Доларът влиза в клуба на „суровинните валути“

Покачващите се цени на петрола поддържат курса му и подобряват условията на търговия за страната

С развитието на икономиките отношенията между цените на активите могат да се променят, често по толкова тих, еволюционен начин, че инвеститорите да бъдат хванати неподготвени. Това се случи с цената на петрола и долара. Промяната в тази историческа връзка все повече се отразява на глобалните икономики и пазари, и поставя вносителите на петрол от развиващите се пазари в особено незавидна позиция, пише за Financial Times Ребека Патерсън, бивш главен инвестиционен стратег на Bridgewater Associates.

„Новите“ отношения долар-петрол датират от десетилетия, резултат от години изследвания и иновации в петролния сектор на САЩ. Новите подходи към производството, особено фракингът и хоризонталното сондиране, помогнаха на САЩ да се трансформират от голям нетен вносител в нетен износител на природен газ от 2017 г. От 2019 г. те са и нетен износител на енергия като цяло. Освен това миналата година станаха най-големият износител на втечнен природен газ в света.

Статутът на САЩ на нетен износител на тези критични суровини означава, че доларът се присъединява към клуба на „суровинните валути“. Днес, по начин, подобен на динамиката, наблюдавана при канадския долар или норвежката крона, покачващите се цени на петрола подобряват условията на търговия за страната и осигуряват известна валутна подкрепа.

За разлика от другите членове на клуба обаче, доминиращата роля на долара на световните валутни пазари означава, че такава сила създава големи, често нежелани глобални вълни. По-конкретно, днешната връзка петрол-долар означава още по-голяма болка за вносителите на енергия, особено развиващите се икономики. Те са изправени пред по-високи разходи за внос, тъй като силният долар подкопава техните валути, увеличавайки инфлацията и рисковете за финансовата стабилност.

Последният ръст в цените на суровия петрол, при който сортът Брент поскъпна с повече от 20% от края на юни насам, дойде на фона на устойчиво търсене, но, може би по-важното, при засилено усещане, че предлагането ще остане ограничено в обозримо бъдеще. На този фронт Саудитска Арабия беше водеща, като удължи доброволните съкращения на производството до края на тази година в опит да подкрепи цените. Покачването на цените на петрола беше последвано от поскъпване на долара; индексът DXY (цената на долара спрямо основните валути) е нараснала с повече от 6% между средата на юли и средата на октомври, според Bloomberg.

Разбира се, валутите се влияят от редица фактори, като тенденциите в условията на търговия са само един от тях. В случая с долара силата му напоследък също отразява добавянето на петролните цени към опасенията, че инфлацията в САЩ ще спадне по-бавно от очакваното, което на свой ред увеличава натиска върху Федералния резерв да поддържа лихвените проценти по-високи за по-дълго време.

Този троен ефект - по-високи цени на енергията, по-високи лихвени проценти в САЩ и по-силен долар - е последното нещо, което много страни искат да видят в момента. Това е особено вярно за вносителите на енергия в Азия, където растежът вече е затруднен от забавянето на Китай. Южна Корея, един от най-големите нетни вносители на петрол в света, представлява интересен казус. През септември потребителските цени там се повишиха с най-голям темп от пет месеца, вдигнати предимно от цените на суровините. Централната банка поддържа лихвените проценти стабилни. Въпреки че възпрепятстват вече слабия производствен сектор, монетарните власти са по-фокусирани върху забавянето на инфлацията. Този фокус включва валутата: централната банка се намесва редовно, за да предотврати отслабването на вона и повишаването на разходите за внос. Само миналия месец вонът загуби около 2% спрямо долара, въпреки че централната банка използва резерви за около 4 млрд. долара (1 процент от общите ѝ), според данни на Bloomberg.

Въпреки че инвеститорите трябва да вземат предвид еволюиралата структурна връзка долар-петрол, когато обмислят експозициите си към страните, също така е важно да се помни, че корелацията петрол-долар все така ще варира за по-кратки периоди от време в зависимост от факторите, доминиращи за всеки актив. Докато днешният наратив е съсредоточен върху предлагането на петрол, особено на фона на потенциала за по-широко сътресение в Близкия изток, утре фокусът може лесно да се прехвърли към намаляване на търсенето, ако забавеното въздействие на по-строгата глобална парична политика удари с по-голяма сила.

По ирония на съдбата спадащите цени на петрола, макар че могат да навредят на условията на търговия за САЩ, може да не са достатъчни, за да отслабят съществено и устойчиво долара. Това, което също е имало значение в исторически план, е дали глобалните инвеститори виждат по-големите рискове от рецесия като причина да увеличат експозициите си към ликвидни активи на САЩ, като държавните им ценни книжа.

Такива покупки често са подкрепяли долара по време на икономически спадове. Все пак, продължаващата дисфункция на правителството на САЩ и нарастващите притеснения относно устойчивостта на американския дълг означават, че трябва да внимаваме за друга възможна промяна в структурните връзки, този път между икономическите цикли и търсенето на щатски ДЦК, като нивото на долара ще отрази резултата.