Мечтата на Макрон да се превърне във визионер за Европа се разпада

Френският президент Еманюел Макрон ще пристигне в Брюксел за ключово заседание на Европейския съвет в четвъртък (23 октомври), след като репутацията му на човек с идеи на континента отдавна е изчезнала, заменена от нова: такъв на партиен колос на глинени крака, пише Politico.

Докато лидерите на Европейския съюз (ЕС) се събират, за да обмислят план за действие в условията на екзистенциални кризи, вариращи от борбата с възхода на крайната десница в региона до предотвратяването на сделка между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския държавен глава Владимир Путин, която да не е благоприятна за Украйна, те вече не могат да разчитат на грандиозните идеи на Макрон.

Разговори с 10 дипломати и служители от ЕС, всички пожелали анонимност, за да обсъдят откровено политическите съдби на френския президент, показват, че вътрешнополитическите проблеми на 47-годишния френски държавен глава и фокусът върху неговото наследство са го превърнали в пречка за прогреса, а не негов двигател.

Предложената от председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен „стена от дронове“ за защита на европейското небе от все по-инвазивните безпилотни летателни апарати на Русия е нереалистична според Макрон.

Идеята на председателя на Европейския съвет Антониу Коща за рационализиране на процеса на присъединяване към ЕС чрез премахване на необходимостта от единодушие не е приета от Маркон, който се застъпва за правото на Франция за налагане на вето.

През последните месеци Макрон стана по-предпазлив, като се противопоставяше на предложения, които рискуват да предизвикат негативна реакция във Франция, и по-остроумно се отнасяше до предложения, които не контролира. Вместо това Франция вложи енергията си в намаляване на бюрокрацията.

През последните седмици френският държавен лидер настоява за по-голям контрол върху миграцията и за намаляване на бюрокрацията, като същевременно лобира за нови правила, които да предпазват децата от социалните платформи, и се надява да създаде изключения за автомобилните производители по отношение на екологичните цели. Едва ли това е нещо, за което европейските визионери мечтаят.

„Този ​​Макрон е погълнат от вътрешни проблеми“, посочва дипломат от ЕС. „Той вече не е европейският шампион, който някога познавахме“.

Що се отнася до промените, които ЕС преживя през последното десетилетие, трудно е да се подценят влиянието и далновидността на Макрон. В речта си в Сорбоната през 2017 г. той категорично се аргументира в полза на по-мощна Европа, която не е толкова зависима от партньори в чужбина, нито за произведени стоки, нито за отбраната.

По онова време призивът му не беше чут. Днес обаче ЕК и лидерите в целия блок проповядват евангелието на Макрон за „стратегическа автономия“, докато се опитват да се диверсифицират, далеч от Китай, и да укрепят военния капацитет на континента пред лицето на руската агресия и съкращаването на американските военни сили.

Макрон си спечели прякора „главен мозъчен тръст“ на ЕС, а бурята от инициативи и идеи за реформиране на Европа определи началния му мандат като лидер от световна величина.

Превъртайки напред лентата до октомври 2025 г. обаче, става ясно, че политиката и наследството заемат важно място в изчисленията на Макрон.

Френският президент дълго време беше смятан за поддръжник на привличането на нови членове в ЕС, за ​​да се увеличи икономическото и геополитическо влияние на блока. Той оглави Европейската политическа общност като своеобразна чакалня за кандидат-членки на ЕС през 2022 г., а година по-късно обеща да привлече амбициозните страни кандидатки в блока „възможно най-бързо“.

Не е чудно тогава, че съюзниците на Макрон са имали проблеми с разбирането на решението на Франция да се противопостави на предложението на Коща за премахване на правото на вето на унгарския премиер Виктор Орбан върху части от процеса на присъединяване. Важна фигура от групата на Макрон в Европейския парламент заяви, че ходът е „в пълно противоречие“ с предишните ангажименти на френския държавен глава.

„Това е фундаментална грешка“, посочва един от дипломатите.

Според висш съюзник на Макрон, френският президент просто няма политическия капитал, за да подкрепи някои от собствените си амбиции, особено тези, които осигуряват храна за евроскептиците и крайнодясната партия „Национален сбор“, водена от Марин льо Пен.

„Не е подходящият момент, крайната десница ни диша във врата“, изтъква съюзникът. „Всякакъв разговор за влизане на Албания и Черна гора в Съюза е подарък за... Льо Пен“, добавя той, отбелязвайки, че френските фермери ще бъдат първите, които ще излязат на улицата, за да протестират срещу влизането на селскостопанския гигант Украйна.

Намаляващо влияние

Влиянието на Макрон в Брюксел е жертва на хаоса във Франция. Той смени петима министър-председатели за по-малко от две години и почти беше принуден да търси шести, след като настоящият му избраник, Себастиан Льокорню, подаде оставка. Френският президент в крайна сметка преназначи Льокорню и кризата отшумя, поне временно.

Въпреки че последните няколкп френски правителства споделяха сходни възгледи по въпросите на ЕС, последователният им крах ограничи влиянието на Франция в Брюксел.

„Ако имате нефункциониращо правителство в продължение на година и половина, това ви дава малко по-малко влияние върху решенията“, посочва дипломат от ЕС. 

Той добавя, че хаосът затруднява заседанията на министрите в залата.

С наближаването на края на президентския му мандат, Макрон все още може да скицира някои грандиозни проекти за Европа, но способността му да превръща мечтите в реалност е до голяма степен заличена.

Дори ако френският президент някак си успее да осъществи поредното си голямо бягство и да намери път през политическата тресавище с правителство, което ще издържи, и бюджет, който ще бъде приет, съкрушителната истина за работещите в институциите и посолствата на Брюксел е, че влиянието на Макрон е сериозно отслабено. И че неговият собствен грандиозен проевропейски проект е приключил.

Дипломати извън Франция вече говорят за Макрон в минало време и за неговото „наследство“, въпреки че той ще остане на поста си до 2027 г.

„Той беше нещо специално“, изтъква един дипломат пред Politico.