членки на евросъюза, инвазията на Русия в Украйна ги накара да вложат повече енергия за подобряване на отношенията с шестте балкански страни Албания, Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.

Страхът от разпространение на руското и китайското влияние в Западните Балкани също е ключов фактор. Шолц говори за ново настроение в ЕС по отношение на региона.

В края на срещата на върха в албанската столица Тирана лидерите на ЕС потвърдиха своя „пълен и недвусмислен ангажимент към перспективата за членство в ЕС на Западните Балкани и призовават за ускоряване на процеса на присъединяване“.

„Имахме своите разочарования... но никога не се отказахме от тази вяра в ЕС“, каза албанският премиер Еди Рама, домакинът на срещата на върха, който през юни нарече "позор" бавното присъединяване на региона към ЕС.

„Напредъкът, постигнат през последните години, без съмнение и поради войната (в Украйна) като катализатор, е огромен“, каза Рама в изказване на английски език.

В кулоарите ЕС изготви ново предложение за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово с ясен график на действията, каза високопоставен дипломат от ЕС.

Телекомуникационните оператори в рамките на ЕС се съгласиха да намалят таксите за роуминг за данни в страните от Западните Балкани от октомври 2023 г., а Брюксел обеща 1 милиард евро енергийни субсидии за региона.

Балканските лидери обаче биха искали да видят много повече.

„Косово ще подаде молбата си за членство в ЕС до края на тази година“, каза косовската президентка Вьоса Османи.

Сръбският президент Александър Вучич, който ЕС критикува заради близките му връзки с Москва, каза, че страната му е „на пътя към ЕС“, но също така трябва да защитава собствените си интереси.

„Също така очакваме регионът да постигне ключови реформи и със сигурност да покаже воля да прегърне европейската амбиция и дух. Много го правят. Но виждаме и колебания“, каза върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

Лидерите на ЕС също настояха балканските им колеги да бъдат по-силни в прилагането на стандартите на ЕС, като върховенството на закона, и да съгласуват политиката си с политиките на ЕС, включително по отношение на имиграцията. ЕС отбеляза, че по-свободните визови режими на няколко балкански страни са помогнали за увеличаване на броя на мигрантите, които пристигат в страните от евросъюза.