Какво се обърка с климатичните преговори в Бразилия?

Разговорите по въпросите за климата в Бразилия са поредната провалена климатична конференция. Това е усещането от мъчителните изявления, произнесени в края на срещата за климата на ООН в Бразилия, известна като COP30. Надеждите, че окончателното комюнике ще включва пътна карта за изоставяне на изкопаемите горива, бяха разбити. От планирания фонд за 125 млрд. долара за защита на горите в крайна сметка бяха отпуснати само около 6 млрд. долара.

Тази оценка обаче не ни показва къде грешим по отношение на климата - и какво да правим, пише Bloomberg.

Вземете например странния отказ да се споменат изкопаемите горива в споразумението. Това не е чак толкова катастрофално, колкото изглежда. Като се има предвид възможността износителите на петрол да налагат вето върху всяка дума от текста, е доста забележително, че подобни препратки изобщо са преминали през процеса на изготвяне. Фактът, че производителите на петрол сега се въздържат от назоваване на проблема, пред който всички сме изправени, е знак не за провала на енергийния преход, а за неговия успех.

Основните очаквания на Международната агенция по енергетика (МАЕ) за потреблението на изкопаеми горива през 2050 г. са намалени с 12%, откакто тези горива бяха официално споменати за първи път на COP26 в Глазгоу преди четири години. Потреблението на въглища в Китай и Индия е спаднало тази година. Това са далеч по-съществени резултати от терминологията в документ на ООН.

Това не се прави с цел да се разкаже триумфална история за напредъка на климатичната политика през 2025 г. – а да се подчертае, че истинските проблеми са далеч от конферентните зали в град Белем. 

Ако искате да разберете какво всъщност правим погрешно, погледнете вместо това една неясна страница на сайта на ООН, където правителствата подават своите планове за намаляване на емисиите, известни като Национално определени приноси (НОП).

Тези приноси са може би най-важният елемент от Парижкото споразумение за климата от 2015 г., в което всяка държава за първи път се ангажира да ограничи замърсяването с парникови газове. НОП са предназначени да определят ясни цели, които могат да бъдат измерени спрямо най-добрите налични научни данни и да стават все по-амбициозни с течение на времето. Налице са доказателства, че правителствата, които действително се ангажират с такива цели, ги постигат.

Последният списък с планове, определящи какви ще бъдат емисиите през 2035 г., трябваше да е централен елемент в COP30. Но тези планове се оказаха разочароващи.

От 10-те най-големи замърсителя, отговорни за три четвърти от въглеродните емисии в света, само Европейският съюз (ЕС) и Япония са подали документи с надежда да бъдат приети. Администрацията на бившия президент на САЩ Джо Байдън представи план шест седмици след победата на Доналд Тръмп на последните президентски избори, което обезсмисли всички усилия. Индия, Иран, Саудитска Арабия и Южна Корея все още не са представили своите предложения. Китай, Русия и Индонезия обявиха пътни карти, толкова плахи, че тези страни реално биха могли да увеличат значително емисиите си от сегашните нива и все пак да твърдят, че са постигнали целта.

Прогнозата за употребата на изкопаеми горива през 2050 г. е ревизирана в посока надолу. Графика: МАЕ/Bloomberg

Това вяло усилие е в пълно съответствие с политическия тон през 2025 г. Независимо дали обещават санкции в отговор на телевизионни реклами, заплашват да екзекутират чуждестранен лидер, нахлуват в съседни страни или бомбардират жилищни блокове, авторитарните лидери, управляващи големите сили, не обичат да подписват нищо, което да ги ограничава в наши дни.

В крайна сметка гражданите ще решат пътя към бъдещето – и там картината е далеч по-ярка.

Понякога гражданите поемат енергийния преход в свои ръце – независимо дали става въпрос за  пакистански домакинства, които се отказват от електропреносна мрежа, работеща с изкопаеми горива, за да използват по-евтина слънчева енергия, или за турски шофьори, които преминават към електрически превозни средства по-бързо от американците или австралийците.

В други случаи те са отговорни за прилагането на политиките, постигайки далеч по-положителни резултати, отколкото техните лидери биха искали да ви внушат. Понякога гражданите се оказват на пътя на опустошителните последици от самото изменение на климата.

По-голямата част от технологиите, от които ще се нуждаем, за да решим този проблем, вече са в наши ръце и са по-евтини от алтернативата, само ако премахнем всички онези бариери и регулации, които сме издигнали, за да забавим напредъка им. Проблемът ни е, че световните лидери са едни от последните, които виждат това.

Много хора от различните поколения са наясно с ползите от действията за борба с изменението на климата. Но при средна възраст от 69 години, политическите лидери на 10-те големи замърсителя рядко се интересуват от състоянието на нещата, свързани с темата. Междувременно почти половината от населението на света няма 30 години. От тези хора зависи да насочат света към по-добър курс.