Финансовата криза, която разтърси международните капиталови пазари, може да се окаже дори по-тежка от Голямата депресия. Това коментира Александър Петров, който беше гост на срещата на Клуб Investor.bg на тема “Lehman Brothers: Възход и падение на една американска легенда, поглед отвътре”.

Петров, който е работил като ръководител на двата пряко засегнати от кризата отдели в Lehman – този за структурирани финанси, както и за инвестиции в недвижими имоти, посочи две основни причини за фалита на банката. Първата е голямата експозиция към т.нар лоши ипотечни кредити, а втората е културата на арогантност при изпълнителните директори в Lehman.

В първите етапи на кризата анализаторите в инвестиционната банка вземат погрешното решение, че след първоначалния спад в пазара на ипотечни кредити пазарът ще се повиши отново. Трейдърите, вместо да ликвидират позициите си, започват да добавят към тях. Така в един момент банката се озовава с десетки милиарди долари от лоши ипотечни кредити, които бързо губят стойност.


Другият голям проблем на банката е нежеланието да последва примера на други инвестиционни банки и да се слее с търговска банка. Според Алек Петров, това се е дължало именно на опозицията срещу такова решение на Дик Фълд, главният изпълнителен директор на Lehman Brothers. Фълд, който започва в Lehman като стажант и се издига до шеф на банката, е бил толкова уверен в способността на Lehman да издържи кризата, че е бил готов да рискува евентуално сливане с търговска банка.

Такова предложение има, дни преди Lehman да обяви несъстоятелност, от Корейската банка за развитие (KDB). Според Петров желанието на Дик Фълд да „блъфира” корейците с цел да получи по-висока цена е бил последният гвоздей в ковчега на банката. Според неназовани източници в Lehman разликата между това, което KDB са предлагали, и това, което Фълд е искал, е било над 10 долара на акция, в момент в който книжата на Lehman се търгуват за 6 долара на акция.

Така една от причините за фалита е корпоративната култура вътре в банката, която е станала „заложник” на собствения си успех между 2001 и 2007, когато Lehman се превръща в един от водещите инвестиционни банки, смята Петров.

Друг фактор който играеше голяма роля за създаването на кризата в глобален мащаб, беше конфликтът на интереси между инвестиционните банки и кредитните агенции, каза Петров. Агенции като Fitch, Moody’s и Standard & Poor’s са получавали хонорарите си от издателите на облигационните емисии, т.е. инвестиционните банки. Тъй като инвестиционните банки имат интерес облигациите да бъдат с по-висок рейтинг, агенции които са давали по-ниски оценки, са били лишавани от договори. Според Петров тази част от пазара се нуждае от сериозна регулация и би трябвало купувачите на дълга, а не неговите издатели (инвестиционните банки) да плащат за рейтинговането на облигациите.

Федералният резерв също носи част от вината. Политиката на Фед да държи ниски лихвени проценти допринася за създаването на този кредитен балон, който първо се спука в пазара на имотите.

Тепърва ще бъдем свидетели на ефектите от финансовата криза в реалния сектор на икономиката. Александър Петров смята, че проблемите, в глобален мащаб, предстоят. Паралелите с Голямата депресия са уместни, смята бившият инвестиционен банкер. По време на нея първи и най-силно засегнат е финансовият сектор. Той обаче успява бързо да се изправи на крака, но пък проблемите започват в реалния сектор и това продължава с години. В момента все още нямаме сериозни трудности в реалния сектор на икономиката, но това тепърва предстои, коментира Петров.

Александър Петров първоначално работи като главен трейдър в Лондон на отдела за търговия на структурирани финансови инструменти, като ръководи екип от четирима души. Отделът е отговорен за сделки с годишен обем, надхвърлящ 35 млрд. долара с всякакъв вид секюритизирани инструменти. Впоследствие е изпълнителен директор на подразделението за Лондон и Москва за глобални инвестиции в недвижими имоти. По време на работата му в този сектор основен фокус са били сделките с недвижими имоти в Източна Европа и Русия. Петров е сертифициран финансов анализатор (CFA - Certified Financial Analyst) и има докторска степен по Финанси. През годините е учил във Виенския университет, Австрия; Централния европейски университет, Унгария; Софийски университет, България; Антверпенския университет, Белгия и London School of Economics, Великобритания.

Очаквайте и новите срещи на Клуб Investor.bg, когато ще продължим да ви срещаме с най-интересните хора от инвестиционната общност.