М. Кос: Кандидатките за членство в ЕС ще трябва да изберат страна в глобалното противопоставяне

Държавите, които чакат да се присъединят към Европейския съюз (ЕС), ще трябва ясно да заявят на чия страна са в глобалното противопоставяне, преди да станат част от блока. Това коментира европейският комисар по разширяването Марта Кос в интервю за Euronews след представянето на годишния доклад за напредъка на страните кандидатки.

По думите ѝ, процесът по разширяване на ЕС вече не е просто технически въпрос, а стратегически избор.

„Европа може да бъде обединена под един покрив, но това означава и да направи избор. Ако някой се обръща към Русия или отказва да прилага санкции, това е неприемливо“, казва тя.

Брюксел настоява новите членки да споделят общите ценности и позиции на Съюза, за да се избегне повторение на унгарския сценарий, при който Виктор Орбан често блокира европейски решения с вето.

Без граждани „втора ръка“

На въпрос дали е възможно новите държави да преминат през своеобразен „изпитателен период“ с ограничени права, Кос отхвърля идеята: „Категорично не. В ЕС няма място за членки втора категория.“

Тя призовава страните членки да проявят политическа воля и да преодолеят решенията на Унгария, чието вето замрази преговорите с Украйна и забави напредъка на Молдова към ЕС.

Според докладите на ЕК Черна гора е най-подготвена за членство, следвана от Албания. Молдова получава похвала за реформите, докато за Украйна Брюксел отбелязва „значителен напредък въпреки условията на война“, но настоява усилията срещу корупцията да продължат.

За Сърбия оценката е мрачна – регрес в съдебната независимост и прекомерна сила срещу протестиращи. „Съдебната власт остава под прякото влияние на президента Вучич. Свободата на медиите и правото на протест се свиват“, отбелязва Кос. Тя подчертава обаче, че ЕС ще продължи диалога с Белград, защото „иска демократична Сърбия в Европа“.

Най-остри критики получава Грузия. Комисията я определя като „кандидат само по име“, след напрегнатите избори през 2024 г. и обвиненията към управляващата партия „Грузинска мечта“ в подкопаване на демокрацията. „Страната преживява сериозно отстъпление – разпад на върховенството на закона и ограничаване на основните права“, посочва се в доклада.

Разширяването на ЕС вече е въпрос не само на критерии и реформи, а на геополитически избор – дали страните кандидатки ще бъдат част от единна, демократична Европа, или ще останат в сивата зона между Изтока и Запада, обобщава Кос.

Турция преживява дълбока криза на демокрацията, коментира междувременно докладчикът на Европейския парламент (ЕП) Начо Санчес Амор. По думите му, страната бележи сериозен регрес във върховенството на закона, свободата на медиите и политическия плурализъм, а процесът на присъединяване към ЕС е „напълно замразен“.

Амор посочва ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, натиска върху опозицията и бизнеса, както и овладяването на медиите от държавата. Според него това е „руски модел на управление“.

Евродепутатът посочва, че при сегашните условия Турция не може да бъде определена като държава, управлявана според закона, а Европейският съюз вече я разглежда не като кандидат за членство в блока, а като стратегически партньор.

(БГНЕС)