Ще се запълни ли недостигът на хидроинженери у нас?

Трябва да повярваме в себе си и да дадем на децата си възможност да правят нещо интересно, като пътят е да се подготвят в инженерни специалности, да остават да работят в България и да допринасят за икономическото развитие на страната. Бизнесите изпитват глад за кадри, особено за хидроинженери, но има голяма липса и на проектанти в останалите области. Този коментар в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria направи инж. Марин Гергов, председател на управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП).

„Българското образование все още е на нивото на европейското и на американското, но, за съжаление, трендът е надолу, посочи той и смята, че проблемът идва от бизнес модела "парите следват студента". – Университетите се опитват да привличат студенти с въвеждане на къси, задочни магистратури по различни видове специфични дейности и спадат критериите. Това не привлича обаче студентите, а ги отблъсква, защото те решават, че нивото не е добро и отиват в някой западен университет“.

Инж. Гергов настоява за промяна, с която ще се увеличат изискванията към студентите. „Не можем да допуснем занижаване на качеството на образованието, защото това ще се отрази на продукта, който се прави от инженерите. Не можем да си позволим да намалим стандартите и изискванията за обучението и знанията за професията“, коментира той.

Според него проектантите, които влизат в бизнеса, трябва да са завършили петгодишното си образование , да имат стажове и всички останали елементи за цялостно, качествено висше образование.

Той поясни, че инженерите се обучават за изпълнителски кадри и за проектиране. „Бизнесът и в момента подпомага образователната система. Фирми, които търсят кадри, още от ранните етапи на обучение предлагат стипендии и стажове. От бизнеса не бих очаквал нещо повече, но може би трябва да се помисли за повече стажове, не само по време на образователния процес, но и след това“, е мнението на Марин Гергов.

Той е убеден, че по този начин ще се стимулират младите хора да отидат първите две-три години след дипломиране да придобият опит в реалната икономика и производство, а не да се отделят и "сами да откриват топлата вода, да бъдат калфи и да откраднат занаят, както е било винаги".

Инж. Гергов напомни, че възнагражденията за техническите специалности у нас не са достатъчно атрактивни в момента, но след като младите хора добият опит и научат занаят, те могат да се развиват самостоятелно. „Членството ни в ЕС открива много големи перспективи, защото много млади инженери вече работят за чуждестранни компании, дори и дистанционно. Новите възможности на интернет вече го позволява и биха могли да намерят доста платена работа и в рамките на ЕС“, смята той.

Защо държавите с най-високо икономическо развитие като САЩ, Канада, Япония, Китай дават най-доброто инженерно образование? Може ли изкуственият интелект да подпомага техническите специалности? Защо наредбите на Министерството на образованието и науката се разминават със Закона на устройство на територията при образованието на инженерни и проектанти?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.