Доставчик на ток от последна инстанция: някои въпроси и отговори

На 5 юли 2013 г. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува решенията си за издаване на 5 нови лицензии  - тези за дейността доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция (ДПИ). В своя публикация Институтът за енергиен мениджмънт (EMI) дава отговори на редица интересни въпроси.

ДПИ следва да снабдяват с електроенергия (или с природен газ) клиенти, които не са избрали друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини (например, поради обявяване на доставчика в несъстоятелност или ликвидация, отнемане на лицензия или друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия).

Лицензия за доставка на електрическа енергия от ДПИ според Закона за енергетиката се издава на лицензианта за дейността обществена доставка на електрическа енергия - за клиентите, присъединени към електропреносната мрежа (Национална електрическа компания ЕАД); лицензианти за дейността снабдяване с електрическа енергия от краен снабдител - за клиентите, присъединени към съответната разпределителна мрежа, за територията на действащите лицензии за обществена доставка и снабдяване от краен снабдител (EVN Електроснабдяване, ЧЕЗ Електро България, ЕНЕРГО-ПРО Продажби и ЕСП Златни пясъци).

Съответно, издадените през 2013 г. лицензии за снабдяване с електроенергия от ДПИ (последващо допълнени с правата и задълженията, свързани с дейността на „координатор на специална балансираща група“) са за срок от 26 години.

Съгласно разпоредбите към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката до 30 юни 2015 г. ДПИ бяха длъжни да купуват необходимата за потребителите си електрическа енергия само от НЕК. След тази дата ДПИ получиха право да сключват сделки за закупуване на електрическа енергия за своите клиенти и по свободно договорени цени, като цената на електроенергията се определя по методика, одобрена от КЕВР.

Ролята на ДПИ в предстоящата стъпка към либерализация

При ситуация на миграция от регулирания към свободния пазар доставчикът от последна инстанция трябва да гарантира, че клиентите, които са задължени да напуснат  регулирания пазар, но все още не са избрали доставчик/търговец от свободния пазар или избраният от тях доставчик не извършва доставка по независещи от клиента причини, няма да останат без електроенергия, изтъкват от EMI.

В подобна ситуация ще попаднат от 1 юли 2021 г. всички небитови клиенти на ниско напрежение, които не са успели да се преориентират към търговец на свободния пазар. EMI припомня, че с промените в Закона за енергетиката от 2012 г. всички крайни клиенти, ползващи електрическа енергия на средно напрежение, бяха в аналогична ситуация, след като загубиха правото си да бъдат снабдявани на регулирания пазар и трябваше да излязат на свободния пазар.

Какъв е профилът на небитовите потребители, присъединени към мрежа ниско напрежение? Това е съвкупност от около 300 хиляди малки потребители от стопанския и обществения сектор с общо годишно потребление от 4,5 МВтч (мегаватчаса). Тук попадат както училища, болници, детски градини, така и фирми от сектора на услугите като фризьорски салони, шивашки и обущарски ателиета, адвокатски кантори. След тяхното преминаване към свободния пазар на регулиран пазар ще останат само битовите потребители (домакинствата) с годишно потребление около 10 – 10,5 млн. МВтч електроенергия.