Свършват ли дните на САЩ като глобална суперсила?

Докато администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обмисля атака срещу Венецуела и сваляне на нейния режим - модел, започнал с Гренландия, Канада и Панама, придобива по-подробни контури, пише Bloomberg.

В геополитически план това бележи зашеметяваща промяна в американската външна политика, която Сюзън Райс, бивш съветник по националната сигурност, нарича „самоубийство на свръхсила: Преминаваме от глобална свръхсила към регионална велика сила“.

Този т.нар. полусферизъм не прилича толкова на старата доктрина „Монро“ (която се фокусира върху това да не допуска европейските сили в Америка), колкото на циничния, макиавелистки манталитет, с който великите сили през XIX век или тези с представители на Ялтенската конференция някога са разделяли света на сфери на влияние, за да доминират над тази, която са смятали за своя.

След като положи втората си клетва като президент, Доналд Тръмп непрекъснато сигнализира, че този начин на мислене най-добре описва инстинктите му във външната политика. И тъй като на Америка не ѝ е работа да контролира нито един от двата края на Евразия, той ще има Западното полукълбо.

Така Тръмп заплаши да анексира съседна Канада, превръщайки я в 51-ви щат; да отнеме Гренландия от Дания, традиционно един от най-лоялните съюзници на Америка; и да „върне“ Панамския канал. Той преименува Мексиканския залив на Американски залив, използва Ел Салвадор като американска наказателна колония и коментира вътрешната политика на Бразилия.

По шоковата скала, тормозът на Тръмп спрямо Канада и Гренландия е на най-високо ниво, защото тези страни са приятели на Вашингтон, като обидата изглежда толкова озадачаващо неоснователна. Жестовете и действията, насочени на юг, междувременно преминават към два от вътрешните проблеми на Тръмп: наркоепидемията, която убива десетки хиляди американци всяка година, и имигрантите, които пристигат предимно през южната граница на САЩ.

Човекът в администрацията на Тръмп, който е сред най-ревностните защитници на тези въпроси, е Стивън Милър, съветник на президента, който го съветва и по въпросите на вътрешната сигурност. В това си качество Милър вече пое необичайно голяма роля в кампанията срещу Венецуела - редом с Марко Рубио, син на кубински имигранти, който сега е държавен секретар и съветник по националната сигурност.

Виждането на Милър е, че Венецуела на практика води война срещу САЩ, което изисква американски военен отговор. Много от мигрантите са членове на транснационална престъпна банда, която Тръмп е определил като чуждестранна терористична организация и следователно „чужди врагове“ съгласно закон, датиращ от 1798 г., и тези хора подлежат на депортиране или още по-тежки мерки.

Президентът на Венецуела Николас Мадуро (когото американските съдилища официално обвиниха в трафик на наркотици) управлява държавата като гигантски наркокартел, според Милър, което означава, че той с право принадлежи на репресии от страна на Америка

Освен това Мадуро манипулира изборите през 2024 г. и така или иначе е нелегитимен държавен глава.

Рубио е във връзка с лидери на опозицията, които биха могли да поемат властта в случай на смяна на режима.

По указание на Милър, САЩ вече бомбардираха няколко малки и невъоръжени лодки в Карибския регион и убиха повече от дузина цивилни, които може би са били или не са били контрабандисти на наркотици. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс нарече тези удари „най-висшата и най-добра употреба на нашите военни“. Други, които са запознати с темата (включително някои републиканци ), ги смятат за незаконни и ги определят като извънсъдебни екзекуции.

Междувременно САЩ трупат кораби близо до Венецуела, в допълнение към множество изтребители в Пуерто Рико и други подразделения.

„Ще ви заличим от лицето на земята“, закани се Тръмп на Венецуела миналата седмица по време на среща на върха на ООН. „Ще видим какво ще стане с Венецуела“, размишляваше той пред журналисти тази седмица.

А Мадуро току-що подписа указ, с който си предоставя извънредни правомощия в случай на американско нахлуване.

Мадуро наистина е нелегитимен и сред най-презрените лидери в света и едва ли някой би се натъжил да го види извън властта. От друга страна, такъв е и Александър Лукашенко в Беларус, например, и редица други политици, които биха били също толкова убедителни злодеи. Но Тръмп не се нахвърля върху тях. Нещо повече, наративът, че Венецуела е наркотерористична държава, не е погрешен, но и не е пропорционален: По-голямата част от фентанила в САЩ идва от Мексико; по-голямата част от кокаина - от Колумбия.

Докато САЩ размахват оръжия в Карибския регион, две неща би трябвало да тревожат всички, които се интересуват от ролята на Америка на световната сцена.

Първо, средствата на Тръмп очевидно нарушават международното и вътрешното право (президентът на Колумбия заяви пред ООН, че иска Тръмп да бъде изправен пред „наказателно преследване“). Това се вписва в модела на злоупотреба на Тръмп с американските въоръжени сили – „трябва да използваме някои от тези опасни градове като тренировъчни площадки за нашите военни“, заяви той пред около 800 генерали и адмирали по-ранотази седмица, визирайки американските градове.

Второ, администрацията на Тръмп очевидно пренасочва ресурси, енергия и внимание към Северна и Южна Америка от други региони, по-специално Европа и Азия. Според слуховете, този „завой“ е напът да бъде формализиран в предстоящата национална отбранителна стратегия.

Този документ, изготвен под ръководството на Елбридж Колби, водещ политически експерт в Пентагона, първоначално трябваше да отразява убеждението на Колби, че САЩ трябва постепенно да се изтеглят от Европа и Близкия изток, за да се концентрират върху надпреварата с Китай в Индо-Тихоокеанския регион. Сега изглежда, че идеята на Колби е изместена от тази за контрол над Западното полукълбо.

И в двата случая Тръмп насочва бившата световна суперсила в лоша посока. Фокусирането върху американското полукълбо за сметка на други континенти е погрешно, тъй като „останалият свят не е на почивка“, смята Райс. А пренебрегването на международното право, както и на традиционните американски ценности, при тормоза над съседите, принизява САЩ до нивото на Русия и Китай.

Администрацията на Тръмп би могла лесно, ако иска, да свали режима във Венецуела, точно както би могла да анексира Канада или Гренландия с груба сила. Но това би било не само неразумно и погрешно; би било и неамериканско.