В САЩ не са сигурни дали Владимир Путин иска части, или цялата Украйна

Целият този наратив, че притискаме Украйна, е глупав, заяви в годишната си пресконференция държавният секретар на САЩ Марко Рубио. Той беше категоричен, че активизиралите се разговори в последните седмици целят да се намерят допирните точки на двете воюващи страни и къде те се разминават, посочва Bloomberg. Той допълни и че не може да даде "времева рамка" на преговорите.

Но само ден по-рано американският президент Доналд Тръмп заяви, че Украйна "трябва да побърза", защото Русия може да се откаже от предложението, намеквайки, че Киев ще трябва да предаде по-големи територии от сега поисканите неокупирани части на Донбас.

Марко Рубио коментира още, че не може да каже дали Русия иска части или цяла Украйна. "Понякога хората казват едно, а вършат друго", отбеляза той.

На това обръщат внимание и военните анализатори от Института за изучаване на войната (ISW). Те посочват, че изявленията на високо ниво от Кремъл и други руски институции, са в посока, че Москва трябва да получи четирите области, които присъедини към територията си през 2022 година, но също така и правят коментари за руския град Одеса и областта.

Държавният секретар може да  се присъедини към преговорите през уикенда, които ще се проведат в Маями. Очаква се от Русия да пристигне Кирил Дмитриев, който е ръководител на фонда за благосъстояние на Русия, и в близкия кръг до Владимир Путин. Той ще разговаря с основните преговарящи за САЩ в Берлин - Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, който е зет на Тръмп.

Преди ден украинският президет Володимир Зеленски коментира, че очаква САЩ да действат като медиатор и да предадат предложенията на Киев, така както са представили руските преди това. Той допълни, че има няколко точки, по които няма напредък в последните разговори - предването на територии, Запорожката АЕЦ и репарации, които Русия да изплати за щетите.

Позицията на Киев от месеци е, че президентът няма правомощията да предаде украински територии в чужди ръце. Това може да стане или чрез референдум, или при гласуване във Върховната Рада (парламента на Украйна). Социологически проучвания обаче показват, че 75% от украинците отхърлят мир, който предвижда предаване на територии. 72% обаче са склонни да приемат украинското виждане за замразяване на войната по линията на съприкосновението, териториите да останат "временно окупирани" и светът да не ги признава за руска територия. Този план е подкрепен от европейските съюзници на Украйна.

Зеленски каза, че САЩ имат предложение неокупираните части на Донбас да бъдат обявени за свободна демилитаризирана икономическа зона, но това не означава под контрола на Русия. В Москва също коментираха, че това би било вариант, но отказаха да не въвеждат войски в района, отбелязвайки че при това положение за спазването на правилата ще следи Националната гвардия, която реално в момента участва във воените действия в Украйна.

В своята годишна конференция руският президент Владимир Путин също отхвърли варианти, в които Русия не контролира окупираните територии и Донбас. Той отново коментира легитимността на властта в Киев, отбелязвайки че мандатите на институциите са изтекли.

Зеленски заяви преди дни, че е готов да проведе избори, но ако има гаранции за безопасността от САЩ и Европа по време на кампанията, което означава примирие, за да могат всички украинци да се запознаят с предложенията на всички кандидати и да гласуват дори и воюващите на фронтовата линия. В противен случай резултатите могат да бъдат обавени за незаконни, защото изборите не са преминали по демократичните стандарти, допълни още украинският президент.

Отговорът на Путин на това искане е, че може да помисли за това искане и вероятно да не планира далекобойни удари в деня на изборите и поиска и украинците в Русия да могат да гласуват. Според него между 5 млн. и 10 млн. украинци са в Русия.