Преговори между Украйна и Русия биха били морално поражение

Много западни страни са двусмислени относно териториалната цялост и политическия суверенитет на Украйна. За разлика от Киев, те не се тревожат много за стабилността на евентуално прекратяване на огъня или мирно споразумение между Украйна и Русия. Мнозина държави, които се страхуват да ангажират ресурси в дългосрочна безизходна ситуация, биха могли да призоват президента Володимир Зеленски да приеме съмнителна сделка днес, вместо да следва принципи в кървава и безкрайна кампания. Множество десни и леви групи на запад, макар и повечето несвързани с Русия, както и редица държави - от Унгария до Бразилия, призоваха, косвено или директно, Киев да направи отстъпки пред Москва, за да постигне мир.

Но дори политици и правителства, които искат Украйна да направи компромиси относно своята свобода и самоопределение, не могат да отделят съветите си към Киев от по-широките въпроси на международната стабилност и сигурност. Дори ако Украйна е географски, културно, исторически и политически отдалечена от Вашингтон, Лондон или Брюксел - да не говорим за столици в Азия, Африка или Латинска Америка - би било погрешно конфликтът да се описва просто като постсъветски или вътрешнославянски спор, пише за Financial Times Андреас Умланд, анализатор в Стокхолмския център за Източна Европа към Шведския институт за международни отношения.

Между 1945 и 1991 г. украинската съветска република не беше, за разлика от руската съветска република, суверенен член на ООН. След като получи независимост през август 1991 г., постсъветска Украйна стана не само редовен член на ООН, но и участник в Съвета на Европа, ОССЕ и Договора за неразпространение на ядрено оръжие, наред с други организации.

Поради тази причина официалното анексиране на Кримския полуостров от Русия през 2014 г. вече създаде фундаментален проблем за международната общност от държави. Москва настоява, че Украйна няма право на суверенитет. Но функционирането на международния правен ред предполага, че тя има такова право.

Осем години след превземането на Крим Русия удвои усилията си за отричане на украинската държавност. През септември 2022 г. тя официално анексира още четири региона, този път в югоизточната част на Украйна. Това ново нарушение на международното право, както и ескалиращата терористична кампания на Москва срещу цивилното население и инфраструктура на Украйна, увеличиха още повече залозите.

Преди девет години твърденията на Кремъл за спорния статут на Крим бяха частично приети от международната общност. Но малцина днес биха приели възмутителните оправдания на Москва за поведението ѝ в Украйна. Самообявилите се за прагматици и пацифисти по света изразяват искрено съчувствие към Украйна и нейния народ, като техните предложения за прекратяване на огъня или мир може дори да се основават на погрешното убеждение, че отговарят на предполагаемите реални интереси на украинското население.

И все пак има морален риск в този начин на мислене. Какъв авторитет и легитимност ще имат ООН и европейският ред за сигурност, ако на Русия бъде позволено да наруши десетки свои двустранни и многостранни ангажименти в рамките на международни договори и организации? Трети страни, които приемат и легитимират евентуална сделка, водеща до нетни печалби за Русия, не само биха пренебрегнали политическия суверенитет и териториалната цялост на Украйна, но и биха нарушили правните си задължения, като позволят на Москва да бере плодовете на своята агресия.

Това рискува да насърчи други реваншистки страни и може да всее страх у онези, които се страхуват от същото отношение като към украинците. Защо други относително силни държави, с полуоснователни оправдания, да не посегнат на своите съседи? Дали някои други територии, било то в Азия, Африка или другаде, не чакат да бъдат върнати „у дома“ по същия начин като Крим и Източна Украйна?

Като се има предвид тази опасност, защо правителствата на сравнително слаби държави по света да продължават да разчитат на международните институции за защита на своите граници, територии и независимост? Ако западните правителства дадат сигнал, че не може да се разчита на тях като на твърди защитници на международния ред, това отслабва тези институции.

Докато руската агресия срещу Украйна продължава, няма друг начин за противодействие освен да се отговаря на силата със сила. Това е в пълно съответствие с международното право като цяло и член 51 от Хартата на ООН в частност. Компромиси, отстъпки и други ползи за държавата агресор не са път към траен мир. Онези, които призовават Киев да участва в подобни преговори, трябва да обмислят пълните последици от този курс на действие - не само за Украйна, но и за уязвимите държави по целия свят.