Може ли държавен контрол да спаси рафинерията в Бургас?

Решение за рафинерията на "Лукойл Нефтохим" в Бургас на фона на санкциите на САЩ към "Роснефт" и "Лукойл" изглежда е поставянето ѝ под държавен контрол чрез предвидената в закона фигура на "особен управител". Тази теза изказа енергийният експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията пред "Нова телевизия".

Но това няма да извади автоматично компанията от санкционнния списък и ще трябва София да докаже на САЩ, че контролът реално се упражнява от българската страна, а американското Министерство на финансите официално да обяви изключение от санкциите. Срокът да направим това е до 21 ноември, когато ще влязат в сила новите американски санкции.

В същото положение е и германската рафинерия край град Шведт на Одер, в която дял от 54% има "Роснефт". Източници на Bloomberg съобщиха, че властите преговарят със САЩ за официално изключение от санкциите. Ройтерс уточнява, че местни банки са съобщили, че няма да приемат трансакции с компанията, въпреки че е под контрола на държавата чрез Федералния мрежови оператор (Bundesnetzagentur) още от есента на 2022 година. Опасенията са, че САЩ могат да наложат на финансовите институции вторични санкции, ако няма официално изявление, че дъщерното дружество на "Роснефт" в Германия е извън списъците с ограничения.

Преди ден Българската народна банка (БНБ) посочи в позиция по казуса, че всяка банка сама ще трябва да преценява дали да извършва операции с "Лукойл Нефтохим" и с компании, които търгуват с нея.

Малко по-късно днес (24 октомври) в Министерския съвет ще се проведе работно съвещание по темата, съобщиха от правителствената пресслужба. Ще бъдат представени доклади от няколко министерства - на вътрешните работи, на външните работи, на енергетиката, на финансите, на икономиката и на правосъдието. На срещата са поканени и представителите на службите.

В Народното събрание на второ четене бяха одобрени и промени в законодателството, които предвиждат, че активите на "Лукойл" у нас са от стратегическо значение и продажбата им ще трябва да бъде одобрена от Държавна служба "Национална сигурност" (ДАНС). Текстовете ще влязат в сила след обнародване в Държавен вестник, вероятно през следващата седмица.

Преди заседанието на Европейския съвет в Брюксел премиерът Росен Желязков успокои, че доставките на горива са гарантирани. Според Мартин Владимиров още през 2023 година са сключени няколко договора от типа standby agreements за доставка на петрол, които ще влязат в сила, ако държавата поеме контрола над рафинерията.

Доставките са за срок от три месеца, уточни още експертът пред "Нова телевизия".

Той коментира още и вариантите за продажбата на рафинерията. На този етап интерес към нея са проявили унгарската MOL, която обаче е един от последните купувачи на руски петрол (и от "Роснефт", и от "Лукойл") по петролопровода "Дружба". Друг потенциален купувач е азербайджанската SOCAR, която също е в търговски отношения с "Лукойл".

Цената на петрола на световните пазари започна да се успокоява

Междувременно цената на петрола се насочва към седмичен ръст от 7% след санкциите на САЩ върху двете най-големи руски петролни компании. Това е първата такава мярка на новата администрация в Белия дом и тя изглежда съгласувана с ЕС, който вчера одобри своя 19-и санкционен пакет срещу Русия.

Европейският сорт Брент поскъпна до 66 долара за барел, но в последните часове търговията започна да се успокоява и цената падна с 0,6% до 65,50 долара за барел*.

Според последния доклад на Международната агенция за енергетика (МАЕ) на пазара няма недостиг и не се очаква такъв в близките месеци. Изводите обаче бяха направени преди санкциите на САЩ.

Междувременно има данни, че китайски и индийски държавни компании спират да купуват руски петрол. Вероятно това може да е временна мярка, докато Русия намери начин да избегне поредните санкции на Запада. През 2022 година, когато Г-7 и ЕС въведоха таван върху цената на руския петрол, Москва купи стари танкери и създаде своя т.нар. "сенчест флот", който извършва доставки в нарушение на правилата, прикривайки се с мерки като изключване на транспондери, претоварване в открито море и отказ да обяви крайна дестинация на пътуването.

Западът започна да поставя в санкционните си списъци тези кораби, което означава, че те не могат да влизат безпрепятствено в пристанищата.

Преди ден руският президент Владимир Путин предупреди, че ефектът от санкциите ще бъде негативен, но спрямо САЩ. В отговор американският президент Доналд Тръмп отговори: "Ще се чуем след шест месеца".

* Информацията е актуална към 10:30 часа.