Путин на 70. Психограма на един псевдолидер

Тези дни популярността на Владимир Путин се измерва, броейки нозете: руският министър на отбраната Сергей Шойгу твърди, че е набрал 200 хил. войници за армията. От друга страна, според изчисленията на руското бизнес списание Forbes.ru 700 хил. млади мъже са напуснали страната, след като руският президент нареди частична мобилизация преди две седмици.

Този петък лидерът на Кремъл навършва 70 години и за него това вероятно няма да е приятен рожден ден. Изглежда, че кампанията му в Украйна се изплъзва. Украинската контраофанзива напредва, собствената му армия изглежда опустошена, моралът на войниците изглежда е на дъното, елитът напуска страната, санкциите на Запада отслабват икономиката му - и дори бившите му съюзници се дистанцират, пише германският Handelsblatt. 

Сякаш за да опровергае тази нарастваща изолация, Путин ще посреща държавни гости в прекрасния Константинов дворец в Санкт Петербург. Според Кремъл президентът е поканил държавните глави на страните от Общността на независимите държави (ОНД) на „неформална среща на върха". 

Но въпреки тази кръгла маса познавачите на руската политика го описват като самотен нарцисист, който отдавна се е откъснал от реалността. Той се отървава от критичните настроения и допуска до себе си само хора, които шепнат в ухото му собствените му убеждения.

Американският историк Тимъти Снайдер например предполага, че на прага на старостта Путин все повече се интересува от своето наследство. Колкото повече остарява, толкова повече се интересува от „великите метафизични постижения - и все по-малко от Русия, каквато е в действителност".

Рискувайки с частичната мобилизация, той поставя всичките си яйца в една кошница: „Мисля, че вижда унищожаването на Украйна и включването ѝ в една по-голяма империя като последния голям триумф в кариерата си", казва професорът от Йейлския университет.

Това е кариера, която се е появила от нищото. Владимир Путин произхожда от бедно семейство, израснал е в петербургски двор, натоварен с комплекси за малоценност и обиди. Австрийският биограф на Путин Роберт Мисик го описва като младеж, който е „служител на бензиностанция с ядрено оръжие".

И все пак: Путин иска да влезе в историята на Русия като един от най-великите, наравно с Петър Велики, Катарина Велика, бившия московски княз Дмитрий Донски и победителя в Световната война Сталин.  

Експертът по Русия от Кьолн Петер Йозеф Бок наблюдава Путин от дълго време и стига до заключението: „Той е реваншист от много рано". Годините на поврата оказват силно влияние върху него. Тогава Путин за първи път се запознава с „новобогаташите" на московския хищнически капитализъм, който разпалва пристрастието му към величаенето.

Разпадането на Съветския съюз обаче оказва още по-силно влияние върху него. Фактът, че човекът от КГБ е трябвало да наблюдава как активисти за граждански права от ГДР предотвратяват щурма на централата на руските тайни служби в Дрезден, се е превърнал в житейска травма за него. "Това дълбоко го обиди", казва Бок.  Путин по време на празненствата на Червения площад. Снимка: EPA/MAKSIM BLINOV/SPUTNIK

Всъщност самият Путин определи разпадането на СССР като „най-голямата геополитическа катастрофа на XX век". Когато бившият шпионин на КГБ се завръща от Източна Германия в бедния си дом на брега на река Нева, той очевидно е паникьосан, че трябва да изкарва прехраната си като нископлатен таксиметров шофьор. Именно това основно чувство на страх подхранва и неговата мания: мисията му да върне Русия към предишната ѝ мощ.

Британският историк Марк Галеоти, задълбочен познавач на Путин, предупреждава в наскоро публикуваната си книга „Най-кратката история на Русия" за тази гордост на „любителя историк" Путин. „Не биваше да се забърква с историята", казва той. „Накрая историята винаги побеждава“. 

Владетелят на Кремъл, външно толкова могъщ, колкото и обсебен от властта, „изглежда решен или обречен да върне страната си в мрачните сиви 70-те години на миналия век, където застаряващо ръководство ръководи свиващата се икономика", пише Галеоти.

Той остава в „ожесточена опозиция на Запада", като трябва да разчита на корупция и репресии, за да „държи масите в подчинение". В крайна сметка Путин се превръща в „изтъркана версия на Леонид Брежнев", олицетворение на съветския застой и поквара.

Руският опозиционен политик Леонид Волков е на подобно мнение. Доверителят на затворения опозиционер Алексей Навални, който избяга в изгнание в Литва, пише в книгата си „Путинландия": „Системата му е изградена върху корупция. Премахнете корупцията и тази система ще се срине“. Бившият IT специалист Волков вижда в „системата, която Путин е изградил, нищо друго освен мафиотска държава. Начело е главата на мафията, кръстникът: Владимир Владимирович Путин“. 

Путин на 70 години

1 / 12

Путин (в средата) и лидерите на 4-те украински региона, които Русия анексира. Снимка: EPA/DMITRY ASTAKHOV / SPUTNIK

Още галерии

И там той е съвсем сам. На Путин, който след завръщането си от Дрезден се издига до заместник-кмет на Санкт Петербург, все повече му харесва ролята на самотен вълк. Това основно усещане не се е променило и при първото му избиране за президент на Русия през 2000 г.

Аурата на самотата все още го обгръщаше дори на помпозните приеми в Москва, когато издигналите се до неизмеримо богатство олигарси го възхваляваха като „Божието щастие за Русия".

И все пак възходът му започва отвъд кристалните полилеи и хайвера - смята се, че го е казал самият Путин. Като момче веднъж преследвал голям плъх в задния си двор - спомня си той в една от биографиите си. Притиснал животното в ъгъла, но за негова изненада плъхът в притеснението си го нападнал. След това той възприема гледната точка на плъха: няма да позволи нито той, нито Русия да бъдат притиснати в ъгъла - това е посланието към читателите му. 

И не оставя съмнение, че той, човекът от КГБ, се идентифицира с лукавството на плъха. При издигането си в руския властови апарат бившият шпионин неведнъж е разчитал на старите разузнавателни тактики като лъжи, фалшиви следи, прикриване.  Руският президент Владимир Путин (вдясно) и бившият съветски лидер Михаил Горбачов (вляво) разговарят по време на пресконференция в двореца Готторф в северното село Шлезвиг, Германия, 21 декември 2004 г. Снимка: EPA/CARSTEN REHDER

Роберт Мисик също смята, че кремълският лидер довежда принципа на объркването до крайност като властово-политически занаят. В книгата си „Путин - една гибел" Мисик пише: „Независимо дали Путин е полудял, или не, той има определен интерес да ни накара да мислим, че е възможно да е полудял, и освен това да установи еднолична тирания, която му позволява да прави нещо напълно безумно“. Отнесено към сценариите му за ядрена заплаха, това би означавало: „Докато се страхуваме от ядрения му потенциал, той може да прави каквото си иска“. 

Фактът, че Путин, който през 1993 г. се представи пред германски бизнесмени в Санкт Петербург като почитател на чилийския военен диктатор Аугусто Пиночет, „живее в друг свят", вече беше отбелязан и от бившия германски канцлер Ангела Меркел през 2014 г. в телефонен разговор с тогавашния президент на САЩ Барак Обама след анексирането от Русия на украинския полуостров Крим. 

Но дали Путин умишлено изгражда този образ за Запада? Дали се обвива в аура на непредсказуемост, за да се направи на по-голям? Министър-председателят на Литва Ингрида Симоните смята, че този образ е по-скоро погрешно разбиране на Запада. Европейските и американските политици изхождат от собственото си разбиране за рационалност или ирационалност, когато се опитват да класифицират Путин.

„Смятаха, че ако направи нещо като войната в Украйна, той ще бъде напълно ирационален. Но от негова гледна точка всичко е съвсем различно", казва Симоните пред Handelsblatt. „Той не се интересува от хората си. На Запад мислите и действията му никога не са били разбрани“. Въпреки това, казва тя, това е в полза на Путин. „Неговата Русия е слаба, но Путин се възползва много от тази слабост“.