Централните банки и пазарът на акции страдат от едно и също нещо – несигурност

След повече от година борба срещу инфлацията и повишаване на лихите централните банки заеха позиция „на изчакване“. От една страна, геополитическите рискове в последно време се засилват, а от друга – финансовите условия се затягат на фона на повишаващата се доходност на облигациите и това кара Фед да защитава любимата си мантра в последно време „рестриктивни лихви за по-дълго време“ и да процедира внимателно. Въпреки това в своето изявление миналата седмица, гуверньорът Джером Пауъл заяви, че краят на цикъла от лихвени повишения не е настъпил и са възможни допълнителни такива, ако е нужно. Така забавянето на инфлацията остава на дневен ред, дори с цената на прекалено слаб икономически растеж.

На Стария континент рисковете и проблемите са сходни. Икономиката на еврозоната вече е в „критичен етап, при който ако продължим да повишаваме лихвите, поемаме риск нещо да се обърка“, заяви председателят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас миналата седмица. Представителите на европейския регулатор вероятно също ще изберат да бъдат по-предпазливи, когато вземат решението си тази седмица, като това ще бъде първата пауза в настоящия цикъл на затягане от 15 месеца насам.

Към това вероятно ще се присъедини и Английската централна банка, чиито лихви вероятно също ще останат рестриктивни за по-дълго време. Паричните пазари обаче намалиха шансовете за нови увеличения по-рано миналата седмица след изявление на гуверньора Андрю Бейли. Той отбеляза, че централните банкери все още не могат да се откажат от борбата си срещу инфлацията, въпреки че има все повече признаци, че икономиката на Великобритания отслабва.

Никой от тях не спомена понижаването на лихвите тази година, но и не даде сигнал за сигурно повишение на лихвите на следващата си среща. Това направи и пазарите колебливи и доведе до нов рекорд на пазара на облигации.

Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа отбеляза нов рекорден 16-годишен връх, прескачайки границата от 5%. Това обаче не беше добра новина за пазара на акции, който отбеляза най-лошата си сесия от месец насам в петък.

На Wall Street бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average отбеляза спад от 2,08% за седмицата до 33 127,28 пункта. Широкият индекс S&P 500 се понижи с 2,72% до 4224,16 пункта, а технологичният показател Nasdaq изтри 3,49% от стойността си тази седмица до 12 983,81 пункта.

Основните индекси в Европа също приключиха седмицата с отрицателни резултати като британският показател FTSE 100 се понижи с 2,6% до 7402,14 пункта. Германският DAX записа спад от 2,77% до 14 798,47 пункта. CAC 40 във Франция също остана на червено, като се понижи с 3,04% до 7402,14 пункта. Последната сесия миналата седмица беше най-лошата за тях през цялата 2023 г., а доходността по британските 30-годишни облигации, подобно на тази по 10-годишните в САЩ, надхвърли 5,1%.

Миналата седмица Китайската централна банка взе решението си за лихвите, като и тя не направи промяна подобно на глобалните си колеги. За сметка на това стана ясно, че икономиката на страната вече се стабилизира и централните банкери може да изчакат с разхлабването на паричната си политика.

Въпреки че лихвите останаха непроменени, Китайската централна банка инжектира най-голямата ликвидност от края на 2020 г. насам в понеделник, за да позволи на банките да отпускат кредити в момент, когато условията за финансиране са затегнати на фона на голямо количество облигации и данъчни плащания, събрани от правителството.

В другата голяма икономика в Азиатско-Тихоокеанския регион Япония, данни от миналата седмица показаха, че инфлацията се е забавила под 3% за първи път от повече от година насам.  Въпреки това ръстът на цените е по-силен, отколкото централната банка очаква и на пазара се появиха спекулации, че централната банка на Япония най-накрая ще сложи край на ултрахлабавата си парична политика и отрицателните лихви.

Това, заедно с песимизма на Wall Street се отрази на борсите в региона, като японският Nikkei 225 се понижи с 2,26% до 31 259,36  пункта, а хонконгският Hang Seng изтри 3,55% от стойността си до 17 172,13 пункта през седмицата.

И двата водещи сорта на петролните пазари Брент и WTI поскъпнаха с 1% за седмицата, отбелязвайки втора поредна седмица със ръстове. Това се дължи отчасти на опасенията, че конфликтът между Израел и „Хамас“ може да се разпространи и по-далеч в Близкия изток и да наруши доставките от един от регионите с най-голямо производство на петрол в света.

Отделно от това сезонът на отчетите продължи, като миналата седмица резултатите на Tesla, Morgan Stanley, Ray-Ban, Samsung, Pepsi, Netflix, Morgan Stanley, Goldman Sachs повлияха пазарните настроения, които напоследък са силно повлияни от посоката на доходността по облигациите и политическите ходове на Фед, но според инвеститорите сезонът на отчетите може да пренасочи вниманието към фундаменталната стойност на акциите: основните печалби на компаниите и траекторията им на растеж.

През новата седмица предстоят още нови такива на големи играчи на пазара като  Alphabet, Microsoft, Meta, Amazon, 3M, Coca-Cola, GM и Spotify. Освен корпоративни резултати,  следващите няколко дни инвеститорите ще анализират и ключовите данни за икономическия растеж на много места, резултати от проучванията за индекса на мениджърите по поръчките във фабричния сектор (PMI), а също и решенията на няколко централни банки.

А ето и какво по-точно ще следим:

В САЩ сезонът на отчетите ще продължи с резултатите на 3M Co, Coca-Cola, General Motors, Spotify, Verizon Communications, Snap, Visa, Mastercard, Automatic Data Processing, Boeing, CME Group, Merck & Co, Ford Motor, Intel, Chevron и Exxon Mobil. Освен това ще бъде публикувана и предварителната оценка за брутния вътрешен продукт (БВП) за третото тримесечие, заедно с личните разходи и доходи за септември, измерени чрез ключовия за Фед индекс (PCE). Очаква се икономиката на САЩ да се е разширила с годишен темп от 4,1% през третото тримесечие – по-силно от растежа от 2,1%, записан през предходното тримесечие, което се дължи отчасти на стабилните потребителски разходи и увеличените частни инвестиции. Ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE) вероятно също е нараснал с 0,3% през септември. Отделно от това инвеститорите ще разгледат и данните за поръчките за дълготрайни стоки през септември, предварителните резултати от проучването за индекса на мениджърите по поръчките на S&P Global, новите и предстоящите продажби на жилища, предварителните оценки за продажбите на едро и търговския баланс на стоките, както и доклада за потребителските нагласи, изготвят от университета Мичиган.

Освен това Канадската централна банка ще вземе решение за лихвите си тази седмица, като залозите сочат пауза на фона на индикации, че инфлацията в страната постепенно се забавя.

На Стария континент Европейската централна банка се очаква да запази лихвите си на текущите нива – първата пауза в цикъла на затягане след десет последователни повишения. Освен това на статистическия фронт предварителните данни за доверието на потребителите в еврозоната се очаква да отчетат спад заради опасенията за инфлацията, които отново се засилиха на фона на поскъпващия петрол и задълбочилия се конфликт в Близкия изток. Индексът за потребителския климат на института GfK в Германия също се очаква да намалее до най-ниското си ниво от седем месеца насам, а германският индикатор за бизнес климата на Ifo вероятно ще се понижи до едногодишно дъно. Предварителните резултати от проучването за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) се очаква да отчетат продължаващо, макар и умерено, свиване на бизнес активността в частния сектор, като както фабричното, така и производството на услуги се очаква да отчетат по-бавни спадове. Други ключови данни от региона ще бъдат тези за потребителските настроения и заетостта във Франция, проучванията на бизнеса и потребителите в Италия, данните за БВП за третото тримесечие на Испания. От Турция ще наблюдаваме данните за безработицата, както и решението на Турската централна банка за лихвите. В Обединеното кралство националната статистическа служба ще публикува е най-новия си доклад за работните места, а предварителните PMI данни се очаква да отчетат по-слабо свиване както във фабричния сектор, така и в този на услугите.

В Япония всички погледи ще бъдат насочени към октомврийските данни за индекса на мениджърите по поръчките и резултатите за инфлацията в столицата Токио, тъй като пазарите търсят насоки какъв ще бъде следващият ход на Японската централна банка. В Южна Корея инвеститорите очакват публикуването на данните за БВП през третото тримесечие заедно с прогнозните показатели за доверието на бизнеса и потребителите през октомври.

В Австралия се очаква данните за инфлацията през третото тримесечие да отчетат леко забавяне. Страната също ще публикува PMI проучването си.