Тръмп обмисля завземане на ключовия за иранския износ на петрол о. Харг

Американският президент Доналд Тръмп обмисля план за завземане на иранския център за износ на петрол о. Харг.  Разполагането дори на малък брой войски на място в Иран обаче би му донесло много рискове.

Всеки опит за завземане и задържане на енергийните съоръжения на Иран би изложил американските войски на далеч по-голяма опасност, отколкото са били изложени досега в конфликта, пише Bloomberg. До момента са загинали 13 американски военнослужещи.

„Разбира се, това има тактически предимства, но вероятно и високи разходи и липса на ясна стратегическа крайна цел“, казва Майкъл О'Ханлън, специалист по отбранителна стратегия в Института Брукингс  и бивш съветник на Пентагона и ЦРУ. 

Според него разполагането на експедиционен отряд на морската пехота там би имало „значителен риск от жертви и без очевидна следваща стъпка как подобно действие наистина ускорява смяната на режима или дори готовността на Иран да преговаря за прекратяване на военните действия“.

„Ограничена операция“

Според източници на Bloomberg сред съветниците на Тръмп набира популярност мнението за ограничена операция. 

Цените на петрола скочиха след съобщение на CBS News в петък, че служители на Пентагона се подготвят за евентуално разполагане на американски сухопътни войски в Иран. В доклада, който цитира неназовани източници, се казва, че не е ясно при какви обстоятелства Тръмп би разрешил подобна операция.

О. Харг може да бъде бързо превзет и да послужи като ключов лост в кампанията на Тръмп за отварянето на блокирания от Техеран Ормузки проток.

Американският президент по-рано тази седмица каза, че няма да изпраща войски никъде, но все пак е наредил на морските пехотинци да се отправят към Персийския залив. Става въпрос за 31-ви експедиционен отряд на морската пехота от Япония с над 2000 войници. The Wall Street Journal съобщава, че  Пентагонът изпраща три военни кораба и хиляди други морски пехотинци в региона. 

Пентагонът поиска и допълнителни 200 млн. долара от Конгреса за финансиране на войната, което е сигнал, че администрацията се готви за по-продължителен конфликт.

Тръмп вижда в опита си да завземе Харг начин да упражни влияние върху Иран. Големият въпрос е колко дълго биха останали американските войски в района и дали ще бъдат изложени на риск от атаки, ако Иран не отстъпи. Техеран не желае да води разговори за отварянето на пролива, докато ударите на САЩ и Израел не бъдат прекратени.

Войната или рейтинът?

Ситуацията би разпалила още повече опасенията сред републиканците и някои демократи, че Тръмп нарушава ключово предизборно обещание: никакви нови войни в чужбина Това би противоречило и на една от най-ефективните му критики към предишни президенти, че са се забъркали в безкрайни конфликти, които не са от полза за американците.

Макар Тръмп да запазва силна подкрепа сред партията си, участието на сухопътни войски може да разклати тази добра воля. Според проучване на Ройтерс и Ipsos две трети от американците смятат, че Тръмп ще разположи сухопътни войски, но 55% не подкрепят това решение. Само 7% от анкетираните биха подкрепили мащабна сухопътна операция в Иран.

Длъжностни лица, включително президентът, са обезпокоени, че подобен ход в крайна сметка може да се окаже контрапродуктивен за енергийните им цели. Някои се опасяват, че опитът на САЩ да завземат острова ще бъде посрещнат с унищожаване на собствената инфраструктура там от страна на Иран. Други смятат, че ходът може да предизвика нов рязък скок на цените на петрола.

„Може да имам план, може и да нямам“

Тръмп междувременно  отхвърли идеята за прекратяване на военните действия в Иран. „Не искам да сключваме прекратяване на огъня. Знаете ли, не се сключва прекратяване на огъня, когато буквално унищожаваме другата страна“,  коментира той пред репортери в Белия дом.

Тръмп отново разкритикува военните си съюзници от НАТО и Китай за отказа им да му помогнат да деблокира Ормузкия проток.

Президентът не коментира плановете си за о. Харг на фона на публикациите за изпращането на хиляди морски пехотинци в региона на Персийския залив.

„Може да имам план, може и да нямам, но как бих го казал пред репортери?“,  коментира Тръмп.

Островът е ключов за петролните пазари

Износът на петрол на Иран зависи от този остров, защото там е точката за товарене на почти всички доставки на нефт от страната. От острова се превозват около 9 от всеки 10 барела ирански петрол, като по-голямата част от товарите са предназначени за Китай.

САЩ бомбардираха военни цели на о. Харг на 13 март, но пощадиха петролната инфраструктура.

Ако петролните активи на остров Харг станат мишена, въздействието ще се разпространи незабавно върху веригите на доставки, с непредсказуеми последици за световната икономика. 

Островът е превърнат в терминал за износ на петрол от 60-те години на XX век от американския петролен гигант Amoco. Съоръжението е конфискувано от иранската държава след ислямската революция в страната през 1979 г. 

Терминалът Харг обработва около 1,5 млн. барела на ден. Съоръжението се разглежда като толкова стратегически жизненоважно за Иран, че всяка атака, която нанесе значителни щети на обекта, вероятно ще предизвика директен ответен удар от страна на иранските военни. 

Петролът преминава от иранските нефтени находища през подводни тръбопроводи до остров Харг, където се съхранява, преди да бъде натоварен на танкери. Резервоарите на острова могат да поберат до 30 млн. барела – около една трета от капацитета на гигантския американски складов център в Кушинг, Оклахома. Той разполага с място за акостиране на осем танкера и капацитет за товарене на още чрез прехвърляне от кораб на кораб.

Според ирански официални лица на о. Харг могат да се товарят над 6 млн. барела суров петрол на ден, като при необходимост обемът може да достигне до 10 млн. барела. 

Иран увеличи товаренето на петрол в терминала преди началото на конфликта. Танкери се пълнят там и след началото на военните действия на 28 февруари, вероятно защото иранското правителство искаше да изтегли колкото се може повече от суровия си петрол на вода и да го предпази от опасност.  

Въздушните удари по енергийните съоръжения на остров Харг биха могли да нарушат по-голямата част от износа на ирански петрол за седмици или месеци и да влошат вече сериозната икономическа криза в страната. Нарушаването на износа от терминала вероятно ще повиши още световните цени на петрола, въпреки че по-голямата част от товарите са за Китай.

Съществува и риск Иран да ескалира ударите си по енергийната инфраструктура в региона. Военните на Ислямската република удариха няколко нефтени и газови обекта в Близкия изток, след като Израел атакува най-голямото газово находище на Иран.