Казакс от ЕЦБ не вижда нужда от по-нататъшни намаления на лихвите

Няма основателна причина Европейската централна банка (ЕЦБ) да понижи лихвените проценти още, освен ако икономиката не претърпи сериозен удар. Това смята гуверньорът на Латвийската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартинс Казакс, цитиран от Bloomberg.

При инфлация от 2% и икономически данни от еврозоната, които до голяма степен съответстват на последните прогнози на ЕЦБ, основанията за понижение през септември - както очакваха повечето икономисти преди заседанието тази седмица – не са нещо очевидно, посочи той.

„Има смисъл лихвите да се задържат на настоящите нива. Времето за лесни решения за повишение или понижение отмина“, заяви Казакс. „В настоящия момент най-подходяща е политиката на стабилност“, добави той.

Латвийският гуверньор говори ден след като базираната във Франкфурт финансова институция запази лихвените проценти без промяна за първи път след едногодишна кампания на облекчаване на паричната политика. Централните банкери обаче не дадоха ясни насоки за бъдещите си стъпки, докато очакват повече яснота по отношение на търговските преговори със САЩ на фона на заплахите на американския президент Доналд Тръмп за мита върху европейския внос в размер на 30%.

Депозитната лихва на ЕЦБ в момента е 2% - ниво, което не се счита нито за ограничаващо, нито за стимулиращо икономическата активност. Трейдърите намалиха залозите си за понижение на лихвите през септември след коментарите на председателя Кристин Лагард, според които ЕЦБ е „в добра позиция“ за момента. Те възприеха думите ѝ като намек, че прагът за по-нататъшни стъпки може да се е повишил.

„Няма нужда да се притесняваме – няма спешна необходимост от промяна на лихвените проценти“, заяви Мартинс Казакс. „Предвид значителните и продължителни съкращения през последната година, все още има много парично облекчаване, което да се отрази на икономиката.“

Той е първият член на ЕЦБ, освен Лагард, който изрази своето мнение, съвпадащо с това на члена на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел преди решението от четвъртък. Тя посочи досегашната устойчивост на европейската икономика като аргумент, че прагът за по-нататъшни намаления на лихвените проценти е висок.

От друга страна техни колеги, сред които френският гуверньор Франсоа Вилроа дьо Гало, дадоха сигнал за готовност за по-нататъшно облекчаване, като изразиха загриженост за по-изразено забавяне на растежа и продължително подминаване на целевата инфлация от 2%.

Казакс заяви, че „основните неща“, върху които ще се фокусира през следващите седмици, са търговските преговори, инфлацията в сектора на услугите, възстановяването на производството и валутният курс. Въпреки че напоследък се стабилизира, 13-процентното поскъпване на единната европейска валута спрямо долара през тази година притеснява някои, тъй като прави износа по-скъп и понижава цената на вноса.

Заместник-гуверньорът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви пред Bloomberg този месец, че всяко поскъпване над нивото от 1,20 долара за евро би направило нещата „много по-сложни“. По това време Казакс заяви, че по-нататъшно значително поскъпване би могло да „наклони везните“ към ново понижение на лихвите.

След срещата на ЕЦБ тази седмица, която съвпадна с новини, че Европейският съюз (ЕС) и САЩ са близо до сключване на търговско споразумение, гуверньорът на Латвийската централна банка призова политиците и финансистите да не се бързат с преценката си за предполагаемите условия.

Той подчерта, че „ако търговският спор бъде разрешен бързо и прекомерната несигурност бъде премахната, известно подобрение в доверието може да подкрепи инвестициите и потреблението, като по този начин се намали явното отрицателно въздействие от митата“.