Дефицитът на готови жилища ли държи цените високи?

Броят на сключените сделки на имотния пазар в столицата ще продължи да спада и вероятно цифрите ще бъдат под 30 хиляди за 2024 г., приближавайки се до нивата преди Covid, когато средно бяха около 28 хиляди. Тази прогноза в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria направи Антон Илиев, съосновател на агенция КА5 Имот.

Той отчете, че през последното тримесечие на миналата година за София има малък ръст в броя на сключените сделки, но на годишна база има лек спад. Според него има голям дефицит на готови жилища, а най търсени са тези с разрешение за ползване, а още повече – на напълно завършени имоти.

По думите му, докато съотношението търсене –предлагане се запазва в тези рамки, няма да се променят цените на имотите и хората трябва да се въоръжат с търпение. Той е на мнение, че качеството на строителството през последните години се подобрява, защото „инвеститорите учат своите уроци, а клиентите стават все по-взискателни“. Той отбеляза, че се появяват все повече дизайнерски проекти, но това се отразява на цените.

„Темповете се запазват на издадените разрешения за строеж, но въпросът е доколко най-новото строителство е предпочитано от повечето хора. Много от хората всъщност предпочитат имот, в който биха могли да се нанесат веднага“, съобщи Стефка Загорова, кредитен консултант и управител на Credit Advice. Тя напомни, че две години са необходими за строителството на една сграда.

Що се отнася до ниските лихвени нива по ипотечните кредити и двамата експерти обясниха, че до известна степен те са основният фактор, на който се дължи настоящото състояние на имотния пазар. Но обърнаха внимание, че повечето покупко-продажби се случват без ипотечни кредити. „Приблизителното съотношение на ипотечни кредити спрямо покупко-продажби в големите градове е около 50 на 50. Около 60% от покупко-продажби на имоти в големите градове се случват с налични средства“, уточни Антон Илиев.

Стефка Загорова напомни, че в България лихвените проценти по кредитите се формират основно на база на лихвите по депозитите, които банките предлагат на пазара, при огромен ресурс, привлечен под формата на спестявания.

„Някои от най-перспективните банкови клиенти могат да издействат лихвен процент около 2%. През последния месец тенденциите от миналата година леко се промениха и ако можеха да достигнат около 2,5%, тези банки не падат под преференциалните нива, които предлагат“, даде пример тя. И добави, че въпреки това нивата са много ниски на фона на европейските – около 2,18% са най-ниските оферти, които се предлагат от страна на банките.

Загорова очаква лихвите по ипотеките да се задържат на нивата от последните две години. „Може би повечето погледи са насочени към това какво би следвало, ако приемем еврото, и какви евентуални рестрикции от ЕС биха се наложили, коментира тя обществените настроения. – Много често хората са наистина уплашени от всичко, което се говори по отношение на ръста на лихвените проценти. Лихвите в България са почти наполовина спрямо лихвите на развитите европейски държави.“

Загорова е категорична, че на този етап няма индикации за предстоящо увеличение на лихвените нива.

Кога ще започнат да се вдигнат цените на наемите у нас? Какво трябва да е самоучастието на купувачите при вземането на ипотечен заем? Какви са прогнозите за развитието на жилищния пазар в големите градове?

Повече от водещите теми през изминалата седмица гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.