Дмитрий Мазепин - човекът, който диктува условията на Кремъл за зърнената сделка

Руският олигарх Дмитрий Мазепин вероятно е по-познат като бащата на бившия състезател във Ф1 Никита Мазепин, който напусна Haas F1 Team след началото на войната в Украйна, но днес неговата империя е в центъра на преговорите за удължаване на срока на споразумението за отваряне на износа на украински зърнени храни, пише Bloomberg.

Роденият в Минск Мазепин е в близкия кръг около руския президент Владимир Путин, участвал е във войните в Афганистан през 80-те години на миналия век, а бившият колега на Путин в КГБ Сергей Чемезов е сред най-близките му приятели. През 2007 г. Мазепин започва да купува дялове, а по-късно вече е мажоритарен собственик на "Уралхим", компания за производство на минерални торове, както и на "Уралкали" и "Тольяттиазот".

Бизнес империята на Мазепин разчита основно на тръбопровод от Толиати до украинското пристанище Одеса, където се товарят кораби с продукцията ѝ. Но от началото на войната този тръбопровод не функционира.

Съоръжението пренася амоняк - силно експлозивно вещество, и работата му на фона на непрекъснатите ракетни удари крие много рискове, коментира Bloomberg. Две компании - "Тольяттиазот" и "Уралхим", имат полза от експлоатацията на съоръжението, а останалите производители на торове в Русия остават настрана от сделката.

Бизнесът на 54-годишния Дмитрий Мазепин беше сред сериозно засегнатите от войната в Украйна. Заради връзките си с режима в Москва той е в списъците със санкции на ЕС и Великобритания. По тази причина трябваше да отстъпи дяловете си в "Уралхим" и "Уралкали", който произвежда калиеви торове. По ирония на съдбата олигархът успя да получи контрол в "Тольяттиазот" буквално дни преди началото на войната, след като води 13-годишна съдебна битка. Но придобивката му няма никакъв смисъл без тръбопровода до пристанището в Одеса.

Bloomberg отбелязва, че дори и тръбопроводът да заработи, то остават още проблеми пред компаниите - например намирането на кораби, които да пренесат товарите, и застраховката им.

Украйна също не е съгласна да поднови работата на съоръжението. През септември украинският президент Володимир Зеленски коментира, че единственият вариант за това е да бъдат освободени задържани от Русия украинци, но това беше незабавно отхвърлено от Москва. "Заложниците винаги са добро предимство при бъдещи преговори", коментира анализаторът Евгения Слепцова от Oxford Economics.

Друго условие на Москва, за да бъде подновено споразумението за износа на украински селскостопански стоки, е да бъдат премахнати санкциите върху държавната Россельхозбанк, сочена от Москва като ключова за сектора, за да бъдат извършвани плащанията на чуждестранните клиенти. Преди войната в Украйна институцията предоставяше основно кредити за земеделските стопани. До 2018 г. в ръководството на банката беше Дмитрий Патрушев, син на секретаря на Съвета по безопасност на Руската федерация Николай Патрушев, сочен за един от най-близките сътрудници на руския президент Владимир Путин. Днес Дмитрий Патрушев е министър на земеделието на Русия.

В края на юли в Турция беше подписано споразумение, позволяващо износа на украински зърнени храни от три пристанища - Одеса, Черноморск и Пивдений (Южни). То е в два огледални варианта - между Украйна и гарантите ООН и Турция, и между Русия и ООН и Турция, защото двете воюващи страни отказаха дори да седнат на една маса. 

Срокът на това споразумение изтича на 19 ноември и удължаването му е основна тема на много международни форуми. То беше обсъдено и по време на непланираната среща между американския президент Джо Байдън и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган. Двамата се срещнаха в рамките на форума Г-20, който се провежда в Индонезия, съобщава CNN. Байдън и Ердоган се съгласиха, че споразумението е от ключово значение за глобалната продоволствена сигурност.

В края на октомври Русия за кратко се изтегли от споразумението, но се върна само няколко дни по-късно. По силата на това споразумение Украйна изнесе към 10 млн. тона пшеница от август насам. Украинците също коментираха, че ще настояват за увеличаване на броя на пристанищата, които участват в програмата, и разширяване на стоките, които могат да бъдат изнесени.