Изкуственият интелект ли ускорява развитието на ИКТ сектора в България?

Ситуацията в индустрията, свързана с информационните и комуникационните технологии (ИКТ) не е толкова драматична в контекста на изкуствения интелект, но ръстът от 2022 година насам се забавя чувствително. Това коментира в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria Людмил Стойчев, управляващ партньор в CBN Panoff, Stoycheff & Co.

Очакванията за рецесия влияят и на реалния бизнес, и на банковия сектор, и на държавните приходи и разходи, смята той. Всичко това рефлектира и върху IT индустрията, която работи на местния пазар. При компаниите, които работят за чужбина, е малко по-различно и тепърва ще се видят какви са резултатите, посочи гостът.

"IT браншът в България няма проблем с изкуствения интелект, но тази част от него, с който се гордеем, в голямата си част работи за чужбина, на глобален пазар, и няма и секунда време да се ориентира и да изостава. Иначе ще бъде със затихващи функции", е мнението на мениджъра, чиято компания CBN Panoff, Stoycheff & Co всяка година публикува анализ за напредъка на сектора на ИКТ.

Според Стойчев в България не сме подготвени за бъдещето и за огромните промени, които изкуственият интелект ще донесе в този бранш. „Имаме държавна администрация, общинска администрация, частен бизнес, общински структури и като цяло не сме готови. Страната ни още е далеч дори от средното ниво за Европа", посочи той.

По думите му промените, свързани с навлизането на изкуствения интелект, предстоят и вече се виждат в големите IT корпорации по света. Стойчев обясни, че за България тенденциите са доста по-различни и са в различни направления. „След една хубава година – 2021 година, през 2022 година вече се видяха тенденциите на спад на ръста. Бумът около пандемията, който преживя индустрията, отшумя и ръстът силно намаля. Това доведе до известно намаляване на тежестта на индустрията в цялата структура на икономиката“, поясни той.

Мениджърът прогнозира, че навлизането на изкуствения интелект ще промени изключително много  – 20-30% от професиите в сферата на услугите, част от търговията и част от индустрията. Той обаче смята, че тази перспектива за България „е много, много далеч“.

„По-добре е да се говори как вървят оборотите в страната, как върви компютъризацията", съветва Стойчев и предположи, че софтуерният бизнес вероятно ще запази своята инерция. „Няма причина в момента да изпитва затруднения. Там текат едни много интересни процеси и няма причина да забави ръст, защото поръчките идват от чужбина. Местният пазар е силно лимитиран, въпреки че през 2021 година обществените поръчки показаха, че точно там има ръст и то сериозен. Тоест, ведомствата и организациите са поръчали достатъчно софтуер и услуги, които да задържат вътрешния пазар на достатъчно високо ниво. През 2022 година сумата, генерирана от обществени поръчки за хардуер, софтуер и IT услуги е 518 млн. лева“, коментира той.

Защо ритейл бизнесът в областта на хардуера и софтуера изостава? Ще се инвестират ли пари от Плана за възстановяване и устойчивост в изграждането на STEM центрове? Кога ще стигнем средното ниво в Европа в компютъризацията? С какви темпове расте електронната търговия? Кои професии ще засегне изкуственият интелект? Докога на България ще ѝ липсва голям дейта център, за да се появи на световната IT карта? Как човечеството еволюира спрямо развитието на технологиите?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.