Прибалтика излиза с единна позиция срещу Русия

Русия предупреди в сряда балтийските републики – Литва, Латвия и Естония – да не позволяват на украински дронове да използват въздушното им пространство за атаки срещу обекти на руска територия, предадоха Ройтерс и ТАСС.

В същия ден председателят на Бундестага Юлия Кльокнер започна тридневна обиколка в Балтика, по време на която засвидетелства подкрепата на страната си за Талин и Вилнюс. Тя заяви вчера в Литва, че Германия „поема отговорност“ за източния фланг на НАТО.

Също вчера трите балтийски държави обвиниха на свой ред Русия в „дезинформационна кампания“.

Предупреждението на Москва

Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова направи коментар след поредица от украински атаки с дронове срещу балтийските пристанища на Русия Приморск и Уст Луга, които спряха износа на суров нефт от там, отбелязва Ройтерс. „Без съмнение разглеждаме неотдавнашните инциденти с дронове като терористични атаки срещу Руската федерация, извършени срещу промишлени и граждански обекти“, каза на седмичната си пресконференция в сряда Захарова, цитирана от Ройтерс и ТАСС.

„И ако трети държави са предоставили или предоставят своя територия за прелитане на вражески дронове, те трябва да са напълно наясно – и ние сме уверени, че е така, защото им беше обяснено – с опасностите, на които се излагат“, отбеляза тя, визирайки Литва, Латвия и Естония, на чиято територия бяха открити украински безпилотни летателни апарати.

Коментари по темата, сходни с тези на Захарова, направи и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Той заяви, че Русия ще реагира, в случай че други страни позволят на Украйна да използва тяхното въздушно пространство, за да нанесе удари с дронове по руските пристанища на Балтийско море.

Част от съпротивата на Украйна срещу Русия включва въздушни удари по промишлени и военни съоръжения дълбоко в руската територия, посочва ДПА. Пристанищните терминали в Приморск и Уст Луга, атакувани наскоро от украинските въоръжени сили, са в северозападна Русия, близо до границата с Естония.

По време на атаките украински дронове, определени като „заблудени“, навлязоха във въздушното пространство на балтийските държави, като някои се разбиха. Нямаше пострадали или сериозни щети. Украинското външно министерство се извини на партньорите си за инцидентите, при които украински дронове навлязоха в балтийското въздушно пространство, като заяви, че те вероятно са се отклонили от курса си под въздействието на руските средства за радиолектронна борба.

Реакцията на балтийските републики

Трите балтийски държави категорично отхвърлиха руските твърдения, че са предоставили своята територия и въздушно пространство за украински атаки срещу Русия. Това направиха в съвместно изявление външният министър на Латвия Байба Браже и колегите ѝ от Естония – Маргус Цахкна, и от Литва – Кестутис Будрис.

„Ние, министрите на външните работи на Естония, Латвия и Литва, категорично отхвърляме продължаващата руска дезинформационна кампания срещу нашите страни като напълно безпочвена“, се казва в разпространената вчера обща декларация на Цахкна, Браже и Будрис, цитирана от ДПА. „Балтийските държави никога не са позволявали техните територии и въздушно пространство да бъдат използвани за атаки с дронове срещу обекти в Русия“, се уточнява в изявлението.

Обвиненията на Москва вече бяха недвусмислено опровергани в края на миналия месец пред ръководители на руските мисии в Талин, Рига и Вилнюс, припомня ДПА. „Независимо от официалната реакция Русия продължава да лъже“, гласи декларацията на трите държави. В нея се подчертава и че Украйна има право да се защити от руската военна агресия, която продължава вече пета година.

„Вместо да продължава злонамерената си информационна операция, Русия трябва да прекрати войната си срещу Украйна и да изтегли изцяло войските си от всички международно признати украински територии. Балтийските държави остават напълно солидарни с Киев“, добавят тримата външни министри.

Реакция на коментарите на Захарова имаше и от литовската армия. Тя също отхвърли официално твърденията на Москва, че Украйна използва балтийското въздушно пространство за атаки срещу руска територия, информира ЛРТ.

„Напоследък режимите в Русия и Беларус разпространяват невярна информация за официално решение на балтийските държави да позволят на Украйна да използва тяхното въздушно пространство за атаки с дронове срещу Русия“, каза в изявление литовската армия. „Тази информация се разпространява широко – от публикации в социалните медии до изявления на високопоставени руски служители – което предполага, че Кремъл провежда координирана информационна атака“, добавиха литовските военни.

Според тях неотдавнашните изявления на длъжностни лица от вражеска държава „се смятат за активни информационни дейности, насочени срещу Литва и нейните най-близки партньори“, като се използват тактики за публично сплашване. Литовската армия е на мнение, че целта е да се засили психологическият натиск и да се сплаши Литва, като се внуши, че Русия е готова да сваля цели над балтийското въздушно пространство или да нанася удари по територията на тези страни, посочва ЛРТ.

„Сплашването, поставянето на ултиматуми и очертаването на червени линии са добре известни пропагандни методи, използвани многократно след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна“, казаха военните. „Няма съмнение, че това има за цел да отслаби волята на нашето общество да се защитава и да отслаби помощта за укрепване на нашата защита и за Украйна“, се добавя в изявлението на Литовските въоръжени сили, цитирано от ЛРТ.

Германската визита в Прибалтика

Председателят на германския Бундестаг Юлия Кльокнер подчерта в сряда пред репортери в самолета си за естонската столица Талин решаващата роля на балтийския регион за европейската структура на сигурността, предаде ДПА относно тридневната визита в Естония и Литва на представителката на управляващия Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц. 

„Балтийският регион не е в периферията на Европа, а е един от нейните стратегически и политически центрове на сигурността“, каза Кльокнер, която оглавява долната камара на германския парламент. „Тук, в региона, се вижда колко сериозно гледаме на нашата колективна отбрана“, отбеляза тя.

Посещението ѝ в Прибалтика имаше за цел да укрепи германските отношения с двете държави от ЕС и НАТО, да се обсъди ситуацията със сигурността в региона, както и цифровизацията и киберсигурността.

„Едва ли някой друг регион в ЕС е толкова силно засегнат от хибридната война на Русия. Това, което става в Прибалтика, подчертава необходимостта от действия“, обърна внимание Кльокнер, цитирана от ДПА.

Германия може да се поучи от отбранителните способности на страните, граничещи с Русия на източния фланг на НАТО, акцентира тя. „Балтийските държави демонстрират, че сигурността и устойчивостта не са отговорност само на военните, но и на обществото като цяло“, каза Кльокнер.

Тя припомни, че през последните години балтийските държави са предупреждавали многократно за руската заплаха за Европа.

В Талин Кльокнер бе посрещната в Държавната канцелария от естонския министър-председател Кристен Михал. След това тя се срещна с колегата си Лаури Хусар, председател на парламента, от когото бе поканата за посещението ѝ. По време на разговорите си естонските политици оцениха високо водещата роля на Германия в европейската сигурност и защитата на източния фланг на НАТО, информира ДПА.

Преди да отпътува за Литва в четвъртък, Кльокнер поднесе цветя заедно с Хусар пред мемориала на жертвите на комунизма в бившата съветска република.

Във Вилнюс председателят на Бундестага държа реч в литовския парламент, като се срещна и с президента на страната Гитанас Науседа. В Литва Кльокнер посети и германските военнослужещи от разположената в Рукла четиридесет и пета бронетранспортна бригада на Бундесвера.

„Сигурността на Литва означава сигурност за Германия", каза председателят на Бундестага при визитата си във военната база, като добави, че „Германия поема отговорност там, където европейската сигурност е защитавана по много конкретен начин".

По думите ѝ руският президент Владимир Путин заплашва да атакува не само балтийските страни, но и Берлин. "Посланието към него трябва да бъде следователно ясно и недвусмислено: който подложи на изпитание източния фланг на НАТО, не го чака нищо добро", заключи Кльокнер.

/БТА/