"Във Франция пенсионната възраст на хартия е 62 години, но французите трябва да имат 43 години трудов стаж. Ако човек не ги постигне до 62 години, той трябва да продължи да работи, докато ги направи, за да получи пълна пенсия. Промяната цели да увеличи минималната възраст за пенсиониране до 64 години, дори и работещият да има постигнати 43 години трудов стаж", обясни той, като целта на реформата е да подобри финансирането на пенсионната система.
По думите на Манов бюджетният дефицит към 2027-2028 година се очаква да бъде около 12 млрд. евро, което според него за държава като Франция в абсолютна стойност е „смешно малка сума“.
Той припомни, че за справяне с Covid и инфлацията в последната година френското правителство е наляло над 400 млрд. евро, а миналата година пенсионният фонд е бил на плюс от 3 млрд. евро.
Финансовата обосновка не е много убедителна, дори и по преценка на независими оценки, подчерта експертът и обясни, че по отношение на процедурата на приемане на реформата процесът влиза в специална конституционна процедура, която е въведена 1996 година и предвижда 50-дневен срок на разглеждане на законопроекта.
„Това включва разглеждане както в горната, така и в долната камера на Сената. Ако в тези 50 дни парламентът не приеме законопроекта, тогава правителството има право да издаде т. нар. наредба закон, която да замени вота в парламента.
Стефан Манов отбеляза, че това е специфика на Френската пета република, с която изпълнителната власт разполага със силни механизми „да извива ръцете на парламента, когато там има някаква съпротива и няма мнозинство“.
Той съобщи, че тази процедура за пръв път се използва за закон за пенсиите, като досега се е прилагала за друг вид социални плащания.
Експертът добави, че в нея има опасност от противоконституционност. „Почти сигурно е, че проектореформата на Макрон ще стигне до Конституционния съд. Практически всички спорни закони биват отнасяни до Конституционния съд. Въпросът е доколко правителството ще посмее да въведе с таран реформата или ще търси все пак да намери някакъв институционален компромис", коментира Манов.
Проблемът на Макрон е политически, защото той няма мнозинство в парламента и реално неговият мандат започна в ситуация на странен политически момент. Изборът му, който стана на втори тур, не може да се каже, че отразяваше подкрепа за програмата му. На първи тур той взе 27-28%, изтъкна събеседникът. По думите му изборът бе по-скоро плод на отхвърляне на другия кандидат.
Има ли достатъчна политическа легитимност Макрон да прекара всичко от своята програма? Ще посмее ли френският президент да разпусне парламента? Готови ли са синдикатите на компромиси?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.


2 години и 8 месеца затвор за варненка, държала три вида наркотици
ВМС прие тържествено новия патрулен кораб "Храбри" във Варна
Евакуираните моряци от танкера „Кайрос” са предадени на Гранична полиция във Варна
Ватерполният „Комодор” с победа и минимална загуба в столицата
Тръмп: Сделката между Netflix и Warner може да бъде антитръстов проблем
Рей Далио: ОАЕ е като Силициевата долина за инвестиционния мениджмънт
Ново гранично напрежение заплашва мира Тайла
ООН търси 33 млрд. долара за хуманитарни мисии на фона на свито финансиране
Китайски изтребители прихванаха японски край Окинава
Къде е най-вероятно да ви излъже таксиметров шофьор
10 коли, които бяха близко до съвършенството
Завръщането на Toyota MR2 е все по-близо
Отстъпки от над 100 000 долара показват, че богатите не искат електромобили
Знаете ли какво крие BMW X5 (E53) в резервната си гума?
Турски трафикант изхвърли в морето 37 мигранти, едно дете загина
Кредитен експерт: Няма нищо страшно, плащаме с левове, рестото - в евро
Без съгласие между социалните партньори за бюджета на НЗОК
Как да се предпазим от фалшиви оферти и промоции за Коледа и Нова година?
Аналена Бербок: Украйна не трябва да отстъпва територия