Провалът на преговорите между САЩ и Иран напомня за крехката дипломация на средните сили

Провалът на мирните преговори между САЩ и Иран в Пакистан напомня за крехките граници на дипломацията на средните сили, които се ориентират в средата на съперничество между велики сили.

Амбициозната коалиция от държави, водена от Пакистан и подкрепена от Китай, заедно със Саудитска Арабия, Турция и Египет, постигна нещо забележително само като накара Вашингтон и Техеран да седнат на масата за преговори. Задържането им там обаче е нещо съвсем различно и тази празнина беше брутално разкрита, пише Bloomberg.

Напрежението върви към още по-голяма ескалация: президентът на САЩ Доналд Тръмп нареди пълна военноморска блокада на стратегическия Ормузки проток, която трябва да започне в понеделник сутринта нюйоркско време.

Идеята, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс може да нахлуе в Исламабад и да разреши 47 години вражда за един уикенд, винаги е била съмнителна – отражение по-скоро на американската арогантност, отколкото на реалностите на отношенията с Техеран на място.

След 21 часа разговори, насочени към прекратяване на шестседмичната война, Ванс се прибра без сделка. Иранците играха твърдо по ключови въпроси – и двете страни не сближават позициите си относно ядрената програма на Техеран и контрола над пролива.

Нов регионален ред, роден от необходимост

Усилията на тази неочаквана коалиция да сложи край на кризата отразяват възхода на зараждащ се регионален ред, роден по-скоро от необходимост, отколкото от естествени съюзи. Това не са обичайните заподозрени в глобалната дипломация и те не се доверяват напълно един на друг, но всички те имат интерес да работят за траен мир: да поддържат потока на петрол, да избегнат по-широка регионална война и да ограничат разходите за ескалация.

Ролята на Пакистан в процеса е най-значима. Ангажираността му с Близкия изток датира от десетилетия, а Исламабад е играл ключова посредническа роля и преди това - най-вече като таен канал през 70-те години на миналия век, отворил отношенията между САЩ и Китай (Хенри Кисинджър отиде в Пекин за историческото си посещение през Пакистан).

Днес страната заема подобно необичайно положение. Тя е една от малкото държави с работещи взаимоотношения между Вашингтон, Техеран, Пекин и Персийския залив.

Пакистан е сред най-засегнатите от продължаващите прекъсвания на енергийните доставки и риска да бъде въвлечен в по-широка регионална война чрез отбранителните си ангажименти към Саудитска Арабия. Продължителен конфликт би засегнал страната пряко, тъй като споделя 900-километрова граница с Иран при Белуджистан – най-голямата провинция на Пакистан, вече обременена от бедност и дългогодишен бунт.

Последното нещо, от което Исламабад се нуждае, е нестабилност, която да се разпространи на собствената му територия през тази граница.

Ролята на мирния посредник също така предложи възможност за коригиране на глобалния имидж, оформен от войната срещу тероризма и убийството на лидера на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен от американските специални сили на пакистанска земя.

Влиятелният военен началник, фелдмаршал Асим Мунир, изгради по-тесни връзки с Тръмп, за да възстанови отношенията, които бяха обтегнати през последните години. Той лично поздрави и двете делегации при пристигането им. Има обаче разлика между това да ти се доверяват всички и да можеш да тласнеш силни играчи към мир.

По-малко видимата роля на Китай

Ролята на Китай е по-малко видима, но също така важна. Като финансов поддръжник на Пакистан и най-големият търговски партньор на Иран, Пекин държи лостове, каквито малцина други имат. Страната тихомълком подкрепяше усилията по задкулисни канали и работеше заедно с Исламабад по предложения за деескалация.

Иранските власти отдадоха заслуга на закъснелия китайски натиск за осигуряването на приемането на прекратяването на огъня от тяхна страна, роля, която по-късно беше призната от Вашингтон.

Дори натискът от страна на Китай не беше достатъчен. Пекин има свои собствени важни стимули – Тръмп и президентът на Китай Си Дзинпин трябва да се срещнат следващия месец и едно затвърдено примирие би разчистило пътя, така че Китай да може да разговаря със САЩ без друга цел. Фактът, че не можа да тласне Техеран към сделка, е отражение на ограниченията на влиянието на страната в сложни преговори с високи залози, особено когато Вашингтон е от другата страна на масата.

За Саудитска Арабия, Турция и Египет, сметките винаги са били по-скоро трансакционни, отколкото трансформационни. Връзките между трите страни със сунитско мнозинство са обтегнати през последните години заради последиците от Арабската пролет, но напоследък се затоплиха и всички имат интерес да избегнат по-широка регионална война.

Това е централният проблем с коалиция, изградена върху интереси, а не върху доверие – тя може да спечели време, но не може да гарантира резултати. Ядрената програма на Иран, регионалната динамика на посредниците и дългогодишните съперничества остават нерешени. Разрешаването на тези проблеми изисква Вашингтон и Техеран да искат едно и също нещо.

Все пак, този момент е важен. Друго поколение държави показва, че е готово да поеме дипломатически рискове, които някога биха били немислими. Това разкрива и границите на тази амбиция. Както винаги, когато великите сили воюват, останалата част от света е на тяхна милост.

Задълбочаване на кризата в Азия

Блокадата на Ормузкия проток от страна на САЩ рискува да задълбочи разгръщащата се икономическа криза в енергийно зависимите икономики на Азия, включително съюзниците на Америка в региона и Китай.

Американските сили ще започнат да прилагат блокадата, която се отнася само за плавателни съдове, влизащи или напускащи ирански пристанища, от 10:00 ч. нюйоркско време в понеделник, съобщава Централното командване на САЩ.

Азиатските държави, включително съюзниците на САЩ като Япония и Южна Корея, използват повече от 80% от енергоносителите, които се изнасят през пролива. Правителствата в целия регион се надпреварват да организират алтернативни доставки на петрол и газ и се опитват да намалят потреблението, за да смекчат удара върху потребителите и бизнеса.

Преди планираното посещение на Тръмп в Китай в средата на май, Пекин може да се опита да окаже натиск върху Вашингтон да вдигне блокадата. Анализатори на Bloomberg Economics казват, че Пекин може да се възползва от господството си в сектора на критичните минерали, ако е необходимо.

Проблемът за Азия не е само енергетиката – индустриите по веригата, от торове до опаковки и дори доставки на платове, ще понесат удар от блокадата, коментира Дебора Елмс, ръководител на търговската политика във фондация Хинрих в Сингапур. „Това прекъсване не е временен проблем. Това е потенциално дългосрочен проблем и, за съжаление, особено за Азия, няма много алтернативи“, посочва тя.

В отделен доклад Bloomberg Economics изследва три сценария за войната и световната икономика. В базовия случай конфликтът продължава с по-ниска интензивност, като средната цена на петрола е 105 долара за барел през второто тримесечие, преди да падне до 85 долара през четвъртото тримесечие. Световният БВП нараства с 2,9% тази година при този сценарий, докато инфлацията достига 4,2% през четвъртото тримесечие.

Боевете с по-висока интензивност, при които Ормузкият проток е почти затворен за няколко месеца, биха довели до покачване на цените на петрола до 170 долара. Глобалният растеж ще се забави до 2,2%, а инфлацията в края на годината ще достигне 5,4% при този сценарий.

Трайно прекратяване на огъня или колапс на Иран биха могли да доведат до по-бързо отваряне на протока и връщане на цените на петрола до нивата отпреди войната. Световният растеж ще достигне 3,1%, а инфлацията в края на годината – 3,7%, пишат анализаторите.