Как Клодия Голдин трансформира разбирането ни за жените и работата

„Изобщо не бях изключителна“, ми каза веднъж Клодия Голдин за времето си като докторант по икономика в Чикагския университет, пише колумнистката на Financial Times Сумая Кейнс. „Но с напредването на курса имах чувството, че в главата ми светват електрически крушки“, споделя тя. На 9 октомври яркостта на тези светлини беше потвърдена, тъй като тя беше удостоена с Нобеловата наградата за икономика „за това, че е подобрила разбирането ни за пазара на труда при жените“.

Голдин намирала мъжете за сравнително скучни, поне като обект на изследване. Тяхната рутинна работа беше еднаква в сравнение с тази на жените, които можеха да превключват между грижи за деца, труд в семейния бизнес или потене някъде другаде. Но тази сложност беше по-трудна за измерване. В историческите преброявания на населението в Америка, например, тяхната професия често е общо посочена като „съпруга“. Така Голдин се зае да измери правилно работата им.

Стандартният разказ за развитието някога беше, че когато страните стават по-богати, жените биват привличани на пазара на труда. Но чрез старателно комбиниране на различни набори от данни Голдин установява, че пътят на Америка е бил по-сложен и че растежът през 19 век съвпада с това, че жените се отдалечавали от работа, различна от домашния труд.

Защо? Като начало работата във фабриките била по-трудна за съчетаване с грижите за децата, отколкото, да речем, шиенето у дома. И по-богатите семейства можели да си позволят да спестят на жените унижението на тежката работа. Голдин твърди, че стигмата засилвала това, или идеята, че „само съпруг, който е мързелив, бездеен и напълно небрежен към семейството си, би позволил на жена си да върши такъв труд“. По-късно стигмата избледнява - чиновническата работа на 20-ти век беше по-мека и в съответствие с впечатлението за подкрепящ съпруг.

Голдин оценява значението на социалните норми, но подчертава как те могат да бъдат поддържани или подкопавани от икономическите сили. През 30-те години американските компании официализираха политики за уволнение или отказ за наемане на омъжени жени. „Мъжете са твърде егоистични и трябва да подкрепят жените си“, обяснява един тогавашен защитник на тази политика. Но тези възгледи бяха подкрепени от високата безработица. С появата на затегнатите пазари на труда през 50-те тези дискриминационни политики бяха практически изоставени.

Освен въздействието върху живота на жените на променящото се предлагане и търсене на техните умения, Голдин изследва ефектите от технологичния прогрес. Той не винаги е било благоприятен. Разликата в заплащането между половете се увеличи с преминаването на жените в Америка от занятия на парче към офис работа, където продуктивността беше по-трудна за наблюдение. Появата на противозачатъчните хапчета през 70-те години бе по-положителна. Заедно с Лорънс Кац от Харвардския университет Голдин показа как по-ниският риск от непланирана бременност позволява на жените да инвестират повече в образование и да забавят брака. (Тъй като толкова много жени правеха това наведнъж, те можеха да отложат слагането на пръстена без да се притесняват, че най-подходящите ергени ще бъдат грабнати.)

Очакванията също бяха от решаващо значение, тъй като жените инвестираха в собственото си образование в края на 20-ти век в очакване на по-висока възвръщаемост. Но Голдин твърди, че някои възрастови групи са направили грешки, като са базирали очакванията си на това, което са виждали да правят майките им. Родените през 50-те и 60-те години решаваха колко да учат преди да видят собствените си майки да се връщат на платена работа, и затова инвестираха недостатъчно в себе си.

Днес жените все още работят и печелят по-малко от мъжете. През 2020 г. Голдин твърди, че последната вълна от женско недоволство се е фокусирала върху „пристрастия, неравенство и непрозрачност в заплащането, и сексуален тормоз“. Тя познава първия фактор. Заедно със Сесилия Рауз от Принстънския университет документират как преминаването към „слепи“ прослушвания сред оркестрите през 70-те и 80-те години увеличава дела на жените в тях.

Но докато Голдин не оспорва наличието на дискриминация, тя сега се съмнява, че нейното премахване ще донесе много. Тъй като социалните норми се изместиха и истинските бариери паднаха, според нея повечето от оставащите различия между половете, пред които са изправени жените с висше образование, се дължат на нещо друго. Така наречените „алчни работни места“ възнаграждават денонощната работа и са несъвместими с грижата за деца.

Преди да стане третата жена (и първата самостоятелно – бел. прев.), получила най-високото отличие в своята професия, Голдин беше първата преподавателка на щат в икономическия факултет на Харвард. Но по същество тя е икономист от Чикагската школа, въпреки че задава въпроси, които обикновено се свързват с политическата левица. Нейното приемане и от двете страни на спектъра обаче е доказателство за годините на внимателни изследвания, които отдавна трябваше да бъдат възнаградени.