Време е съюзниците да изградят различен вид НАТО

Може ли Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) да бъде спасена? Това е често задаван въпрос, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп започна да очерня алианса и заплаши да оттегли страната си напълно от него.

Отговорът на този въпрос е „Да“, според Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, старши сътрудник в Центъра Белфер към Харвардския университет, който е написал материал за Politico по темата.

НАТО може да оцелее, но не и ако алиансът остане същият, какъвто го познаваме през последните 77 години. За да продължи да съществува след атаката на Тръмп, ще трябва да се появи един съвсем различен алианс – и то скоро, смята Даалдер.

Враждебността на президента на САЩ е очаквана. Тръмп омаловажава американските съюзи за сигурност от десетилетия. Още в интервю за Playboy през 1990 г. той призовава съюзниците да плащат на САЩ за сигурността, която страната им осигурява. Предвид, че е магнат в сферата на имотите, Тръмп смята, че тежестта от наличието на съюзници надвишава ползите. Мнението му явно не се е променило оттогава.

През 2017 г. той влезе в Белия дом и обяви НАТО за „остаряло“. Съвсем наскоро той нарече алианса „хартиен тигър“ и го определи „безполезен“. След като съюзниците организацията отказаха да се присъединят към атаката му срещу Иран, а някои дори не позволиха на американските военни достъп до въздушното си пространство и военни бази, президентът отиде още по-далеч.

За Тръмп войната в Иран беше изпитание за НАТО и то се провали. „Ще помним“, каза той, като настоява, че „ние ще им дойдем на помощ, но те никога няма да дойдат за нашата“. На въпрос дали би обмислил оттегляне от алианса по-рано през април, той каза, че това е „отвъд всяко преразглеждане“.

Коментаторите предполагат все пак, че Тръмп не може да изпълни тази заплаха без разрешение от Конгреса. Всъщност закон от 2023 г., съвместно внесен от тогавашния сенатор и настоящ държавен секретар Марко Рубио, забранява на президента да оттегля страната еднолично от НАТО, без да спечели две трети от гласовете в Сената. Другият начин за оттегляне е посредством закон, приет от Конгреса. Нито едното, нито другото е вероятно да се случи.

Конституционността на този закон обаче е под въпрос. Президенти са оттегляли САЩ от договори преди – включително Джордж У. Буш от Договора за противобалистични ракети през 2002 г. и самият Тръмп от Договора за ядрени сили със среден обсег през 2019 г. Ако Конгресът съди президента, ако той реши да оттегли САЩ от НАТО, е малко вероятно Върховният съд да се произнесе срещу него при упражняване на изпълнителната му власт.

Освен това, дори без официално оттегляне, има много действия, които Тръмп може да предприеме, за да подкопае НАТО отвътре.

Първо, многобройните му негативни изявления, включително фалшивите обвинения, че съюзниците от НАТО никога няма да се притекат на помощ в защита на Америка, когато те го направиха с голяма цена и жертви след 11 септември, поставят под въпрос ангажимента му за колективна отбрана. Това беше припомнено от крал Чарлз ІІІ в своята реч пред Конгреса през миналата седмица. След това обаче ДоналдТръмп съобщи, че САЩ ще изтеглят 5000 войници от базите  в Германия.

Именно това беше посочено като вариант от Иво Даалдер като един от вариантите за подкопаване на алианса, както и да отстрани американските военни от командната структура на НАТО, вкл. и от най-високия пост, който американски офицер е заемал, откакто генерал Дуайт Д. Айзенхауер поема командването за първи път през 1950 г. Той може и да откаже да участва в обсъжданията на НАТО, което на практика би спряло всички решения, изискващи съюзнически консенсус.

Що се отнася до член 5, който декларира, че съюзниците ще разглеждат въоръжено нападение срещу един от тях „като въоръжено нападение срещу всички“, същият член ясно посочва, че всеки съюзник „да предприеме действия, които сметне за необходими“. Да се изпратят каски или очила за нощно виждане се вписва в това определение, посочва Даалдер.

Това е реалността, пред която са изправени съюзниците на Америка. Те се опитаха да помогнат на Тръмп да разбере защо НАТО е важна организация – не само за тях, но и за САЩ. Те опитаха чрез ласкателства, увеличени разходи, чести обаждания и посещения. Нищо от това не проработи.

Сега съюзниците на Вашингтон имат няколко варианта за действия. Първо, могат да се опитат да изчакат да приключи мандата на Тръмп с надеждата, че следващият президент ще потвърди лидерството на САЩ в НАТО и ангажимента към алианса. Това проработи по време на първия му мандат, но не е ясно дали ще стане отново. Нещо фундаментално е нарушено и европейското доверие в Америка е част от това.

Вторият вариант е да се избере самостоятелност и да се създаде истинска европейска отбранителна и възпираща позиция извън НАТО, за да се гарантира стратегическа независимост от САЩ. Само че никоя съществуваща или нова чисто европейска структура няма да има оперативните, логистичните или институционалните знания, за да организира колективни отбранителни усилия.

Което води до третия вариант: НАТО – алиансът, който ръководи колективните отбранителни усилия на Европа от 1950 г., да се промени и да стане едно много различно НАТО.

Съюзът, който се е развивал през последните 75 години, не е само воден от САЩ, но и съсредоточен върху САЩ. Военният, разузнавателният и дипломатическият принос на Америка е скелетната система, която поддържала тялото изправено и готово за действие.

Замяната на това ядро няма да е лесно, но не е невъзможно, пише Даалдер.

Европа и Канада разполагат с колективните ресурси, военен опит, производствен капацитет, технически средства и политическата решителност, необходима за замяна на САЩ в основата на системата на съюза.

Страните от НАТО се ангажираха да увеличат разходите си за отбрана до нивата от Студената война. Те избират различни форми на наборна военна служба, за да повишат числеността на силите си, и ускоряват производството на отбранителна техника с темпове, невиждани от четири десетилетия.

Въпреки че изостават от САЩ по отношение на иновациите и технологиите, съюзниците наваксват, не на последно място чрез съвместна работа с украински фирми, които изпреварват иновациите и производството в областта на отбраната по целия свят.

Страните членки на алианса също така предприемат съвместни начинания извън, но допълващи НАТО. Такива са например ръководените от Великобритания Съвместни експедиционни сили, финансираната от ЕС програма „Действия за сигурност за Европа“, която насърчава съвместното закупуване на произведено в Европа оборудване, и решението на Франция да се включи в двустранни дискусии за разширяване на ядрения си възпиращ ефект върху европейските съюзници.

Това, от което съюзниците от НАТО се нуждаят, е време да превърнат своята решителност и ресурси в реални военни способности. Проблемът е, че това време се измерва в години – може би пет или повече, а не месеци и седмици. Скоростта на успешната трансформация ще се определя също така от степента на сътрудничество от страна на САЩ. Повече сътрудничество означава по-бърза промяна, и обратното.

Въпреки това, по-европейско НАТО отдавна е необходимо. Жалко е, че първият антинатовски президент на САЩ доведе до тази трансформация, но в крайна сметка и Европа, и НАТО ще бъдат по-добре от това, заключава Даалдер.