IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

WSJ: Диктаторът Бернанке трябва да бъде свален

Управленската идеология на шефа на Фед е кулминация на една 30-годишна икономическа война, водеща началото си от „Рейгъномиката“ и токсичната преданост на Алън Грийнспан към Уолстрийт

08:05 | 16.02.11 г. 46
Автор - снимка
Създател
WSJ: Диктаторът Бернанке трябва да бъде свален

Шефът на Федералния резерв (Фед) Бен Бернанке е най-опасният човек на планетата, много по-опасен отколкото Хосни Мубарак, управлявалият 30 години диктатор на Египет, някога е бил. Диктатурата на Бернанке е монетарна и ще предизвика задаващия се трети финансов колапс на 21-ви век, пише в коментар за Wall Street Journal колумнистът на изданието Пол Б. Фарел.

Този икономически терор скоро ще свърши. Точно както Мубарак беше сляп за икономическите и социални нужди на народа си, Бернанке е сляп за наследството на лесните пари – богатите стават супербогати, средната класа е обречена на стагнация, а бедните са оставени да преживяват с трохи.

Още едно предупреждение, в Египет също имаше сериозен дисбаланс при разпределението на богатството. Бернанке е последният егоманиак от историята на раздуващия се от 30 години дисбаланс на богатството в Америка. Сега най-богатите 1% от американците вече притежават 23% от богатството на Америка, при „едва“ 9% през 1981 г.

Управленската идеология на Бернанке е кулминация на една 30-годишна икономическа война, която обхваща „Рейгъномиката“, служеща на супербогатите, токсичната преданост на бившия шеф на Фед Алън Грийнспан към Уолстрийт, екстремните капиталистически догми на Айн Ранд и опасните спасителни инициативи на двама финансови министри, Хенри Полсън и Тимъти Гайтнър – троянски коне, служещи на Уолстрийт и подкопаващи правителството отвътре.

От 1981 г. тази монетарна диктатура е причинила огромни щети, систематично е саботирала демокрацията, капитализма и американската мечта и в същото време е помагала за възхода на най-опасния нов враг на САЩ – Китай.

Когато Обама преназначи Бернанке преди няколко години, Николас Талеб, авторът на пророческата за много икономисти книга “The Black Swan” (Черният лебед), публикувана през 2007 г., беше шокиран. В книгата си Талеб предупреждава за „tail“ рисковете – екстремни пазарни флуктуации, наречени от него „черни лебеди“, които не могат да бъдат предвидени от конвенционалните вероятностни модели, използвани на Уолстрийт.

„Бернанке дори не съзнава, че не разбира как работят нещата“, казва Талеб. „Неговите икономически методи са толкова неадекватни, че пред тях, заклинанията на знахарите изглеждат емпирично доказани и научно обосновани“.

Нарекохме Бернанке „Капитанът на Титаник“ с предупреждението, че той създава условията за третия финансов колапс на 21 век – по-лош от спукването на dotcom балона през 2000 г. и кредитната криза от 2008 г., взети заедно.

Както управлението на египетския диктатор, режимът на Бернанке върви към своя край. Това обаче няма да е „черен лебед“, защото никой не може да твърди, че не вижда идването на новата катастрофа. В интервю за списание Time Томас Хьониг, президент на Федералния резерв в Канзас Сити, отправя 10 предупреждения за икономическото бъдеще на САЩ.

Инфлацията при суровините скоро ще сложи край на диктатурата на Фед

Накратко, глобалната инфлация на цените на суровините може скоро да сложи край на саморазрушителния американски икономически терор на лесните пари и, което е по-важно, да сложи край на 30-годишната „монетарна диктатура“ на Фед.

Диктатурата на централната банка разрушава демокрацията в САЩ

Пътят към оздравяване на реалната икономика не минава през вливането на ликвидност във финансовата система, което насърчава мегабанките да се впускат във високорискови спекулации. Създаването на здрав икономически фундамент е свързано с насърчаването на спестяванията, които създават инвестиции, които от своя страна създават добре работещи бизнеси, които наемат служители и плащат дивиденти, което води до още спестявания и още инвестиции, казва Хьониг.

Почти нулевите лихвени проценти означават по-богати банки, по-бедни данъкоплатци и финансов колапс

Чрез запазването на лихвените проценти близо до нулата за неограничено дълъг период от време Фед иска от тези, които пестят, да продължават да субсидират тези, които взимат кредити. Какъв е смисълът тогава да се пести и инвестира, пита икономистът.

Лесните пари раздуват нов спекулативен балон, който ще се спука скоро

„Така се получават балони“, предупреждава Хьониг. „Рязкото повишаване на цена на земята и енергията са недвусмислени признаци за това, че наоколо има твърде много пари. Когато влеете такава ликвидност в системата, тя трябва да отиде някъде“. Но докато Фед задържа лихвените проценти близо до нулата, лесните пари няма да бъдат вложени в спестявания. Вместо това „парите започват да преследват активи с по-висока доходност като земя, акции и енергийни суровини. Когато това се случи, цената на активите продължава и продължава да нараства, докато изведнъж балонът се спука и имаме нов финансов колапс.“

Нарцистичната илюзия на Бернанке за мощта на валутната политика

Фед има твърде много власт, казва Хьониг. Валутната политика се приема като решение на все повече и повече икономически проблеми. Тя беше използвана за справяне с всяка нова криза – сривове на фондовия пазар, рецесии, dot-com балона, атаките от 11 септември, войната в Ирак и финансовия колапс от 2008 г. „Хората започнаха да вярват, че просто трябва да разхлабиш лихвените проценти и всичко ще се оправи, а именно това води до тези балони“.

Лесните пари ще предизвикат световна инфлация и нов финансов колапс

„Серията от събития, която доведе до излязлата извън контрол инфлация от 1979 г., започна още през средата на 60-те години. Това е дълъг период“, казва Хьониг. Лесните пари преследват висока възвращаемост по цял свят - в Бразилия и Китай например. Хьониг предупреждава, че „инфлацията се повишава рязко. През последната година глобалните цени на храните са нараснали с 25% и много страни са започнали да трупат запаси от суровини“.

Политиката на Фед служи на богатите и унищожава американската мечта

Като застава зад банкерите на Уолстрийт, със своята монетарна диктатура Бернанке създава предпоставки за класова война в Америка: „Най-бедните 60% от американските домакинства харчат 12% от доходите си само за енергия, в сравнение с едва 3% от 10-те процента най-богати,“ посочва Хьониг. „Инфлацията е толкова нечестна. Това е най-регресивният вид данък, който можете да наложите на хората. С него подкопавате покупателната способност на бедните и тези с фиксирани доходи. Хората, които имат пари и знаят как да пестят, печелят от това“, допълва той.

Фед не научи нищо от кризата през 2008 г.

„Америка не научи нищо от кризата. Правителството продължава да се усмихва на Уолстрийт. Вместо да раздроби финансовите гиганти, чието хазартно поведение смачка икономиката, правителството позволи на най-големите банки да станат дори още по-големи и сега те преяждат с лесни пари“, посочва той.

Пазарна икономика? Това е шега, лобисти с много пари управляват Америка

След Savings and Loan кризата през 80-те години в затвора попаднаха 3800 банкери. Този път Уолстрийт ограби почти всички и му се размина. Хьониг пита къде „са наказаните за провала“. „Ние нямаме пазарна икономика. Американският капитализъм е шуробаджанашки капитализъм, който се свежда до това кой познаваш и колко голямо е дарението, което правиш за партията“, допълва той.

Америка трябва да сложи край на лесните пари

На въпрос какво Хьониг би направил като президент на Фед той отговаря – високи лихви по спестяванията, нисък ливъридж, силна валута, както и правилото, въведено след Голямата депресия, известно като Глас-Стийгъл, което забранява на търговските банки да извършват високорискови операции. Той също би опитал да понижи държавния дълг и да стимулира производството, въпреки че признава, че това няма да е лесно, тъй като безболезнен подход към решаването на тези проблеми няма.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 21:55 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

16
rate up comment 2 rate down comment 1
eldred
преди 13 години
Комбинирай всичко това с ниските лихвени проценти и ми кажи може ли да очакваш нещо друго освен лавина лоши кредити.Не искам коментара ми да звучи така все едно оневинявам финансовите институции за безумията им, но ми е писнало да слушам как средната класа и бедните били невинни. Точно заради тяхната фанатична подкрепа на популиската политика се стигна до тук, но не искаха да слушат за рисковете докато си купуваха второ жилище с ипотеката от първото и нов телевизор с повторната ипотека заради нарасналата цена на жилището.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 3 rate down comment 1
eldred
преди 13 години
По-агресивна политика за получаване на лесни заеми от тези на Клинтън и Буш не знам да има в историята. Приемат се редица безумни закони и регулации само и само банките да отпускат заеми. Например регулаторите могат да ограничат дейността на една банка, като и забранят да се слива с друга банка или да отваря нови клонове ако преценят, че банката не е отпуснала достатъчно кредити на хора с доход по нисък от 80% от средния. Т.е. ако не е отпуснала достатъчно лоши кредити. Бостънският клон на Фед Публикува документ в който директно заплашва банките с дела за дискриминация, ако не смекчат кредитните си изисквания. Като в наглостта си стигат до там да обявят, че лоша кредитна история не е причина да не се отпуска заем, а социаолните помощи са броят за доход. Демек, ако отпуснеш заем на някой, който се издържа с работа, а откажеш на някой който получава помощ това било дискриминация. Примери колкото искаш. Федералните и общински гаранции на кредити пък въобще нямат нужда от коментар.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 2 rate down comment 3
no-credit
преди 13 години
"политиката на Фед която принуди банките да отпускат кредити дори на хора живеещи на социални помощи"--------------------------------Не знам да е имало такава политика! Фед наистина е държал лихвите твърде ниско за твърде дълго (за което става въпрос в статията), но за хищническото кредитиране, с помощта на което много хора са се сдобили с "лесни жилища" и/или "лесни заеми", изплащането на които е над възможностите им, е изцяло дело на банките. Банките и брокерите са били тези, които са убеждавали зомбираните американци да вземат непосилни кредити. Банките и брокерите са били тези, които са си затваряли очите, че тези хора нямат доходи, но водени от убеждението, че "имотите никога не падат" са ги подлъгвали да вземат колкото може повече заеми. Банките са били тези, които са пакетирарли ненадеждните ипотеки и са ги разпродавали на нищо не подозиращи инвеститори (и така прехвърляйки им риска).
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 1 rate down comment 1
eldred
преди 13 години
Много забавна статия. Работническо дело би се гордяло с нея. Като започнем от идиотското твърдение, че политиката на Баренке е някакъв вид продължение на Рейгъномиката, та до плюенето по "финансовите гиганти, чието хазартно поведение смачка икономиката". Любопитното е, че критиците на Wall Street в началото на десетилетието се надпреварваха да обясняват как в скъперничеството си гадните банки не даваха кредити на бедните хорица да си купят жилище и да постигнат американска мечта. Много бързо забравиха мания на Буш по "жилище за всеки американец" и политиката на Фед която принуди банките да отпускат кредити дори на хора живеещи на социални помощи. И докато това, че финансовите институции правеха лесни пари е неоспорим факт, всички бързо забравиха, че в същото време бедните и средната класа се сдобиваха с лесни жилища и то в невиждани до сега мащаби, а всеки политик който спомене, че има нещо нередно в цялата работа биваша моментално нападан и оплюван от същите тези "невинни жертви".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 2 rate down comment 2
eldred
преди 13 години
Много забавна статия. Работническо дело би се гордяло с нея. Като започнем от идиотското твърдение, че политиката на Баренке е някакъв вид продължение на Рейгъномиката, та до плюенето по "финансовите гиганти, чието хазартно поведение смачка икономиката". Любопитното е, че критиците на Wall Street в началото на десетилетието се надпреварваха да обясняват как в скъперничеството си гадните банки не даваха кредити на бедните хорица да си купят жилище и да постигнат американска мечта. Много бързо забравиха мания на Буш по "жилище за всеки американец" и политиката на Фед която принуди банките да отпускат кредити дори на хора живеещи на социални помощи. И докато това, че финансовите институции правеха лесни пари е неоспорим факт, всички бързо забравиха, че в същото време бедните и средната класа се сдобиваха с лесни жилища и то в невиждани до сега мащаби, а всеки политик който спомене, че има нещо нередно в цялата работа биваша моментално нападан и оплюван от същите тези "невинни жертви".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 3 rate down comment 1
georgis
преди 13 години
gari, MarketWatch e pod sajt na Wall Street Journal, imam predvid logoto na WSJ stoi na pochetno mjasto v gornija ljav agal na stranicata, taka che razbiraj che statijata e publikuvana v WSJ, investora nikoga ne se obarkva:)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 3 rate down comment 2
no-credit
преди 13 години
Благодаря за пояснението. Много интересно "объркване" са допуснали ***... :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 2 rate down comment 2
Гари
преди 13 години
Много правилно се чудиш дали статията наистина е от WSJ. И правилният отговор е "не е". Пол Б. Фарел (Paul B Farrell) е колумнист в DowJones/MarketWatch. И там е написал тази статия. Иначе поддържа един сайт Wallstreetwarzone, който е анти Уолстрийт, от който вероятно са се объркали от Инвестора.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 0 rate down comment 1
nns
преди 13 години
За фалшивите пари ясно.Аз обаче не разбрах кой ще трябва да ги плаща тея високите лихви нали дето всички ще ги цоцат? И къде точно да се инвестира спестеното , като навсякъде има свръх предлагане пък няма свръх търсене?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 1 rate down comment 1
Боян
преди 13 години
Статията си е вярна отвсякъде, само едно ми е чудно, защо Бернарке излезе дявола? Всички знаят, че от Бернарке, както и от Обама нищо не зависи, те си правят квото им кажат, мислят да го сменят и с това да смения и паричната политика на ФЕД ли кво?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още