Дълговата спирала на САЩ заплашва да превърне Фед във вечен купувач на ДЦК

Дълговата спирала в САЩ е ускоряваща се криза, която заплашва позицията на страната като водеща световна сила. Нарастващите дефицити се комбинират с масивни рефинансирания на съществуващия дълг. Това може да принуди Федералния резерв да стане вечен купувач на държавни ценни книжа – купувач от първа и последна инстанция, пише Investing.com.

Брутният национален дълг на САЩ е под 6 трлн. долара през 2000 г. В средата на 2025 г. сумата надхвърля 37 трлн. долара, т.е. ръстът достига 520% за период от 25 години.

Дългът на страната също така е равнява на 740% от федералните приходи. Това гарантира несъстоятелност, освен ако не се предприемат агресивни реформи.

Според прогнозите американският национален дълг ще надхвърли 67 трлн. долара до 2035 г. дори при оптимистични предположения за икономическия растеж. За да поставим това в контекст: на Америка са ѝ били необходими 250 години, за да натрупа първите 37 трлн. долара. Страната се очаква да добави още 30 трилиона долара само за едно десетилетие - най-бързото натрупване на дълг в съвременната история.

Дефицитите също продължават да растат. За фискалната 2025 г. дефицитът достига 1,36 млрд. долара – 14% увеличение спрямо миналата година, като остават по-малко от четири месеца до края на фискалната календарна година. Годишните дефицити сега представляват 6,4% от брутния вътрешен продукт (БВП), като според прогнозите ще нараснат до 9% от БВП, или 2,7 трлн. долара, до 2035 г.

Според данни на Министерството на финансите на САЩ, дълг на стойност 9,2 трлн. долара падежира през календарната 2025 г. – близо 31% от БВП. Дори ако федералните разходи бъдат замразени за една нощ, правителството все още ще трябва да рефинансира почти една трета от цялото производство на икономиката при значително по-високи лихвени проценти. Това е смъртоносна спирала в движение.

Лихвените плащания изпреварват и разходите за отбрана като перо във федералния бюджет. САЩ сега плащат 1,11 трлн. долара лихви годишно спрямо 1,1 трлн. долара за национална отбрана, като разходите за лихви се очаква да нараснат до 2 трлн. долара през следващото десетилетие.

Обслужването на дълга би трябвало да измества разходите на частния сектор и да води до рязко покачване на разходите по заемите. Точно тук обаче се намеси Федералният резерв, за да отмени свободния пазар. Маниакалното печатане на пари доведе до високи нива на инфлация. Това се случва точно когато чуждестранният апетит за държавни ценни книжа изчезва. Тъжната истина е, че Вашингтон прилича повече на бананова република.

Дори ако годишните дефицити бъдат елиминирани, с изключение на лихвените плащания, съотношението дълг/БВП няма да намалее, освен ако икономиката не постигне устойчив растеж от над 3%. Такъв растеж обаче е практически невъзможен поради няколко причини.

Първо, работната сила в САЩ се свива, а производителността намалява с 1,5% през първото тримесечие. Ограниченията на имиграцията и затварянето на границите намаляват участието на работната сила, като ефективно свиват наполовина растежа на БВП.

В същото време инфлацията сериозно ерозира финансовата стабилност на средната класа, като 60% от американците сега държат спестявания под 1000 долара. Неизпълнението на потребителските кредити се увеличава: 10% от заемите на Федералната жилищна служба (FHA) в момента са просрочени, а 9 млн. кредитополучатели са в просрочие или неизпълнение на студентски заеми след края на периода на отсрочване.

Това не е основата за силно възстановяване. Това е буре с барут, което чака искрата.

Има някои краткосрочни попътни ветрове, като например удължаването на Закона за намаляване на данъците и работните места, както и избрани елементи от т.нар. „голям красив законопроект“. Те обаче е малко вероятно да доведат до съществена разлика. Повечето разпоредби запазват текущите данъчни ставки. Митата също са данъци и те са големи – 600 млрд. долара годишно.

Истината е, че растежът е анемичен, приходите са в застой, а фискалните мултипликатори са слаби. Според BEA, корпоративните печалби намаляват със 118,1 млрд. долара през първото тримесечие. Слабият растеж на приходите и свиването на маржовете заради растящите заплати и производствените разходи водят до това, че печалбата на акция трудно оправдава днешните оценки на компаниите.

Най-важният въпрос е кой ще поеме цунамито от нови емисии на държавни ценни книжа?

В исторически план Федералният резерв и чуждестранните централни банки действат като коалиция от купувачи от последна инстанция. Засега обаче те се отдръпват от тази роля.

От началото на количественото затягане през 2022 г. Федералният резерв продаде активи на стойност 2,3 трлн. долара. Сега той е в необичаен процес на активно свиване на баланса си, вместо да абсорбира дългосрочни ценни книжа. Освен това, на чуждестранните централни банки, особено тези в Китай и Япония, вече не може да се разчита като на надеждни купувачи.

В Япония лихвата по 40-годишните държавни облигации се повиши до 3,37%, което предлага на местните инвеститори по-конкурентна възвръщаемост. Освен това, налагането на мита, конфискациите на активи и санкциите допринасят за допълнителния политически риск на пазара на държавни ценни книжа.

Междувременно търговските потоци се свиват. Излишъците намаляват. Глобалните доларови резерви изтъняват. Съществува вакуум от купувачи и той само се разширява.

Някои твърдят, че Федералният резерв може лесно да спаси положението отново с пореден кръг от монетизация на дълга. Те обаче грешат.

По време на световната финансова криза Федералният резерв отпечата 4,5 трлн. долара и абсорбира токсични ипотечни активи. Тази ликвидност остана на Уолстрийт, като потисна доходността и увеличи цените на активите, без да предизвика инфлация.

Като преминем към днешния ден, годишните дефицити вече надминават 2 трлн. долара. Когато настъпи следващата рецесия, тези дефицити ще са още по-големи и потенциално ще достигнат между 4 и 6 трлн. долара всяка година.

Ако, или по-точно казано, когато Федералният резерв внедри Helicopter Money 2.0 (когато правителството директно инжектира пари за стимулиране на икономиката, бел. ред.), кредитът ще тече директно към Мейн Стрийт, вместо да се вихри на Уолстрийт. Инфлацията ще бъде разпалена както никога досега. Широките парични агрегати ще експлодират, а доходността по облигациите може да скочи рязко.

Всички форми на потребителски дълг - ипотеки, студентски заеми и автомобилни кредити, са обвързани с 10-годишните държавни облигации. Ако краткосрочните лихви паднат, но дългосрочните се повишат, „пут“ опцията на Федералния резерв ще се провали. Резултатът: срив в цените на жилищата, кредитите и акциите.

Кризата с облигациите е реална и нейните причини са многобройни, включително евентуално уволнение на управителя на Фед Джером Пауъл и замяната му с президентска марионетка. Като се добави към това предизвикана от рецесия експлозия на дефицита, съчетана с неконтролируема инфлация, и смъртоносната спирала от дългове е готова да се завърти.

Общият нефинансов дълг на САЩ вече е 257% от БВП. Кредитният балон, недвижимите имоти и акциите – или триумвиратът на фалшивия просперитет, са продукти на 20-те години отрицателни реални лихвени проценти. Тази ера приключи.

Трусовете вече са видими. Доларът отслабва. Доходността по облигациите се покачва. Кредитните пазари са на ръба. Когато пазарът на облигации навлезе в режим на паника и ликвидността пресъхне, това ще послужи като катализатор, който едновременно ще спука балона на недвижимите имоти, балона на бизнес кредитите и балона на пазара на акции.

Традиционните портфейли, като комбинацията 60/40 от дългосрочни облигации и пасивна експозиция към акции, ще се разпаднат под тежестта на волатилността на лихвените проценти и свиването на печалбите.

Вместо това, инвеститорите може би ще е по-добре да притежават късия край на кривата на доходност в момента, докато активно търгуват с акциите според втората производна на инфлацията и растежа. Добре е хората да се възползват от тези балони, докато ги има, но е още по-добре да имат метод, по който да определят кога ще се сринат цените на активите, преди пенсионните им планове да затънат.

Резултатът от модела за инфлация/дефлация и икономически цикъл показва, че все още има известно пространство за растеж, но то е силно ограничено – Индия, Австралия, американска отбрана, технологии, благородни метали. Държавните облигации имат смисъл, но само ако сте в късия край на кривата на доходност. Повечето инвеститори проявяват максимално самодоволство. Точно тогава интелигентните инвеститори трябва да останат най-бдителни.