Европа иска да навакса във войната с дронове въпреки отслабената въздушна отбрана

Все повечето нахлувания на дронове в европейското въздушно пространство накара западните съюзници да подсилят отбраната си. Континентът обаче е изправен пред множество предизвикателства, които ще затруднят бързия отговор, пише Bloomberg в материал.

След като председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен заяви миналия месец, че Европейският съюз (ЕС) ще издигне „стена от дронове“, представители и лидери от индустрията в Брюксел и в целия блок влязоха в надпревара за намиране на начини да превърнат обещаното в реалност.

Нейното изказване бе направено часове след като НАТО предприе безпрецедентна стъпка за сваляне на дронове, навлезли в полското въздушно пространство. Това обаче разкри колко неадекватна е защитата на алианса, който трябваше да разположи скъпоструващи ракети срещу невъоръжени примамки. Очаква се лидерите на ЕС, които ще се срещнат неофициално в Копенхаген в сряда, да постигнат напредък по плана на Фон дер Лайен, но сложността му и необходимото финансиране вероятно ще го забавят с години.

„Не говорим за концепция, която ще бъде реализирана в рамките на следващите три или четири години, дори повече, мисля“, каза германският министър на отбраната Борис Писториус в рамките на панел във Варшава в понеделник. „Така че трябва да мислим и действаме по приоритети, а те са други, според мен“, допълни той.

Страните от НАТО, чието въздушно пространство е било нарушено от Русия през септември. Графика: Bloomberg LP

Запознат с темата анонимен източник определи идеята като PR акция, прикриваща сложната реалност. Друг посочи трудността пред създаване на стена от дронове по източния фланг на ЕС заради значителната активност на пътнически и товарни самолети в европейското въздушно пространство, което увеличава риска от косвени щети.

Основната цел на ЕС е да разбере кой ще отговаря за координацията и как да свърже и синхронизира съществуващите национални и регионални инициативи, според хора, запознати с въпроса.

Но бурната активност около дроновете рискува да засенчи едно по-общо безпокойство: че Европа няма достатъчна противовъздушна и противоракетна отбрана и почти изцяло разчита на САЩ за далекобойни нужди в момент, когато президентът Доналд Тръмп тласка континента към повече самостоятелност.

„Проблем номер едно все още е класическата противовъздушна отбрана“, каза латвийският президент Едгарс Ринкевич в интервю за Bloomberg във вторник. Въпреки че дроновете са „много важен фактор във войната“, той предупреди да не се „изпада в другата крайност“ и да се забравят някои по-належащи проблеми.

Посочвайки неотдавнашното нахлуване на три руски изтребителя във въздушното пространство на Естония, Ринкевич подчерта важността на това НАТО да преосмисли правилата, според които се ангажира военно в подобни ситуации.

Основният проблем, признат от мнозина в ЕС и НАТО, е трудността за институциите и традиционно бавно развиващата се отбранителна индустрия да се справят със скоростта, с която се развиват технологиите при дроновете.

„Страхотната технология през 2024 г. вече не е страхотна през октомври 2025 г.“, коментира Ринкевич. „Сега всички разбраха, че трябваше да имаме тази стена от дронове миналата или преди две години“, допълва той.

Друга трудност при укрепването на източната граница на Европа са парите. Държавите членки имат само два месеца, за да представят проекти, които ще бъдат финансирани от фонда за заеми на блока от 150 млрд. евро и не се предвиждат други средства, докато новият бюджет не влезе в сила през 2028 г.

В рамките на подкрепата си за Украйна ЕС обяви, че 6 млрд. евро от заема на Г-7 за страната, финансиран от печалбата от замразените руски активи, ще бъдат използвани за „съюз за дронове“ с Украйна.

До края на годината би трябвало да са налични цели 4 млрд. евро, според запознат с въпроса източник. Въпреки че тези пари са предназначени главно за Украйна, има надежда, че част от тях биха могли да бъдат от полза за Европа, като ѝ предоставят достъп до украински технологии или подкрепят украински компании да произвеждат за ЕС.

Киев разполага с несравними познания в борбата с нахлуванията на дронове след повече от 3 години и половина пълномащабна война с Русия.

По отношение на парите Германия очаква интензивен дебат сред лидерите на ЕС в Копенхаген за това как да се финансират водещите европейски проекти, като например стената от дронове, според официални лица в Берлин.

И макар най-голямата икономика на блока да увеличава значително разходите си за отбрана и очаква други страни да направят същото на национално ниво, тя е против всякакви съвместни заеми на този етап, добавиха те.