ОАЕ шокира пазара с напускането на ОПЕК, но кой ще бъде следващият?

Шокиращото решение на Обединените арабски емирства (ОАЕ) да напуснат ОПЕК отеква на световните енергийни пазари. То разкрива разделенията в мощния петролен картел, докато производствените квоти рискуват да накарат и други членове да последват примера, пише CNBC в материал.

Решението е факт след седмици на удари с ракети и дронове от Иран – член на ОПЕК – чийто износ бе нарушен от блокадата на Ормузкия проток, която оказва натиск върху гръбнака на икономиката на страната.

„Излизането на ОАЕ е поредната глава в изменящото се членство в групата“, посочва Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates. „Ако страните, които спазват квотите си, се отвратят от тези, които не го правят, бихме могли да видим още напускания, които в крайна сметка да направят ОПЕК безсмислена като картел“, допълни той пред CNBC по имейл.

Но все пак оттеглянето на ОАЕ – един от най-влиятелните членове, повдига някои по-обширни въпроси. Силата на ОПЕК отслабна през последните години на фона на новото производство, най-вече от американските шисти, пише Bloomberg. Саудитска Арабия, която се позиционира като пастир на международния пазар, не успява да контролира прекомерното производство на някои членки, а някои по-малки вече напуснаха.

„Пазарната сила на ОПЕК ще отслабне“, смята Грег Брю, анализатор на консултантската компания Eurasia Group, цитиран от Bloomberg. „Напускането на ОАЕ ще подкопае надеждността на групата, тъй като емирствата представляват значителен дял от целия капацитет на ОПЕК“, допълва той.

През последните години държави като Катар, Еквадор и Ангола напуснаха групата заради разочарованието си от квотите или променящи се национални приоритети. Ангола напусна през 2024 г., а Катар прекрати членството си през 2019 г.

Картелът отдавна се бори с неравномерното спазване на изискванията към страните членки, като някои от тях исторически превишават производствените си квоти, включително Ирак и Казахстан.

„Макар ОАЕ да са напуснали ОПЕК, те не бяха първите и едва ли ще са последните“, добави Липоу.

В основата на решението на ОАЕ стои познато напрежение: членовете, които са инвестирали сериозно в увеличаване на производствения капацитет, са все по-малко склонни да бъдат ограничавани от квоти, предназначени да подкрепят цените.

Страната е добивала около 2,37 млн. барела на ден през март при устойчив капацитет за приблизително 4,3 млн. барела на ден, според последните данни на МАЕ.

Кой е в риск?

Анализатори посочват няколко държави, които е възможно да обмислят също отказ от членство, подразнени от ограниченията на ОПЕК+.

Мат Смит, водещ петролен анализатор в Kpler, посочи Казахстан като ключов кандидат, отбелязвайки постоянното свръхпроизводство. „Казахстан е произвеждал значително над квотата миналата година и затова може да гледат на това като на възможен изход за напускане на групата“, казва Смит, според когото Нигерия също може да се окаже страна, която трябва да се следи.

Нигерия, най-големият производител на суров петрол в Африка, все повече приоритизира рафинирането у дома, особено чрез рафинерията „Данготе“, намалявайки зависимостта си от експортните пазари и потенциално отслабвайки стимула си да остане обвързана с квоти.

Смит обясни, че увеличаването на капацитета на рафинерията „Данготе“ означава, че тя може да преработва повече петрол у дома и да реализира по-скъпи маржове от горива. Това намалява зависимостта ѝ от стратегията на ОПЕК за поддържане на цените на суровия петрол чрез ограничения на доставките и вместо това увеличава фокуса ѝ върху достигане на максимума при обемите и възвръщаемостта надолу по веригата.

„Нигерия е в подобна позиция по отношение на това, че не иска да бъде ограничавана: това е възможен риск за бягство, защото става все по-самодостатъчна“, отбелязва Смит. „Като пренасочва вътрешното си производство на суров петрол към рафинерията „Данготе“, Нигерия е по-малко зависима от динамиката на световния пазар“, допълва той.

Венецуела е друг възможен претендент, отбелязват пазарни наблюдатели. С по-бързото възстановяване на производството от очакваното и потенциално по-благоприятната за САЩ политическа среда, Каракас може да търси по-голяма гъвкавост.

„Венецуела може да е следващата в класацията след смяната на ръководството там към по-благоприятна за САЩ позиция“, посочва Сол Кавоник, енергиен анализатор в MST Marquee.

Смит от Kpler също заяви, че Венецуела е потенциален кандидат, защото увеличава производството и износа с по-бързи темпове от очакваното. Износът на петрол от страната се е увеличил до над един милион барела на ден през март за първи път от септември.

Министерствата на енергетиката на Казахстан, Нигерия и Венецуела не са отговорили непосредствено на исканията на CNBC за коментари.

ОПЕК+ прилага основни производствени квоти, които се съобщава, че ще намаляват добива с около 2 млн. барела на ден до края на 2026 г.

Осем ключови производители от ОПЕК+, включително Саудитска Арабия и Русия, се споразумяха на 5 април да започнат предпазливо облекчаване на доброволните си съкращения на производството, като постепенно върнат около 206 хил. барела на ден на пазара през май спрямо намаление от 1,65 млн. барела на ден, въведено за първи път през 2023 г., според официално изявление на ОПЕК.

Решение, взимано с години

Решението на ОАЕ да напусне картела е било взимано с години, посочват източници на Bloomberg, с които медията е разговаряла. Обсъжданията се простират от началото на десетилетието и смута около пандемията от коронавируса, който е помогнал за затвърждаване на разделението в позициите на дългогодишните съюзници Абу Даби и Рияд.

Тези разминавания отразяват сблъсъка на визии: между амбициите на ОАЕ да се възползва от своите въглеводороди, преди енергийният преход да достигне превратна точка, и предпочитанията на Рияд за внимателно управление на производството и цените. Двете страни са и в конкуренция за ролята на бизнес столица н Близкия изток и за оказване на политическо влияние в региона.

Подготовката на ОАЕ за напускане на картела е набрала скорост в края на миналата година. Това, което най-накрая доведе до решението, е било войната в Иран, заяви в интервю министърът на енергетиката Сухаил Ал Мазруей.

ОАЕ е третият по големина производител в ОПЕК. Графика: Bloomberg LP

Ефективното затваряне на Ормузкия проток, свързващ Персийския залив с международните пазари, принуди производителите в района – саудитците, ОАЕ, Ирак и Кувейт – да спрат добива на поне 10 млн. барела на ден, или 10% от световните доставки, според Международната агенция по енергетика.

„Това не означава, че ОПЕК+ не може да се справи с управлението на пазара, но очевидното опасение, което всички ние трябва да си представим, е ефектът на доминото и това други членове на коалицията да последват Абу Даби. Това е въпрос номер едно в съзнанието ми“, коментира Клейтън Сейгъл, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания, цитиран от Bloomberg.

Фрагментирана, но все още важна?

Напускането на ОАЕ идва в момент, когато ОПЕК се бори с фрагментация. Няколко страни членки, включително Иран, Либия и Венецуела, са освободени от квоти поради санкции или конфликти, което усложнява усилията за поддържане на сплотеност.

Липоу отбелязва, че разочарованието от неравномерното спазване може допълнително да доведе до отказ от квотите. „Държавите, които са уморени да гледат как другите членки на ОПЕК и ОПЕК+ постоянно неспазват квотите си, са кандидатки за напускане“, посочва той.

Отслабващата сплотеност може да доведе до по-нестабилни пазари на петрол. Боб Макнали, президент на Rapidan Energy Group, заяви, че всяко влошаване на дисциплината на ОПЕК+ вероятно ще засили ценовите колебания. „Основното въздействие ще бъде увеличаването на нестабилността на цените на петрола“, отбелязва той.

Въпреки това, други твърдят, че основната функция на ОПЕК, която е стабилизиране на пазарите, остава непокътната дори с по-малко членове. Клаудио Галимберти, старши вицепрезидент на Rystad Energy, смята, че резултатите на групата, особено по време на кризи като пандемията от Covid, предполагат устойчивост.

„През последните 10 години групата успя да балансира пазара по невероятен начин“, отбелязва той. „Ако ОПЕК+ не беше присъствала по време на Covid, щяхме да имаме огромна нестабилност на пазара“, допълва още той.