Американците остават все по-дълго в дома си

Средностатистическият собственик на жилище в САЩ продължава да живее в настоящия си дом 12 години, най-дългия период от 2022 г. насам, сочат данни на компанията Redfin, цитирани от онлайн изданието World Property Journal.

Това е леко увеличение спрямо 11,8 години през 2024 г., тъй като по-високите лихви по ипотечните кредити и трайно високите цени на жилищата продължават да възпират преместванията.

Собствениците на жилища все повече „се заключват в дома си“, което намалява предлагането на жилища за продажба и засилва конкуренцията за купувачите на първо жилище. Тенденцията показва бавен пазар, на който натискът върху достъпността и дългосрочните модели на собственост променят динамиката в жилищния фонд в страната.

Периодът, в който собствениците оставаха в настоящото си жилище, достигна връхна точка от 13,4 години през 2020 г., но намаля през следващите години поради ръста на покупките в пандемичния период. Рекордно ниските лихви по жилищните заеми и нарастването на работата от разстояние подтикнаха милиони американци да се преместят или да извлекат печалба от нарастващите цени на жилищата. Оттогава тенденцията отслабна.

Днешният пазар изглежда значително по-различно. Достъпността е под натиск и собствениците на жилища предпочитат да останат в дома си, често по необходимост, а не по избор.

Структурна промяна в мобилността

Средният период от 12 години показва по-дългосрочна промяна на динамиката на жилищния пазар в САЩ. Преди 20 години американците се местеха значително по-често. През 2005 г. обичайният собственик на жилище е продавал дома си след едва 6,5 години в него. Оттогава срокът, в който американците остават в жилищата си, почти се е удвоил.

Демографското развитие е основен двигател. Застаряващото население, особено бейби бумърите и Поколението X, са все по-склонни да остаряват на едно място. Много от по-възрастните собственици на жилища задържат имотите си или държат ипотечните си кредити заключени в ултраниските лихви от времето преди цикъла на затягане на паричната политика от Федералния резерв. Замяна на тези лихви по заемите с днешните лихвени проценти би означавала значителна промяна в условията за финансиране.

Фактори, свързани с етапа от живота, също оказват влияние. По-младите домакинства е по-вероятно да се преместят заради смяна на работното място или нараснало семейство, докато по-възрастните американци обикновено имат по-малко стимули да се преместят.

Резултатът е, че на пазара има по-малко жилища.

Продължителното оставане в дома създава притеснения за купувачите на първо жилище, които вече се борят с намалялата достъпност. Анализ на Redfin от 2024 г. установи, че бейби бумърите контролират 28% от жилищата в страната с три или повече спални, почти два пъти повече от дела, притежаван от представителите на поколението Y, които имат деца.

Макар че застаряващите собственици на жилища се възползват от фиксираните лихви, по-широкият пазар плаща определена цена. Ограниченото предлагане допринася за ръста на цените, особено на жилищата в сегмента на евтините и семейните имоти.

Но има и леки признаци на успокоение. Лихвите по ипотечните кредити напоследък спаднаха под 6% за първи път от над три години, а ръстът на цените се успокои. Икономисти очакват смекчаването на условията за финансиране постепенно да разхлаби мобилостта, въпреки че малцина предвиждат връщане на продажбите на нивата преди 2010 г.

Жителите на Калифорния остават най-дълго в дома си

Собствениците на жилища в Лос Анджелис задържат дома си средно 20 години, най-дългия период сред големите градове в САЩ, спрямо 19,4 години една година по-рано. Следват Сан Хосе с 18,7 години, Сан Франциско с 16,5 години и Сан Диего с 14,5 години. Собствениците на жилища в Ривърсайд остават в дома си средно 12,4 години, което също е над националното средно равнище.

На обратния полюс, жителите на Луисвил, щата Кентъки, остават най-кратко в жилището си, средно 8,3 години. Следват Лас Вегас с 8,8 години, Шарлът, щата Орландо, и Ралей с около 9 години.

Достъпността играе основна роля. По-ниските цени на жилищата намаляват цената на преместването и улесняват собствениците да се установят в по-голямо жилище или да се преместят на друго място. На пазари, ориентирани към туризма, като Лас Вегас и Орландо, сезонната заетост и активността на инвеститорите също допринасят за по-високия оборот. Тъй като някои инвеститори намаляват портфейлите си в тези градове, препродажбите ускоряват допълнително пазарите.