Борбата с дефлацията преди десетилетие оставя китайската икономика зависима от стимулите

Преди десетилетие китайският президент Си Дзинпин се изправи пред дефлационна спирала и свърхпроизводство и приложи редица мерки, които не само се справиха със ситуацията, но и доведоха до бум в строителството с инвестиции от 900 млрд. долара, пише Bloomberg. Сега ситуацията в Китай изглежда подобна, но мерките, които предприемат властите будят опасения.

Bloomberg обръща внимание, че свърхпроизводството на мините е ограничено след проверки на регулаторните органи в компаниите, които добиват прекалено големи количества въглища, а най-голямата мина за литий е затворена от три месеца. Ръководителите на компании за електромобили и някои технологични компании пък бяха предупредени да спрат с "ценовата война", която водят на местния пазар, за да привлекат клиенти, но и която изяжда печалбите им.

Тази намеса на държавата обаче ограничава възможностите и забавя икономическия растеж. По данни на Международния валутен фонд (МВФ) субсидиите за индустрията - нисколихвени кредити, земя, директни парични преводи или данъчните облекчения, са в размер на 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) годишно. Приоритет е запазването на работни места и затова чрез субсидиите се поддържат нежизнеспособни бизнеси - компании зомбита.

Сега властите ограничават свръхпроизводството, но в същото време липсват стимули за домакинствата, които през 2015 година отприщиха инвестициите в имоти, отбелязва още Bloomberg. Без такъв стимул властите сега ще трябва да предприемат значителни реформи. В Пекин е насрочен конгрес на Комунистическата партия за октомври, на който ще бъде обсъден и разработен следващия петгодишен план за икономическото развитие на страната.

Според анализатори вариантите за преодоляването на слабости на китайската икономика са свързани със стимули, които да насърчат потреблението, или политики за увеличаване на доходите на китайците. Правителството обаче стартира мащабен проект за изграждането на язовир в Тибет - най-големият в света, на стойност 1,2 трилиона юана (167 млрд. долара). Това наистина е възможност, но изграждането му ще отнеме години и ефектите за икономиката ще са по-бавни.

Насоката към такива инфраструктурни проекти са вариант, но след години на индустриализация Китай има доста добре развита инфраструктура, включително и пътища и мостове.

Проблемите за китайската икономика трябва бързо да бъдат решени на фона на митата, които могат да ограничат достъпа на китайски стоки в САЩ - най-големия потребителски пазар в света, и геополитическото напрежение. 

Едно от решенията е подкрепа за жилищния сектор, който все още не може да се отърси от кризата, започнала през 2021 година. Досега обаче подкрепата на местните власти, която се състои в изкупуване на непродадени жилища, не дава чаканите резултати. Сега Пекин чака помощ от приближени до властта компании.

Според икономистите на Bloomberg борбата със свръхпроизводството в момента би оказала влияние върху растежа. Затова и най-подходящата стъпка ще бъде повишаване на търсенето чрез увеличаване на доходите и увеличаване на работните места. Това може да се случи по различни начини, включително и с увеличаване на пенсиите в селските региони, намаляване на осигуровките и данъчни облекчения за хората с ниски доходи.

Субсидии за семействата с малки деца също могат да стабилизират ситуацията, още повече че демографската криза в страната след политиката на "едно дете в семейството" става все по-видима.