Опасенията около стационарните батерии: Дезинформация и страх от нови технологии

Оплакванията относно енергийната инфраструктура изглеждат като модерен проблем, свързан с енергийния преход. Но това е само повторение на суетенето около един друг казус. През 1929 г. икономистът Джон Кейнс и писателят Ръдиард Киплинг изпращат писмо до вестник Times, в което определят електропроводите като „трайно обезобразяване на английския пейзаж“, пише Bloomberg.

През последните години възраженията срещу вятърните турбини и слънчевите панели включват както реални, така и въображаеми въздействия върху дивата природа, човешкото здраве и продоволствената сигурност. Много от тези опасения са или неоснователни, или могат лесно да бъдат потушени - например, пашата на добитък може да се извършва на същото място, където се намират слънчевите панели и има много начини за намаляване на вредите за птиците и прилепите.

Последната порция паника е свързана със системите за съхранение на енергия, които използват стационарни батерии. Проект за 30-мегаватов соларен парк е показателен пример за това. Разположен в района на Оксфордшир, проектът обхваща около 46 хектара терен и включва капацитет за съхранение на енергия, за да се добави гъвкавост към мрежата. Използването на батерии е жизненоважно, за да може да се стабилизира потокът от електроенергия, като се абсорбира излишната енергия.

Проектът би покрил между 80% и 100% от енергийните нужди на града. Но въпреки препоръките на служителите по планирането за одобрение на парка, общинските местните власти гласуваха в подкрепа на отхвърлянето му. От записа на заседанието става ясно, че представителите на градската управа са били повлияни от дезинформация.

Същността на проблема е свързана с намиращия се наблизо водоем, чрез който се снабдява с вода Caswell House, място за сватбени тържества, чиято сграда е включена в списъка на културното наследство.

Опасенията на управата са свързани с това, че ако съоръжението се запали, изворът може да бъде замърсен.

Тук трябва да се разгледа и възражението на консервативния съветник Ник Левъртън,  което той илюстрира с твърдението, че „пламтящата електрическа кола“ е често срещана гледка, и дава сравнение с едно от най-тежките бедствия в британската история.

Това се случва през 1966 г. в Аберван. Загиват 44 души, 116 от които деца. Това става, когато над 150 хил. кубични метра скали, пясък и прах, генерирани от близката въглищна мина, се изсипват върху училището и околните къщи в Аберван.

Съдът заключва, че това е могло и е трябвало да бъде избегнато и обвинява за това „невежество, некомпетентността и провала в комуникациите“.

С други думи, има случаи, когато много хора подозират, че ситуацията е опасна, но не правят нищо по въпроса.

Може да се опитате да направите сравнение, но соларен парк, изграден в полето просто не носи същия риск като огромно, нестабилно сметище в склона на планина над общност от 5000 души.

Тук идва и намекът, че шофьорите по пътищата редовно виждат горящи електрически автомобили. Това е една от най-често срещаните лъжи, разпространявани за превозните средства, задвижвани от батерии.

Анализ на данни на Лондонската пожарна бригада доказва, че това не е вярно. По-голямата част от пожарите в превозните средства са свързани с автомобили, работещи с изкопаеми горива. Въпреки че регистрациите на електрически превозни средства в Лондон са се увеличили  до над 141 000 броя от около 9000 броя през 2018 г., не се наблюдава еквивалентно увеличение на пожарите.

През 2023 г. в града са регистрирани 35 пожара в електрически превозни средства и 722 в превозни средства с двигатели с вътрешно горене. Общо 3710 души са били убити или сериозно ранени по пътищата на Лондон. Така че може би по-големият проблем с безопасността е как се управляват превозните средства.

Същата тенденция важи и за други места. Шведската агенция за граждански извънредни ситуации съобщава, че при бензиновите и дизеловите автомобили има 20 пъти по-голям риск от запалване спрямо електрическите превозни средства.

През последните години станаха известни няколко инцидента с пожари в обекти за съхранение на енергия, което поражда опасения от нещо, наречено „термично бягство“. Тази верижна реакция възниква, когато батерията прегрее, причинявайки нагряване на съседни блокове и потенциално причинявайки пожари и експлозии. Това може да бъде причинено от физически повреди, производствени дефекти или презареждане. Тревогата нараства и въпросът беше повдигнат в британския парламент през юни, като някои проекти в Ню Йорк също се сблъскват с ожесточена опозиция.

И все пак, подобно на риска от пожари в електрическите превозни средства, действителният риск е преувеличен. Институтът за изследване на електроенергията, американска организация с нестопанска цел, анализира публично достъпни данни за повреди в системите за съхранение на енергия – не всички от които са пожари – и не открива увеличение на инцидентите с внедряването на повече капацитет.

Вероятно това се дължи на факта, че ставаме много по-добри в проектирането и инсталирането на такива сситеми. Институтът изчислява, че процентът на повреди е намалял с 98% между 2018 и 2024 г. Ранните инциденти са довели до подобрени системни проекти, по-добър анализ и инсталиране на противопожарни системи. 

По-доброто регулиране може да потуши опасенията. В Обединеното кралство членове на парламента призовават за по-стегната национална регулаторна рамка, която да адресира специално рисковете, свързани с обектите. Мерките биха могли да включват изискване за консултации с пожарните служби относно заявленията за планиране и по-строги разпоредби за екологични разрешителни.

В действителност, паниката около системите за съхранение на енергия произтича от страха от нови технологии и лошото изчисляване на риска. Когато сравните рисковете при батериите в мрежовия мащаб и слънчевата енергия с тези на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива – които стоят зад милиони смъртни случаи от замърсяване на въздуха всяка година – и хаоса на неконтролираното изменение на климата, минималната вероятност за пожар може да се преглътне, заключва Bloomberg.