Глобалната валутна война – затишие на всички фронтове

Когато избухна валутната война преди срещата на Г-20 в Сеул миналата година, в конфликта беше въвлечен половината свят, пише Financial Times.

Китай отвърна на критиките на САЩ, че манипулира юана с аргумента, че свръхразхлабената валутна политика на Федералния резерв (Фед) понижава курса на долара и създава капиталови дисбаланси. Представители на другите развиващи се пазари и Европа обвиняваха за ситуацията както Пекин, така и Вашингтон.

Изглеждаше, че сблъсъкът ще продължи и през 2011 г., а Бразилия предупреди, че напрежението около валутните курсове може да доведе до тотална търговска война. Доларът се понижи на търговско-претеглена база до най-ниските си нива от средата на 90-те години, предоставяйки на критиците на Фед нов повод за негодувание.

И все пак, томахавките бяха заровени. Китай и другите развиващи се икономики поуспокоиха антиамериканската си реторика. Същото направи и щатският финансов министър Тим Гайтнър.

На срещата САЩ - Китай във Вашингтон тази седмица администрацията в Белия дом успя да отдели повече внимание на приоритетни за американските корпорации политики като сигурността на инвестициите, защитата на интелектуалната собственост и достъпа до обществените поръчки в Китай и не се задълбочи във валутния спор.

Призивите в щатския конгрес Китай да бъде наказан за манипулацията на валутата си отслабват. Миналата седмица Дейв Кемп и Кевин Брейди, представителите на републиканците по търговските въпроси в Конгреса, определиха валутната политика „като просто един от многото проблеми, които Китай трябва да разреши“.

Защо е това затишие? Факторите са няколко. Първо, подценяването на юана спрямо долара, предизвикващо възмущението на САЩ, сега е по-малко. Въпреки че повишаването на курса на юана спрямо американската валута е едва 5% от юни, сега то изглежда се ускорява.

Фред Бергстън от Peterson Institute във Вашингтон, един от най-яростните критици на китайската валутна политика, казва, че като се има предвид по-високата инфлация в Китай, реалният ръст на нарастване на курса на юана е около 14% на година. При този ръст, казва той, подценяването на юана може да бъде коригирано за няколко години. Бергстън съветва американския Конгрес да се въздържи от приемането на наказателна директива за момента.

И все пак, от китайска гледна точка юанът също се е понижил на търговско претеглена база, а поскъпването спрямо долара е неутрализирано от спада спрямо други валути. При това изглежда, че никоя от засегнатите страни – Япония, еврозоната и някои развиващи се икономики като Бразилия и Индия не възнамерява да протестира твърде шумно.

В еврозоната си имат други грижи – Гърция. Интервенцията на Г-7 помогна на Япония да предотврати повишаването на курса на йената и въпреки, че някои неголеми  развиващи се страни може и да не харесват ситуацията, изглежда те не желаят публично да критикуват Пекин или Вашингтон, без подкрепа от Вашингтон или Пекин съответно. Тези развиващи се страни във всеки случай разполагат и с малко повече пространство за маневриране, за да се предпазят от горещите капиталови потоци.

Реагирайки мудно на критиките за разхлабената си валутна политика, щатската администрация и Фед продължиха да отстояват позицията, че не се опитват целенасочено да отслабят долара. Сега, когато Фед е на път да приключи програмата си за вливане на ликвидност, известна като QE2, аргументът, че безотговорно наводнява глобалните финансови пазари с напечатани долари, вече не изглежда и толкова убедителен.

Накрая, в светлината на всичките коментари за структурни проблеми в международната валутна система натискът за фундаментална реформа по време на френското президентство на Г-20 изглежда губи инерция. Никога от битката за Седан в Френско-пруската война от 1870 г. (при която са пленени 100 хил. френски войници), атаката на френската кавалерия не се е проваляла по такъв впечатляващ начин, както Никола Саркози в опита си да оспори доминиращата позиция на долара.

Много от проблемите, причинили валутните войни – глобалните дисбаланси по текущата сметка, изкривените валутни курсове и горещи капиталови потоци – все още не са разрешени. И въпреки че не е постигнато примирие, а за мирен договор и дума не може да става, размяната на удари засега е прекратена.