IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Пътищата за еврото след гръцката криза

Колкото по-дълго отбягваме преструктурирането на гръцкия дълг, толкова повече се приближаваме до идеята за фискален съюз, казва анализатор на JPMorgan Chase

14:36 | 30.06.11 г. 16
Автор - снимка
Създател
Пътищата за еврото след гръцката криза

Колкото по-дълго Гърция избягва фалита, толкова по-близо са европейските лидери до идеята да нарушат едно от най-старите си табута и да поемат отговорност за финансите на своите съседи, пише Bloomberg.

Въпреки че се противопоставят на призивите на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише за „цялостно заздравяване“ на фискалните връзки, европейските правителства са на път да се превърнат в най-големите кредитори на Гърция. Опитите за спасяване на еврото недвусмислено подкопават постулата за ненамеса в фискалния суверенитет на страните от фискалния съюз.

„Колкото по-дълго отбягваме преструктурирането, в толкова по-голяма степен отговорността за гръцките облигации става обща и така се приближаваме към идеята за фискален съюз“, казва Дейвид Маки, главен икономист на JPMorgan Chase & Co. в Лондон. „Ако ЕЦБ успее да предотврати преструктуриране на гръцкия дълг в краткосрочен план, регионът ще тръгне в посоката, която Трише иска“, допълва той.

В сряда гръцките законодатели одобриха пакет от мерки за затягане на фискалната дисциплина, с което отвориха пътя за приемането на втори международен спасителен план за страната за по-малко от две години. Субсидиите от по-силните към по-слабите страни обаче може да засегнат германските облигации, които се използват за сравнение на европейските облигации.

Изходът от гръцката криза може да реши дали еврото ще еволюира или ще стане жертва на опасенията, че 17-те страни членки на еврозоната са прекалено различни, за да споделят единна валута. Сред аргументите за втория сценарий е проблемът, че някои правителства не искат да спазват правилата, а други не искат да помогнат на изпадналите в беда.

Европа на кръстопът

„Намираме се на кръстопът“, казва бившият белгийски премиер Ги Верхофщад. „Невъзможно е през следващите години да имаме валутен съюз, ако не изградим икономически и фискален съюз. Трише разбира това, но някои политици имат различно виждане“. Цената за разширяването на съюза ще падне главно върху богатите икономики. Анализатори на Nomura International Plc изчисляват, че достигането на фискалната интеграция на САЩ ще изисква Германия да предоставя за общия европейски бюджет 3,5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) в сравнение с едва 1% сега.

Стратези на Brockhouse & Cooper Inc. в Монреал посочват, че финансирането на Гърция, Ирландия и Португалия ще се равнява на около 2% от БВП на Франция и Германия за 2011 г. - приблизително толкова, колкото е ръстът на икономиките им.

Според оценка на базираната в Лондон Open Europe към момента всяко домакинство от еврозоната вече гарантира 535 евро от гръцкия дълг, а с приемането на втория спасителен план до 2014 г. тази сума почти ще се утрои.

Докато ЕЦБ осигуряваше ценовата стабилност, необходима за съществуването на валутния съюз, справянето с „настоящите затруднения изисква основно реформиране на правилата и институциите, които управляват фискалните и икономически политики в еврозоната“, казва Трише.

Той иска европейските институции да имат право на вето над бюджетите на страни, изпаднали в криза, и предлага създаването на общо европейско финансово министерство, което макар и без правото да харчи ще може да упражнява надзор над фискалната политика в зоната.

Германският канцлер Ангела Меркел и някои нейни колеги изразяват опасения, че задълбочаването на интеграцията означава правителствата да изгубят контрола над собствените си бюджети, като в същото време плащат по-големи суми за гарантиране на валутния съюз.

И все пак усилията за предотвратяване на фалита на Гърция вече водят до по-голяма фискална солидарност, казва Гари Дженкинс, директор на Evolution Securities Ltd. в Лондон.

Това ще понижи доходността по облигациите на страните от периферията на еврозоната, доближавайки ги към германските облигации, чиято доходност от своя страна ще се повиши, казва той. „Гръцкият дълг ще изглежда малко по-добре, а германският - малко по-зле“.

Инвеститорите търсят премия от 13 процентни пункта, за да предпочетат 10-годишните гръцки ДЦК пред еквивалентните германски облигации. Спредът по гръцките ДЦК се е понижил от рекордните 15 процентни пункта поради очакванията за скорошно приемане на втория спасителен план за страната. Цената за финансирането на германския дълг сега е приблизително същата като тази на САЩ. През първите пет месеца на годината доходността по 10-годишните щатски облигации беше средно с 18 базисни пункта по-висока от доходността по германските ДЦК.

Джим Онийл, председател на Goldman Sachs Asset Management, заяви, че на страните от еврозоната може да се наложи да започнат да издават общи европейски облигации, за да привлекат инвеститорите и да сложат край на кризата.

„Ако искате икономически и валутен съюз, трябва да започнете да го създавате“, казва Онийл. „Тази криза се върти изцяло около това дали политиците в Европа искат еврото да оцелее“, допълва той.

Засега Германия отхвърля подобна идея поради страха, че това ще доведе до по-висока цена за финансирането на икономиката й. Според решение, предложено от базираната в Брюксел изследователска група Bruegel, страните от еврозоната ще могат да прехвърлят дългове до 60% от БВП в общи евро облигации, които ще имат сравнително по-ниска доходност от лихвите, които повечето правителства плащат сега. Дългът, който надхвърля 60% от БВП на дадена страна, ще се търгува на пазарни цени, а по-високите лихви ще карат правителствата да предприемат мерки за неговото понижаване.

„Германия ще спечели от заздравяването на системата и налагането на по-строга фискална дисциплина, докато изпитващите затруднения страни отново ще получат достъп до пазарите“, казва Жан Писани-Фери, директор на  Bruegel.

Липсата на подобен на американския механизъм за разпределяне на капитали и изглаждане на дисбаланси е  ахилесовата пета на еврозоната. На 26-ти юни милиардерът инвеститор Джордж Сорос заяви, че еврото страда от „фундаментални пропуски, които трябва да бъдат коригирани“.

Страните, подписали договора от Маастрихт през 1991 г., който положи основата на валутния съюз, предпочетоха да не засягат тези проблеми, за да запазят контрол над бюджетите и фискалната си политика. С това те игнорираха искането на  Bundesbank за „цялостен политически съюз“ и вместо това определиха ограничения на бюджетите и дълговите нива, които никога не проработиха.

Това, което правителствата се опитаха да избегнат през 1991 г., може би все пак се случва сега. Въпреки че договорът за ЕС забранява спасителни планове и финансиране на страни членки, фискалните затруднения на Гърция, Португалия и Ирландия бяха облекчени с помощ от 263 млрд. евро и програма за изкупуване на облигации от ЕЦБ в размер на 77 млрд.

„Един от възможните изходи от кризата е задълбочаването на фискалната интеграция. Може би именно това много по-бързо се случва сега, отколкото през последните 20 - 30 години“, казва Лаурен Билке, директор на Nomura в Лондон.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 03:12 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

14
rate up comment 0 rate down comment 0
gabar
преди 12 години
извинете за глупавия въпрос, но някой казал ли е ясно и точно, какво значи "фалит" на държава? къде може да се види това
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 1 rate down comment 0
metody72
преди 12 години
Ама тои цирка в гърция според мен предстои. До началото на август трябва да платят 18милярда а с този транш от 12 им остава дефицит от 6, да неби да ги вземат от хората или от къде? Някои си играе голямите игрички, а пък обикновенния човек (в цял свят) да го ....д-ха. И да не забравяме италия за която тепърва ще се говори там дългът също е космически.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 1 rate down comment 0
VaNiYo
преди 12 години
Wavelooker, много добра идея... И ако нашите решат, остава и гърците да се съгласят.....
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 1 rate down comment 0
VaNiYo
преди 12 години
aristotel, много си черноглед. Това което споделяш като опасения е възможен сценарий, но не отговаря на реалността...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 2 rate down comment 0
balkando
преди 12 години
С парите от резерва ли ?! ;)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 1 rate down comment 0
Lucifer
преди 12 години
колко пъти да го плащаме , нали си е наше
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 1 rate down comment 0
Lemon's
преди 12 години
Не ни трябва Беломорието ще го презастроиме :)Очаквам след целия този цирк дето мина в Гърция, да гледаме продължение в Португалия и Ирландия, а ако се стигне и до Испания и Италия вече става страшно...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 1 rate down comment 1
aristotel
преди 12 години
ЕВРО-то ще издържи поне за сега. Най-потърпевши от целия цирк гърция, ирландия и т.н. са Германските и френските банки. Ако се сринат нещата ще се завихри такъв циклон, който ще завърти Германия и франция а те са едни от най мощните икономики във световен мащаб. Ако там се получи този циклон и Американската (Химерийска) икономика плюс Японската криза и познайте какво ще стане в света. накратко ще има такава диария, че войната е неминуема. Война за ресурси война за ВЯРА война война. и др. забележете, че мъжкото население в последните години е все повече и повече, а това винаги води до ВОЙНА. "Вселената и човешката глупост са безкрайни. макар, че за първото не съм сигурен". Айнщайн :-))))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 3 rate down comment 0
Wavelooker
преди 12 години
Да вземе нашето народно събрание да предложи на гръцкото да им откупим Беломорието (както САЩ са си откупили части от Мексико и Франция).Ние ще си имаме отново Бяло море, а пък те ще могат да се разплатят с кредиторите си, как мислите , а ?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 0 rate down comment 0
promanbg
преди 12 години
И кое му е чудесното???
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още