Европейските лидери се опитват да променят ЕС в сянката на Путин

Провокациите на руския президент Владимир Путин и полуотдръпването на американския държавен глава Доналд Тръмп принуждават Европейския съюз (ЕС) да се трансформира радикално. Срещата на върха на лидерите на ЕС в сряда ще предложи най-ярките доказателства, че блокът такъв, какъвто беше някога, вече го няма, пише изданието Politico в материал.

Случващото се около срещата в Копенхаген едва ли би могло да бъде по-заплашително. Не само че руски изтребители навлязоха във въздушното пространство на НАТО, което накара Тръмп и лидерите на ЕС публично да подкрепят идеята за свалянето им, но и самото летище в датската столица, където ще кацнат десетки лидери и държавни представители, претърпя големи смущения миналата седмица заради мистериозни дронове, наречени от Дания „хибридна атака“.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен – бивш германски министър на отбраната – настоя за безпрецедентна дискусия по време на срещата на върха относно военните способности на ЕС, която далеч надхвърля традиционния фокус на блока върху търговията, антитръстовото законодателство и икономиката. Сред предлаганите варианти е създаването на „стена от дронове“ – система, която би могла да открива, проследява и сваля дронове, както и проекти за бързо противодействие на самолети, нахлуващи в европейското небе.

„Събирането на бойни самолети е работа на НАТО“, каза високопоставен представител на ЕС. Работата на ЕС е „да бъдем готови да сме в позицията, в която трябва, когато е нужно да реагираме – да подобрим готовността си и да разполагаме с инструментите, за да можем да реагираме на заплахи, когато е необходимо, като подсилим общите инструменти и способности, сблъсквайки се с обща заплаха“.

Срещата е първата, откакто 27-те лидери на ЕС се събраха в Брюксел през юни. Трите месеца след това предложиха лъч на оптимизъм, след като Тръмп и Путин се срещнаха в Аляска – и скоро се върнаха към размахването на оръжия и още по-заплашително поведение от преди. С планираната втора среща на върха в Брюксел в края на октомври блокът иска реални решения за укрепване на европейската отбрана и предоставяне на пари на Украйна.

Признаването на риска заради Москва е лесната част, но това как да се реагира в рамките на блока, пълен с конкуриращи се приоритети, е друго нещо. Поне за едно нещо могат да се споразумеят членовете: бездействието ще направи пълномащабната война по-вероятна.

„Предизвикателствата пред европейските лидери в Копенхаген са да намерят баланс на възпиране при наличието на все по-рисковото руско ръководство, който да позволява ефективно управление на подобни инциденти, без те да прераснат в криза или потенциално в конфликт“, посочва Рафаел Лос, сътрудник по отбранителна политика в мозъчния тръст Европейски съвет по чуждестранни отношения. „Това е много трудно, когато президентът на САЩ, най-големият съюзник в НАТО, казва: „Чувствайте се свободни да сваляте [руски самолети], но дали ви подкрепям, не знам“.

И все пак тази по-опасна фаза на европейската политика е осеяна с възможни бедствия. В частни разговори официални представители изразиха опасения относно перспективата за появата на т. нар. „момент Франц Фердинанд“, при който внезапна ескалация заплашва да въвлече континента в конфликт – подобно на убийството на ерцхерцога през 1914 г., което предизвика Първата световна война.

Полша вкара изтребители в действие и временно затвори част от полското въздушно пространство в неделя след руска атака срещу Украйна, която президентът на страната Володимир Зеленски заяви, че е продължила повече от 12 часа. Призовавайки Европа да засили отбраната си, Зеленски предупреди, че Кремъл е насочил поглед отвъд Украйна.

„Путин няма да чака да приключи войната си в Украйна – той ще отвори друга посока“, каза Зеленски и допълни: „Никой не знае накъде“.

Готови за разходи

Ако по основите на отбраната бъде постигнат общ консенсус – дори когато Европа е остро разделена политически между разпадащ се центристки лагер и надигаща се популистка десница – как да се плати за това, което трябва да се случи, ще е противопоставяне на лидер срещу лидер. Трансформацията на ЕС в ефективна международна сила струва пари и не всички столици са единодушни относно това колко точно трябва да се похарчи, камо ли за какво.

Армейските лидери настояват, че Европа вече се намира във война с ниска интензивност с Русия. В исторически план, казват те, войните са били печелени само с публичен дълг – и сигналът, че ЕС е готов да харчи, може да бъде част от процеса на възпиране.

Но предоставянето на по-голям бюджет на ЕС за харчене за каквото и да е рядко е било популярна мярка, още по-малко сега, когато националните лидери са дошли на власт с антиевропейска реторика.

И макар дори приятелски настроени към Кремъл страни като Унгария и Словакия да приветстваха допълнителни средства за оръжия, обучение и оборудване като тласък за своите икономики, други като Испания омаловажават риска от война, опитвайки се да защитят вече претоварените си бюджети. Нидерландия, Швеция и Германия постоянно са загрижени за допълнителни заеми, за да плащат за военно превъоръжаване и за помощ за Украйна.

Но няма нищо като заплахата от инвазия, което да фокусира ума. Дипломати се надяват, че нарастващите заплахи ще помогнат за вземането на решения, които преди не биха искали да вземат.

„Трудно е да се постигне баланс, защото не искате да плашите хората, но искате лидерите да са достатъчно наясно с рисковете, за да ги приемат сериозно“, посочва дипломат, участващ в европейските дискусии.

Изолирането на Орбан

Времето не е на страната на ЕС. Украйна е изправена пред бюджетен дефицит от около 23 млрд. долара следващата година, което дава на правителствата само месеци, за да се предостави значителна сума пари, която да може да поддържа военните усилия на Киев. Фон дер Лайен вярва, че е намерила отговора под формата на „репарационен заем“ от 140 млрд. евро, финансиран от санкционирани руски пари. Парите ще дойдат от руски активи, замразени от ЕС от началото на конфликта в Украйна през 2022 г.

Унгарският премиер Виктор Орбан стои на пътя на плана на ЕС за конфискуване на активите, но Комисията смята, че е намерила правно решение за изключване на Унгария от процеса на вземане на решения. Лидерите ще обсъдят плана в сряда и след това се надяват да постигнат официално решение на втората среща на върха в края на октомври.

„Целта [в Копенхаген] е да се събере достатъчна подкрепа от други страни, за да се изолира Орбан“, посочва дипломат от ЕС. „Намираме се в сивата зона“, допълва източникът.

Срещата на върха в Копенхаген е поредната стъпка в новата глава на ЕС. Но това, което не се е променило, е продължаващото затруднение на блока да получи преднина и изглеждащите малки възможности пред него.

„Не мисля, че има някакъв интерес от конфронтация с Владимир Путин, от влизане в каквато и да е война в защита на „социалистическите европейци“, каза Макс Бергман, директор на програмата за Европа, Русия и Евразия към вашингтонския мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания. След като вече е наложила тежки санкции, Европа няма останало очевидно универсално решение, допълва той.