С доц. д-р Стоян Александров, ръководител на катедра "Финанси" в УНСС, разговаряхме за Бюджет 2014, заложените в него икономически растеж и данъчни промени, политиките на правителството по отношение на пенсионната система и здравеопазването.
С финансовия министър в правителството на Любен Беров (1992-1994 г.) говорихме и за банковия сектор, спестяванията на населението, кредитната активност в страната, както и за предизвикателствата пред висшето образование и пред специалистите по финанси. Ето какво каза в обширно интервю за Investor.bg доц. Александров.
- Доц. Александров, през ноември 2013 г. НСИ изнесе окончателните данни за растежа на БВП за третото тримесечие. Те бяха леко коригирани спрямо предварителните и показват, че икономиката ни, макар и плахо, се разширява (с 0,7% на годишна и с 0,5% на тримесечна база). В Бюджет 2014 г. е заложен растеж от 1,8% за следващата година. Как смятате – ще бъде ли постигнат той и кои сектори ще издърпат икономиката ни?
Има два сектора в България, които основно дърпат икономиката. Това са селското стопанство и туризмът. Разбира се, има и други фактори. Това е притокът от чужди инвестиции. Също и растежът, който се очаква в Западна Европа. На тази база ние ще градим от гледна точка на нарастването на износа. Защото един от движещите локомотиви за България – това е износът.
Да се разчита на увеличено вътрешно потребление и това да е фактор за растежа е малко наивно. Това ще дойде с времето. За съжаление притокът на инвестиции и нарастването на вътрешното потребление е свързано с един фактор, който на този етап липсва. Това е доверието и спокойствието. Несигурността и страхът, които много хора изпитват, ги кара да бъдат пестеливи и да работи тази приказка „бели пари за черни дни“. И обратното, ако те виждат светлинка в тунела, било то от гледна точка на решаването на някои политически кризи или от гледна точка на развитието на Европа.
Доста оптимистична е прогнозата за растежа, но не е недостижима. Още повече ние имаме много скрити резерви. Ние имаме голям сив сектор, който не го отчитаме както трябва. За съжаление не виждам много политики на правителството в областта на борбата със сивия сектор, но може би във времето и на това ще бъде обърнато внимание. По-добре да се работи под напрежение, отколкото да се успокояваме с по-лъжливи неща. Но това е едно от малките правителства, които си поставят такава трудна задача. Те много добре знаят, че едно е да обещаеш, друго е да го изпълниш. Защото като прогнозираш на базата на този растеж определени приходи, ти заковаваш и разходи.
След това, за съжаление, трудно можеш да убедиш тези, които разчитат на тези планирани разходи, че няма да получат необходимото финансиране, защото прогнозата не се е сбъднала. Просто си залагат капан за допълнително напрежение. Обикновено винаги правителствата са работили по друг вариант. Залагали са занижени показатели, за да могат да ги преизпълнят и да има излишъци, които да раздават, а не да има недостиг, който да се чудят откъде да се финансира.
- Европейската комисия прави прогноза за ръст от 1,5%. ЕБВР прогнозира ръст в размер на 2%. Те са дори още по-големи оптимисти. Как ще коментирате?
Аз се доверявам на това, че финансовият министър е един много добър макроикономист. Но има леко изхвърляне, може би. Или има много по-прозорлив поглед напред, който ние не го виждаме. Аз не мога да кажа кои потенциални инвеститори сондират мнения и каква е възможността да дойдат в България.
Правителството най-добре знае с кого контактува и има реални възможности. Но при всички случаи, ако не излезем от политическата криза, в която се намираме, няма как да разчитаме, че чужд инвеститор, и при това състояние на света, с лека ръка ще дойде в България. За съжаление някои решения, като сегашната такса за фотоволтаиците и предишната такса за прекачване към системите, коренно променят условията от гледна точка на сметките, които са си правили големите инвеститори.
Друг е въпросът, че на един етап им се даваше възможност да договарят много високи печалби на база тези високи цени и драстични разходи, които им признавахме. Това са неща, които недоброжелатели използват, за да очернят правителството, неотчитайки факта, че очернят страната. Човек трябва да мисли не само как да уязви опонент и политика, а да мисли, че, ако утре дойде той, какъв е имиджът на страната и че тази критика ще им бъде върната. Малко се мисли държавнически.
Заради някои тесни партийни, да не говоря за лични интереси, понякога се допускат доста груби грешки. А в ЕС само това чакат, сякаш в другите държави това го няма. Много лесно е, за да отклониш вниманието, да кажеш, че България и Румъния са черните овце. Там да се борим с корупцията, а тази в ЕС да я оставим на заден план.


Треньорът на България: В живота има по-стойностни неща от една загуба или победа
Седмичен хороскоп 28 септември - 4 октомври 2026
Нов крах за националите по футбол! Загубиха за първи път в историята си от Люксембург
Трима са пострадалите при катастрофата на автобус във Варна
Хандбалният Спартак започна сезона с победа над шампиона
Когато магазинът още не знае какво му трябва, AI може да го предвиди
Фабрики за фалшиви цигари наводняват Европа
Ниското ниво на Рейн принуждава индустрията да се адаптира
Bentley представи първия си електромобил - луксозен SUV с мериносова вълна
Лула забранява онлайн хазарта на фона на рекордни дългове в Бразилия
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Шампион във Формула 1 се сдоби с най-скъпото Bugatti Veyron
Всъдеходите с най-скъпи разходи за ремонт
Защо малкият пробег на автомобила може да бъде капан
Абсурдите на пазара в Иран и държавната автомобилна лотария
Ердоган: Принципът "силният над слабия" влияе все повече върху международните отношения
9 модни находки, които ви състаряват – ето с какво да ги замените
Пълнолуние в Овен – как ще се отрази на всяка зодия
Какво стои зад необичайната смърт на стотици малки китове в Патагония?


преди 12 години Цената на активите в една държава трябва да отговаря на доходите. Ако те са надценени, винаги ще имаме ниски доходи и мизерия, щото няма да можем да ги поддържаме тия активи и инфраструктурата към тях. Колкото и да се пънем и да получаваме помощи и заеми. Просто защото има ли условия, цената на активите винаги ще изпреварва доходите и то с много. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години В момента реално купуваме 80% вносни стоки. Ако заменим половината от тях с български - ето ти растеж, даже без да се вдига потреблението. Ако собствениците на имоти започнат да си плащат за инфраструктурата, за общите части.. и си ги ремонтират.. ето ти допълнителен растеж. И то не бутафорен, ами с реално увеличаване на качеството на живота. Щото не виждам смисъл от това, човек да се бие в гърдите, че видите ли има луксозно жилище за 200 хил. евра/щото няма адекватен данък имоти/, но входа в който живее последно е ремонтиран преди 10 -20 -50 години. А си паркира в градинката джипа и после ходи в калта, тротоарите разбити и т.н? Това си е чисто и просто балон, който пречи, щото всичко произведено в държавата калкулира тия безумни цени на имотите, т.е. активите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Относно банковата система и лихвите, лихвата съдържа в себе си компонент на риск. Когато безработицата е голяма, икономическия растеж е слаб и половината доходи на населението отиват за храна, а останалата част за битови сметки, компонентът риск в лихвата няма как да е нисък. На пазара има достатъчно банки и е трудно да се твърди, че не си конкурират.Няма лошо да се разчита на ръст в икономиката откъм потребление. Ако се увеличи потреблението, ще се увеличи и производството, от там ще намалее безработица и доходите ще започнат постепенно да се увеличават. Проблемът е, че потреблението няма как да се увеличава без фактор, който да го бутне. Такъв фактор са инвестициите, ... най-добре външни, а след това вътрешни. А, за да дойдат външните, управлението трябва да създаде нужните условия за инвеститорите, който в момента липсват. Няма отделен елемент в икономиката, всичко е вързано. За да се върти колелото, трябва всички елементи да се подпомогата. Ако един от тях спре, спира колелото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Не е така , парите в момента се движат светкавично бързо и падат ли цените забрави за потребление и съответно производство.Ще стане това което е в момента - безработица до дупка, а безработицата стоки не произвежда. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години По принцип е прав професора, но както се казва дяволът е в детаилите, а точно там не съм съгласен.1. Имало 2 тома закон за ДОД, при нас нямало, затова дайте да имаме един плосък 10% данък. Това не е никакво оправдание, нито причина. По-скоро доказателство че законите у нас се пишат от и в интерес на тези които имат пари. Каквото и да се казва, прогресивния подоходен данък е по-справедлив за едно общество от плоския. Било сложно? Ами че да погледне за пример ЗДДС, той *** ли е? Или нашия ЗКПО, с временните разлики и други наши измислици, да не би да е просто? Имаме едни от най-сложните данъчни закони, освен плоския данък, разбира се.2. Без потребление няма растеж. Не може да чакаш само на износа. Най-малкото защото ако няма потребление в страната, това означава мизерия за обикновените работници, от там апатия и безразличие, ниска производителност и т.н. Дето се вика, тъкмо научихме коня да не яде и все че умря. Че и тук същата работа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години В крайна сметка растежа е, не когато цените се вдигат, а когато произведените стоки и услуги се увеличават. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Вътрешното потребление може да е фактор за растеж, но не това потребление с раздаване на пари и харчене за ядене и пиене. Вътрешното потребление, като ремонти по инфраструктурата, ремонти по сградите. Това може да е фактор за растеж. Даже нормализирането на данък имоти - сгради, земи, гори и вкарване на тия допълнителни средства в ремонти на инфраструктурата ще създаде растеж. Отделно ще се намалят неизползваните имоти, както и неефективно използваните. Вярно, ще паднат цените на имотите, но това всъщност е плюс, защото цените активите в една държава трябва да отговарят на доходите, а не обратното. Въпросът е, че след това ще има работа, ще станем и конкурентни на другите държави. Няма да купуваме само вносни неща.Просто трябва да се балансира данъчната система и вместо само тия дето работят на заплата и хонорари да плащат данъци, да започнат всички да плащат според всичките си доходи и богатство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Банковата система е с реална , а не куха стабилност . Проблема е че тази стабилност беше платена от всички други сектори - като резултат имаме една много стабилна банкова система и един мъртъв реален сектор ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Прави му чест, че признава, макар и заобиколно, че "стабилността" банковата система е куха, както и, че лихвите са нереалистично високи и некореспондиращи по никакъв начин със жизненият стандарт! Няма кой да плаща тия безумни лихви- нито банките имат ресурс да плащат депозити, нито хората имат ресурс да плащат кредити!Аз продължавам да предричам, че ще се появат пукнатини в поне една средна банка и от там...... отговор Сигнализирай за неуместен коментар