Автомобилният пазар в Бразилия е пример за разрушителните ефекти на митата

Когато Бразилия вдигна търговските бариери на своя автомобилен пазар преди повече от десетилетие, правителството обеща да стимулира местното производство и създаването на нови работни места.

Вместо това производителите на автомобили отвориха и след това затвориха фабрики, като в крайна сметка съкратиха работните места и намалиха производството. Бразилците рутинно плащат с 50% повече за същите модели, които купуват жителите на съседните страни, технологиите там често изостават от световните пазари, пише Ройтерс.

Докато автомобилната индустрия на САЩ се сблъсква с високи мита, наложени от президента Доналд Тръмп, индустриални представители и анализатори правят паралели с Бразилия, която в миналото се нарежда на четвърто място сред най-големите пазари в света. Сега страната служи като пример за негативните ефекти от протекционизма.

Филип Шимер, бивш ръководител на Mercedes-Benz за Бразилия и Латинска Америка, научава някои от тези уроци по трудния начин, когато компанията му отваря завод в Сао Пауло за производство на луксозни автомобили, затворен впоследствие през 2020 г.

„Мисля, че Бразилия е добър пример за това как да се оцени въздействието на протекционистките политики“, изтъква Шимер, който сега работи в консултантската фирма Mirow & Co. Той предупреждава за неефективността, причинена от митата.

„Защитените пазари са склонни да изостават“, подчертава Шимер.

На фона на прегряващата икономика на Бразилия през 2011 г. и стабилизирането на валутата, скокът на вноса на автомобили изплаши управляващата Работническа партия, която разполага с тесни връзки със синдикатите на автомобилните работници.

Тогавашният президент Дилма Русев повиши данъците с 30 процентни пункта върху редица чуждестранни автомобили и намали наполовина таксите върху местно произведени превозни средства, като същевременно настоя за замразяване на съкращенията на работни места в индустрията.

Тези политики, съчетани с правилата за местно съдържание в закон от 2012 г., бележат най-протекционистката промяна в бразилската автомобилна индустрия, откакто секторът започва да се отваря през 90-те години на миналия век.

Вносът намаля, а местното производство нарасна за кратко до рекордните 3,71 млн. автомобила през 2013 г. Изправени пред избор между загуба на пазарен дял и изграждане на нови фабрики в Бразилия, няколко автомобилни компании заложиха на опцията да установят местен капацитет, включително Mercedes.

Но мнозина се сблъскаха с проблеми при опита да възпроизведат ефективността на своите вериги на доставки в чужбина. С ускоряването на инфлацията и охлаждането на икономиката вътрешното търсене се сви. Оказа се, че малко бразилски заводи са достатъчно конкурентоспособни по отношение на разходите, за да увеличат износа към други пазари.

Малко след това Mercedes се предаде, затваряйки единствения си автомобилен завод в Бразилия след четири години на работа. Година по-късно Ford затвори последната си местна фабрика след продължила около век дейност в страната.

Бразилската автомобилна индустрия е произвела 2,55 млн. автомобила миналата година, което все още е с една трета по-малко от пика през 2013 г. Заетостта в сектора е спаднала с около 20% за същия период.

Конкурентоспособността изостава

Със сигурност анализаторите казват, че протекционизмът не е единственото нещо, от което страда бразилската автомобилна индустрия. По-високите разходи за капитал, материали и труд поставят страната в по-неблагоприятна позиция спрямо други икономики.

„В страна с ограничени ресурси като Бразилия е необходимо известно ниво на търговска защита“, посочва индустриалният анализатор Касио Палярини, партньор в Bright Consulting.

Голямото данъчно бреме прави конкуренцията още по-трудна. Независимият автомобилен анализатор Тереза ​​Фернандес изчислява, че данъците в цялата верига на доставка представляват една трета от цената на средностатистически автомобил в Бразилия.

Проучване от 2019 г. на PwC Brazil, публикувано от националната група на автомобилните производители Anfavea, установява, че производството на превозно средство в Мексико е с 18% по-рентабилно, отколкото в Бразилия, поради цената на материалите и логистиката. Като се вземат предвид данъците, разликата расте до 44% за някои видове автомобили.

Не е изненадващо, че нов хибрид на Toyota Corolla започва на цена от 21 000 долара в Мексико, докато в Бразилия колата струва 34 000 долара.

Доскоро хибридните и електрически автомобили бяха по-трудни за намиране в Бразилия. Електромобилите и други технологии се налагат по-бавно на местния пазар поради по-слабата конкуренция при вноса.

Шимер изтъква, че американските мита показват, че не всички са научили същите уроци от историята на Бразилия.

„Настоящата протекционистка тенденция ме тревожи. Страхувам се, че може да ни очаква предизвикателен период“, добавя той.