Войната в Украйна: кризата в НАТО и изплъзващите се надежди за мир през 2025 г.

2025 година бе поредното доказателство, че в политиката и икономиката няма нищо сигурно – както у нас, така и по света. Investor.bg обобщава най-важното от изминалите 12 месеца в годишната си секция „Икономиката през 2025“.

В средата на януари 2025 г. руският президент Владимир Путин трябва да признае, че това, което нареди като "специална военна операция", която очакваше да приключи за няколко седмици, продължава по-дълго от Великата отечествена война. Това, което едва ли ще признае, са големите загуби - на хора, което според военни анализатори не спира руската армия, и възможности. След повече от 1400 дни обаче това, което постига Русия, изглежда нищожно - окупирана е малко под 20% от територията на Украйна, но спрямо територията на Руската федерация е нищожно завоевание. Русия обаче загуби своя основен пазар за енергоресурси - Европа, и по-важното - доверието на европейците, че е доставчик, на когото може да разчитат.

Официалните данни показват, че приходите от петрол и природен газ, които са основни за руския бюджет, са с близо четвърт надолу до рекордно дъно. Москва започна да продава своите златни резерви, за да покрие бюджетния си дефицит.

Това, което Западът трябва да признае, е, че руските действия станаха причината да се разкрият немислими доскоро пръти в колелата на евроатлантическото единство. Заявленията на САЩ, че ще спазят ангажиментите си по договорите за НАТО на моменти звучат кухо и Европа все повече осъзнава, че трябва да разчита на себе си за отбраната след десетилетия на стремеж към мирно съжителство между държави, водели войни помежду си столетия наред.

От фиаското в Овалния кабинет до "големия напредък" във Флорида - без думата "не"

Идването на американския президент Доналд Тръмп на власт в Белия дом беше съпроводено с много очаквания, че ще доведе до бърза развръзка за Украйна. Оказа се, че планът му да спре войната за 24 часа, за който говореше в предизборната си кампания, не сработи вече повече от 8260 часа, или над 344 дни.

Още в началото на втория си мандат в Белия дом Тръмп опита да окаже натиск върху украинците, като действията му "ескалираха" в края на февруари, когато след публичен спор изгони украинския президент от Овалния кабинет. Володимир Зеленски е единственият политик, върху когото Тръмп оказа такъв натиск публично, но и който не остана длъжен и отговори на атаките на американския президент и вицепрезидент.

В следващите месеци Зеленски намери начин да комуникира правилно с новата администрация във Вашингтон, изключвайки думата "не" от своята лексика и използвайки "разбира се, но има нюанс/едно условие", както и многократното "благодаря за подкрепа, вашата и на американския народ, и усилията, които вие лично полагате". Неслучайно в един от изтеклите разговори между представителя на Белия дом Стив Уиткоф и съветника на Путин Юрий Ушаков се съдържат именно насоки как да се общува с президента, така че да бъде благоразположен дори и при максималистичните искания на Кремъл.

Кадърът на разговора между двамата президенти в базиликата "Св. Петър" стана една от запомнящите се снимки за годината. Според медийни публикации тя е направена от бившия вече началник на кабинета на Зеленски Андрий Ермак, който трябваше да напусне поста си след съмнения за участие в корупционни схеми. 

Снимка: President.gov.ua

Мястото на Ермак беше заето от Кирило Буданов, досегашния ръководител на военното разузнаване (ГУР). Според публикация в The New York Post назначението е свързано с контактите, които генералът има в САЩ.

В последните дни на декември Тръмп покани Зеленски в своя дом в Мар-а-Лаго (Флорида) за поредни разговори за края на войната. В заявленията нямаше сигнали за пробив, макар че и двамата говориха за "голям напредък" по плана в 20 точки за край на войната. В Украйна пък си отдъхнаха, че нов срив в отношенията няма и американският президент не оказа публичен натиск към Зеленски да признае капитулация.

През 2025 г. САЩ спряха своята помощ за Украйна, но продават оръжие, купено с пари от съюзниците в НАТО. Данните обаче показват, че въпреки минималната американска подкрепа, защото Киев харчи парите по програмата PURL, в която участват повече от 20 държави, членуващи в НАТО, основно за ПВО и защита на градовете от руските въздушни атаки с дронове и ракети, украинските военни успяват да запазят позициите си на фронтовата линия.

Украйна може да осигури военната защита на ЕС

Украинската армия със своя опит и възможности може да бъде защитата, която Европейският съюз (ЕС) да получи на фона на желанието на САЩ да се изтеглят от Европа и да се фокусират в съседните си региони - Южна Америка и Тихия океан. Вашингтон представи това в новата си стратегия за национална сигурност, а президентът на САЩ нееднократно показа своето пренебрежение към ЕС, определяйки го като разпадаща се общност от нации, водена от слабаци.

Оценката на руския президент Владимир Путин за европейците се промени, но не е особено по-различна - от прогнозата му, че те скоро "ще подвият опашки" и "ще клекнат в краката на своя благодетел" САЩ през февруари, до оределението "малки прасенца", които са очаквали да спечелят от разпада на Руската федерация в края на годината. След тези коментари, които не са единствената обидна реторика, идваща от Кремъл, мостовете между Русия и ЕС изглеждат разрушени.

Според преговорите, които води Киев, украинската армия трябва да запази своята численост от 800 хил. души и това ще бъде една от най-големите армии в Европа.

С помощта на европейски инвестиции в последните месеци в Украйна се разви военно-промишленият комплекс и то с иновативни технологии, които в момента притежават само украински компании. С тяхна помощ Киев сам успява да осигурява въоръжение - артилерия и дроновете, станали основна част от бойното поле. И да зависи все по-ограничено от САЩ - основно за системи за ПВО и ракети за тях.

Провал на дипломацията - "духът на Анкоридж"

Тръмп усили дипломатическите си усилия, разговаряйки с руския президент Владимир Путин и по телефона, и лично в Аляска. Срещата му в Анкоридж обаче беше определена от повечето анализатори и политици в САЩ като провал, а и съобщенията от Белия дом бяха кратки и без особен ентусиазъм. И двете страни не разпространиха подробности от почти трите часа, които двамата прекараха заедно.

Именно липсата на яснота от разговорите позволява на Кремъл сега да обявява всяко предложение, което не съвпада с техните максималистичи цели (отстъпление на НАТО до границите от 1997 г. или поне премахване на властта в Киев) като "противоречащо на духа от Анкоридж" и незабавно отхвърляно.

Политически наблюдатели смятат, че Владимир Путин е направил стратегическа грешка, атакувайки Украйна през февруари 2022 г. и сега не може да си позволи да спре без някакъв успех - ако не цялата Украйна, както очакваше, то поне Донецка и Луганска област, части от които вече беше окупирал през 2014 г., както и международното признание поне на Крим като руска територия.

В Украйна има сигнали за изместването на някои "червени линии" като например идеята за свободна зона в неокупираните части на Донецка област, където няма да има войски - нито руски, нито украински. Но за останалите части Киев е категоричен - те ще останат "временно окупирани" и опитите да бъдат върнати, вече по дипломатически път, ще продължат.

Шансовете на Украйна са да удържи военните позиции, както и подкрепата на Европа. Ако европейските лидери продължават да оказват помощ - военна и финансова, то и САЩ няма да имат друг избор и ще подкрепят Киев, въпреки стремежа на Доналд Тръмп да се позиционира като медиатор, а не като съюзник на Украйна. С този си ход той сериозно разклати позициите на Киев срещу Русия, но подкрепата, която Зеленски успя да си осигури сред европейските лидери, показа, че САЩ не могат да стоят настрани.

Всъщност Тръмп няма и особен избор - социологическите проучвания, представени от CNN в края на годината, показват, че 73% от американците смятат Владимир Путин за най-големия враг на САЩ, одобрението за Зеленски расте с 12 пункта през изминалата година, а към американския президент намалява с 14 пункта.

При категоричните заявления за гаранции за сигурност от страна на "Коалицията на желаещите" САЩ също се съгласиха да окажат защита на Украйна срещу нови атаки от страна на Русия. По предварителните заявления те приличат на чл. 5 от договора за НАТО, тоест предвиждат и военен отговор, а останалите неизяснени моменти вероятно касаят времето, за което тези гаранции ще бъдат дадени.

Украинският президент Володимир Зеленски коментира, че почти са съгласувани и мерките с европейските партньори. Според медийни публикации Украйна ще получи защита по суша и море от Европа, а САЩ ще осигурят наблюдението дали се спазва мирното споразумение и защитата от въздуха. Срещите продължават - на ниво съветници по сигурността в Киев, и след това на ниво европейски лидери - в Европа и/или в САЩ.

Усилията от последните месеци показват, че дипломатическите разговори засега не дават резултат, срещите продължават, а за съжаление, воените действия - също. Ситуацията на бойното поле е такава, че Украйна не атакува, но и трудно отстъпва позиции, а руското настъпление е с много бавни темпове.

Русия е превзела под 1% от Украйна през 2025 г. и не може да ускори темпото

Придвижването на руската армия. Източник: Институт за изучаване на войната (ISW)

По данни на Института за изучаване на войната (ISW) през 2025 г. Русия е превзела 0,77% от територията на Украйна, или около 4700 кв. км. Според доклад на руския министър на отбраната Андрей Белоусов пред политическото ръководство завоеванията са към 6000 кв. км и определя това като "задоволително темпо". ISW обаче отчита, че постиженията са ограничени, а Русия не успява да ускори скоростта на придвижване. Причината е, че до този момент не може да натрупа стратегически резерви, с които да затвърждава превзетите места.

Военните анализатори дават и няколко примера - контраофанзивата на полка "Азов" в Добропиля, както и действията в Купянск, където руските сили не достигнаха, за да бъдат удържани превзети позиции. Руските военни станаха обект на подигравки, когато стана ясно, че са обявили победата си в града, преди да са я подсигурили.

По руски данни през 2025 г. са били привлечени над 400 хил. доброволци във войната, но техният брой е недостатъчен за натрупване на стратегически резерви. Вероятно Москва ще се опита да направи това през 2026 г. и именно това показват сигналите от Кремъл с подписаните укази за участието на резервисти в защита на руски територии. Властите казват, че те няма да бъдат изпратени да воюват в Украйна, но според промените в Конституцията украинските Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, както и Крим, са вписани като руски територии.

Армията от дронове

Другата причина за ограниченото настъпление са дроновете, които направиха невъзможно придвижването на тежка бронирана техника, а "зоната на смъртта" се увеличи на близо 15 км и от двете страни на линията на съприкосновението.

Случващото се на бойното поле в Украйна променя представите за войната и тя вече прилича на смесица от Меуждузвездни войни с армия от дронове, които извършват от разузнавателни мисии и атаки по бронирана техника до доставки до предните позиции и евакуация на ранени, и окопната война от миналите столетия - в последните месеци тактиката, която предприемат руските военни включва инфилтриране на малки щурмови групи (от двама - трима души) в укрепени украински позиции и ожесточени близки градски боеве.

Реалността в момента е такава, че бойна техника не може да навлезе на предните фронтови позиции, а щурмоваците трябва да се придвижват под прикритието на лошо време, цивилни дрехи и коли и други тактики за оставане извън обсега на разузнавателните дронове.

Морските дронове промениха съществено войната в морето. След като "изгониха" руския Черноморски флот от Крим в пристанището в Новоросийск през 2023 г., украинските разработки като Sea Baby и "Магура" започнаха да си пробиват път и към руските стратегически пристанища - в самия Новоросийск, както и Туапсе. Беше регистрирана първата атака с подводен дрон, за който Военно-морските сили на Украйна обявиха, че е модификация на Sea Baby, по подводница. Украйна показа и няколко нови разработки на подводни дронове -"Толока".

Въздушни и морски дронове се включиха в т.нар. "далекобойни санкции" на Киев срещу обекти на петролната индустрия и танкери от "сенчестия флот". Заедно със мерките на Запада и ситуацията на световните петролни пазари, това ограничи приходите от търговията с петрол по руски официални данни с почти една трета и принуждава Москва да започне да продава своите златни активи, за да финансира бюджетния дефицит.

От август до края на декември украинците са нанесли верифицирани удари по 25 рафинерии като за почти всички от тях по повече от два-три пъти. Въпреки че дроновете нямат разрушипелната сила на ракети или бомби, работата на съоръженията спираше - за някои от рафинериите за повече от месец. Допълнително върху цената на руския петрол тежи и по-евтиният "Брент", който през тази година загуби над 20% от цената си и записа най-резкия спад от 2020 г. насам (годината на пандемията от коронавируса).

Руският отговор

Русия увеличи атаките с дронове и ракети през 2025 г. - по данни на Центъра за борба с дезинформацията през миналата година са изстреляни 53,7 хил. дрона, 568 балистични и аеробалистични ракети ("Кинжал"), както и 1330 крилати и зенитни ракети. Отделно и стотици на ден са използваните управляемите авиационни бомби. Основните цели на въздушните обстрели са енергийната и жп инфраструктура, но нерядко под ударите попадат и жилищни сгради и гражданска инфраструктура, включително и училища и болници. Според оператора на жп мрежата през изминалите 12 месеца е имало 1100 атаки по негови обекти - депа, гари, влакови композиции, жп възли и ключови мостове и електрически подстанции, свъразни с жп транспорта. Това е повече от 2023 г. и 2024 г., взети заедно.

От началото на войната нанесените щети по този транспортен сектор се изчисляват на 58 млрд. долара, според публикация на The Wall Street Journal.

Енергийните компании като частната ДТЕК пък отбелязват, че вече няма незасегната от ударите термични централи. Под интензивни атаки са водните централи по течението на Днепър, а в последните месеци и подстанции, свързани с ядрените централи на Украйна.

Въпреки интензивните бомбардировки до края на годината не беше регистриран срив на енергийната система (именно благодарение на ядрените централи), макар че отделни области оставаха без електрозахранване за денонощия. ДТЕК съобщи, че активно търси и купува от Европа оборудване, дори и остаряло, за ремонт на ТЕЦ, но атаките са толкова начесто, че не смогват да поправят нанесените щети.

От септември 2024 г. всяка нощ Украйна е под обстрел на дронове и благодарение на експериментите руските дронове станаха значително по-ефективни. Украинските ВВС намалиха своята успеваемост до малко под 80% спрямо над 90% през 2024 г.

Украйна е на 10% до мира

Украйна е на 10% до мира, коментира в своето новогодишно обръщение Володимир Зеленски, изтъквайки нуждата от справедливо решение, което да бъде прието от украинците и да спре руснаците от ново настъпление след няколко години. През изминалата година стана ясно, че американският президент, който обвиняваше украинския си колега, че е започнал война, "без да има карти", всъщност изгуби своите козове, влизайки в ролята си на медиатор между двете страни. 

През 2026 г. в Украйна разчитат икономическите санкции да бъдат затегнати, както и да получат ракети Tomahawk, които да принудят Русия да прекрати войната в Украйна, продължила по-дълго от нациската окупация през Втората световна война за някои от населените места в страната.