Хората по света работят по-продуктивно, но не го усещат по реалните си заплати

Икономическите власти и бизнес лидерите се тревожат много за инфлацията при заплатите. Средностатистическите работници - не толкова. Това е така, защото реалният глобален ръст на месечните заплати - който отразява покупателната способност на заплатите, след като се вземе предвид ръстът на разходите за живот - всъщност падна до минус 0,9 процента през първата половина на 2022 г. Това е първият път от 2008 г. насам, когато реалният растеж на заплатите в световен мащаб е отрицателен, според нов доклад на Международната организация на труда (МОТ), пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.

Докато инфлацията в области като храните и горивата удря най-силно бедните във всяка страна, сравнителният спад на реалните спрямо номиналните заплати всъщност е най-рязък в богатия свят. В развитите страни от Г-20 растежът на реалните заплати през първата половина на 2022 г. спадна до минус 2,2%, докато растежът в полуразвитите страни от Г-20 се забави, но остана положителен на ниво от 0,8%.

Сред богатите страни Северна Америка е особено силно засегната; ръстът на средните реални заплати в САЩ и Канада падна до минус 3,2 процента през първата половина на 2022 г. Кършенето на ръце относно спиралите заплати-цени сред политиците е в голямо противоречие с действителната ситуация на повечето северноамерикански работници.

Въпреки че председателят на Федералния резерв Джером Пауъл призна в скорошна реч пред института Брукингс, че инфлацията при издръжката на живота изяжда по-голям дял от средната заплата, той също отбеляза, че има 1,7 работни места за всеки безработен в САЩ .

Въпреки че свързаните с пандемията проблеми с веригата за доставки като цяло са намалели и енергийните пазари се стабилизират, „увеличаването на заплатите вероятно ще бъде много важна част от разказа за инфлацията в бъдеще“, каза Пауъл. „Това, което виждаме, е истински дисбаланс между търсенето и предлагането“, продължи той, като инфлацията на заплатите все още е твърде далеч над целевия процент на обща инфлация на Фед в размер на 2 процента, така че да могат централните банкери да се успокоят.

Защо се получава това? Разбира се, пандемията от Covid-19 изигра огромна роля; участието на работната сила спадна през 2021 г. и все още не се е възстановило. Много хора остават без работа, защото продължават да се борят с болести или се грижат за зависими лица. Но по-голямата част от историята е свързана с нарастването на пенсионирането, което отговаря за повече от половината от недостига на работна ръка в САЩ в размер на 3,5 милиона души. По-възрастните хора, които са загубили работата си по време на пандемията, изпитват проблеми с намирането на нова дори в условията на затегнат пазар на труда. Други просто се пенсионират рано поради ефекта върху богатството им вследствие на ръстовете на жилищния и фондовия пазари през последните години.

Освен това заместник-председателят на Фед Леъл Брейнърд се запита дали някои тенденции - от деглобализацията през демографските промени до климатичните промени - не са променили еластичността на трудовия пазар, създавайки повече волатилност и инфлация.

Каквито и да са основните причини за затегнатостта на пазар на труда, фактът, че увеличенията на заплатите просто не са в крак с другите видове инфлация, създава огромно предизвикателство за властите и бизнес лидерите. В отговор на нарастващата инфлация компаниите увеличават цените за потребителите, като същевременно прилагат „шринкфлация“: намаляване размера на продуктите и качеството на услугите на места като хотели, ресторанти и летища.

Те също така инвестират в технологии, някои от които изместват работни места, с по-бързи от обичайните темпове в опит да компенсират инфлацията на заплатите. Но в най-развитите нации, като САЩ, където потребителските разходи съставляват цели две трети от брутния вътрешен продукт, ако хората не получават повече пари чрез заплатите си, нито бизнесът, нито икономиката могат да растат силно.

В миналото повишаването на производителността, постигано от работниците, оправдаваше повишаването на заплатите. Но според МОТ тази година е отчетена най-голямата разлика между растежа на производителността и растежа на реалните заплати в страните с високи доходи от 1999 г насам. Хората работят по-продуктивно, но просто не виждат толкова парична полза от усилията си, колкото в миналото.

Като се има предвид разликата между производителността и заплатите, има причина да се мисли, че компаниите, особено тези, които все още се радват на по-високи от средните маржове на печалба, имат възможност да увеличат дела на труда в пая. Бих искала да видя разнообразни стратегии по отношение на това; стимули за компании, които инвестират в обучение на работници или други форми на продуктивни капиталови разходи, които подкрепят труда, например. Американците може да погледнат и към Европа, където схемите за запазване на работните места и субсидиите за заплати поддържат нивата на реалните заплати по-високи от тези в САЩ.

Американците се борят и с различен вид инфлация, генерирана до голяма степен от десетилетията на експанзионистична парична политика - скоковете в цените на активите. Инфлацията в жилищния сектор е 7 процента и расте. Но дори това число не разкрива реалното въздействие на жилищните разходи. Заради много по-високи лихвени проценти и високи жилищни цени, средната вноска по ипотека е била със 77% по-висока през октомври, отколкото година по-рано, според уебсайта Realtor.com.

Това описва важна истина. Инфлацията при стоките и услугите нараства само през последните няколко години. Но имахме много инфлация в други области, включително цените на активите, през последните няколко десетилетия. Горчива ирония е, че след като монетарната политика подхранваше балони във всичко и централните банкери сега трябва да потушават инфлацията, те не разполагат с инструментите да поправят това, което наистина е счупено на трудовия пазар.