"Във Франция пенсионната възраст на хартия е 62 години, но французите трябва да имат 43 години трудов стаж. Ако човек не ги постигне до 62 години, той трябва да продължи да работи, докато ги направи, за да получи пълна пенсия. Промяната цели да увеличи минималната възраст за пенсиониране до 64 години, дори и работещият да има постигнати 43 години трудов стаж", обясни той, като целта на реформата е да подобри финансирането на пенсионната система.
По думите на Манов бюджетният дефицит към 2027-2028 година се очаква да бъде около 12 млрд. евро, което според него за държава като Франция в абсолютна стойност е „смешно малка сума“.
Той припомни, че за справяне с Covid и инфлацията в последната година френското правителство е наляло над 400 млрд. евро, а миналата година пенсионният фонд е бил на плюс от 3 млрд. евро.
Финансовата обосновка не е много убедителна, дори и по преценка на независими оценки, подчерта експертът и обясни, че по отношение на процедурата на приемане на реформата процесът влиза в специална конституционна процедура, която е въведена 1996 година и предвижда 50-дневен срок на разглеждане на законопроекта.
„Това включва разглеждане както в горната, така и в долната камера на Сената. Ако в тези 50 дни парламентът не приеме законопроекта, тогава правителството има право да издаде т. нар. наредба закон, която да замени вота в парламента.
Стефан Манов отбеляза, че това е специфика на Френската пета република, с която изпълнителната власт разполага със силни механизми „да извива ръцете на парламента, когато там има някаква съпротива и няма мнозинство“.
Той съобщи, че тази процедура за пръв път се използва за закон за пенсиите, като досега се е прилагала за друг вид социални плащания.
Експертът добави, че в нея има опасност от противоконституционност. „Почти сигурно е, че проектореформата на Макрон ще стигне до Конституционния съд. Практически всички спорни закони биват отнасяни до Конституционния съд. Въпросът е доколко правителството ще посмее да въведе с таран реформата или ще търси все пак да намери някакъв институционален компромис", коментира Манов.
Проблемът на Макрон е политически, защото той няма мнозинство в парламента и реално неговият мандат започна в ситуация на странен политически момент. Изборът му, който стана на втори тур, не може да се каже, че отразяваше подкрепа за програмата му. На първи тур той взе 27-28%, изтъкна събеседникът. По думите му изборът бе по-скоро плод на отхвърляне на другия кандидат.
Има ли достатъчна политическа легитимност Макрон да прекара всичко от своята програма? Ще посмее ли френският президент да разпусне парламента? Готови ли са синдикатите на компромиси?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.


"Българската врътка" завладява Европа
Цените на колите втора ръка в Германия падат
Арестуваха американски баскетболист с близо 34 кг канабис на летището
България завърши кампанията си в Лига на нациите
Стартираха първите за учебната година практически посещения на студенти в Районния съд във Варна
България губи огромни инвестиции заради блокирани вятърни проекти
К. Павлов: В София и Варна има надценени имоти, ръстът на цените ще се забави
На пазарите има предостатъчно петрол въпреки атаките в Ормузкия проток
Deutsche Bank се прицелва в САЩ на фона на рекордна година за трейдърите ѝ
Ебола остава извън контрол в Конго след 6 месеца на военни конфликти и глад
Току-що закупен автомобил BYD изчезна от автосалон
Най-широката магистрала в света има 26 ленти
Бивш морски пехотинец спаси рядък Dodge Charger
Всяка седма гума на служебна кола е опасна
Кошмарът Takata продължава: Toyota изтегля 314 000 коли
Прическите, които са навсякъде през есен 2026
Тайра Банкс и канадският бизнесмен се разделиха
Максимумът на метеорния поток Леониди ще е в нощта на 18 ноември
Не е само войната на Путин: Защо голяма част от руснаците подкрепят нахлуването в Украйна?