Производството може да се върне в САЩ, но това не важи и за работните места

Откакто заетостта в производството в САЩ започва да намалява, след като достига пик от 19,6 млн. работни места през 1979 г., всеки американски президент след това следва план за съживяване на индустриалната база на страната. Въпреки тези усилия броят на работните места във фабриките достига дъно през 2010 г. и се колебае между 12 и 13 млн. позиции през последното десетилетие, пише Bloomberg.

Последните усилия за увеличаване на вътрешното производство са най-агресивните досега. При президента Доналд Тръмп правителството придоби дялове в компании и заплаши индустриалните лидери – местни и чуждестранни, принуждавайки ги да инвестират повече в САЩ.

Най-големият инструмент на Тръмп са митата, които републиканецът очаква да принудят компаниите да отварят нови фабрики в САЩ, вместо да плащат мита. Дори Върховният съд да блокира базираните на Закона за международни извънредни икономически  правомощия мита, те няма да изчезнат.

Съществува и различно чувство за спешност на фона на този последен тласък в производството. Пандемията послужи като важен сигнал за събуждане, който показа, че САЩ не произвеждат достатъчно основни стоки, като фармацевтични продукти и компютърни чипове, и че страната зависи твърде много от Китай.

Тук трябва да се подчертае и необходимостта от възстановяване на контрола върху веригите на доставка, много от които остават доминирани от китайските компании.

„Реалността и голямата картина са свързани с това, че реиндустриализацията е нашето бъдеще. Нашите търговски отношения са в основата на това“, коментира Мишел Гуида, главен изпълнителен директор на Института за технологична дипломация „Крах“ към университета „Пърдю“, в интервю за Bloomberg, след като Върховният съд отмени повечето мита на Тръмп. „Няма как влакът да се върне на гарата“, добавя той.

Успехът обаче няма да се измерва с увеличаване на работните места във фабриките. Ако усилията за възстановяване на производството в САЩ са успешни, това ще се случи благодарение на автоматизацията и роботите, а не въпреки тази технология. Машините обещават да намалят разходите за труд до степен, при която няма да има смисъл да се произвежда в чужбина и да се изнася обратно в САЩ.

Натискът за повече производство в САЩ е закъсняло осъзнаване, че икономиката на страната е уязвима от търговски смущения, които прекъсват жизненоважни доставки. Това безпокойство беше засилено миналата година, когато Китай отговори на митата на Тръмп, като заплаши да прекъсне потока от редкоземни елементи, което би могло да спре производството на широка гама от продукти, от автомобили до електроника.

Следващият конфликт, който ще засегне търговията, би могъл да бъде по-траен и разрушителен, което дава усещане за неотложност за укрепване на веригите на доставка. За разлика от политиките за насърчаване на световната търговия, тази обосновка за националната сигурност за стимулиране на местното производство е нов и силен аргумент, който би трябвало да получи двупартийна подкрепа за връщане на фабриките в САЩ.

Съществува и „зелен“ подход, който следва същата логика като ресторантите „от фермата до трапезата“. Стоките и частите с местни произход спестяват цялото време, разходи и енергия за доставка на стоки от другия край на света. За съжаление, липсва единственият компонент, върху който се фокусират повечето политици: създаването на работни места. Дори и производството да се възстанови, това ще изисква по-малко работници, въпреки че те ще бъдат по-добре платени.

Предизвикателствата пред възстановяването на производствената база в САЩ са огромни. Ще е необходимо време, за да се създадат клъстери от доставчици, които да подкрепят местното производство. Компаниите често се затрудняват да намерят квалифицирани работници. Ограниченията върху имиграцията биха могли да затегнат пазара на труда до степен, че да забавят растежа. Освен това роботите са скъпи, изискват програмиране и поддръжка. Това затруднява малките предприятия да внедрят автоматизация.

Въпреки това, случаите на употреба на роботиката се увеличават, тъй като машините стават все по-сръчни. Камерите и сензорите позволяват на роботите да виждат и различават обекти. Машинното обучение ги е направило по-способни и по-лесни за програмиране.

Мобилността е най-новият пробив и автономните мобилни роботи - машините, които могат да носят палети, стелажи и контейнери - вече са често срещана гледка в складовете. Светият граал за автоматизация е робот с общо предназначение, който може да изпълнява множество задачи с прости инструкции. Това е обещанието, което изкуственият интелект носи на роботиката и по-специално на хуманоидните роботи - независимо дали са на крака, или на колела.

Хората ще бъдат освободени от най-досадната и физически стресираща работа. Това се е случвало през цялата история – въпреки страховете от масова безработица. Повишената производителност чрез машините е позволила на хората да печелят повече, да се радват на повече свободно време и да избягват повтарящите се или изтощителни задачи, които са увреждали здравето им.

След многобройните опити за съживяване на производството в САЩ усилията сега са водени от мощните сили на националната сигурност и признанието, че САЩ са станали твърде зависими от основния си противник за стоки от първа необходимост. Съществува реална възможност митата да надживеят администрацията на Тръмп, но вероятно ще бъдат прилагани по по-малко хаотичен начин. Ако при тези условия не се случи възстановяване на производството, трудно е да се открие начин, който да покаже как изобщо това ще стане.