Войната в Иран счупи ценовия компас на петрола

Войната в Иран създаде опасен разрив на световните петролни пазари: физическият суров петрол се търгува на рекордно високи нива, докато фючърсите сигнализират за спокойствие. Това разминаване принуждава потребителите, компаниите и политиците да се ориентират без надежден компас - и може да остави траен белег върху световната икономика, пише Ройтерс.

Инвеститорите се затрудняват да определят цената на безпрецедентното прекъсване на световните доставки на петрол, откакто Иран на практика затвори Ормузкия проток след старта на американско-израелските удари на 28 февруари.

Блокадата прекъсна близо една пета от световните потоци на петрол, предизвиквайки остър недостиг на доставки в Азия и напоследък в Европа, принуждавайки производителите от Персийския залив да ограничат добива.

Фючърсите на международния петролен бенчмарк – сорта Брент, поскъпнаха с 64% през март, достигайки рекордните 118 долара за барел. След това цените паднаха до около 95 долара за барел, след като САЩ и Иран се споразумяха за временно прекратяване на огъня на 7 април. Но след провала на преговорите президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи в понеделник блокада на корабите, влизащи и излизащи от иранските пристанища и крайбрежни зони, което доведе до покачване на цените на петрола до около 100 долара за барел.

Тези действия може да изглеждат крайни, но предвид огромния мащаб на реалните загуби на доставки – които вече надхвърлят около 600 милиона барела – те изглеждат изненадващо сдържани.

Разликата в цената между фючърсите върху Брент и физическия петрол продължава да расте. Източник: Ройтерс

Всъщност цените, плащани от рафинериите за петрол, необходим за производството на продукти като бензин, дизел и реактивно гориво, реагираха много по-силно. Цената на физическия петрол от сорта Брент, доставян от находища в Северно море, се търгува на цена от 120 долара за барел - с около 65% над нивата отпреди войната. Това е най-високата цена от 2022 г. насам.

Настоящото разминаване между хартиения и физическия петрол сорт Брент е най-голямото до момента – дори в сравнение с разгара на пандемията от COVID-19, когато световното търсене на петрол се срина с около 20 млн. барела на ден.

Това несъответствие озадачава много търговци и анализатори.

Техническите фактори обясняват част от разминаването. Фючърсите върху Брента отразяват барелите, които се очаква да бъдат физически доставени след около два месеца, докато физическият показател се използва за товарене на петрол в рамките на 10-30 дни.

Накратко, разликата показва, че фючърсните пазари залагат на бързо облекчаване на кризата.

Едно от обясненията за този оптимизъм е широкото пазарно убеждение – или надеждата – че Тръмп ще избегне удължаването на конфликта от страх да не повиши рязко цените на бензина в САЩ преди междинните избори през ноември.

Но този оптимизъм противоречи на реалността – производството и износът на петрол в Близкия изток ще се нуждаят от месеци, ако не и от години, за да се възстановят до нивата отпреди войната, дори след като Ормузкият проток бъде напълно отворен.

Заличаване на търсенето

Ако доставките на петрол, чиито цени в момента се определят от фючърсния пазар, не се реализират до началото на лятото - пиковият период на търсене в северното полукълбо - несъответствието в рамките на хартиения и физическия Брент само ще се увеличи - с широки последици за световната икономика.

Срив в цените на фючърсите върху Брента рискува да изкриви икономическите решения на правителствата, компаниите и потребителите по целия свят.

Във вторник Международният валутен фонд (МВФ) повиши базовата си прогноза за цените на петрола през 2026 г. с 30% до 82 долара за барел в сравнение с предишната оценка от януари. Едновременно с това Фондът понижи прогнозата си за глобалния икономически растеж за тази година с 0,2 процентни пункта до 3,1%.

Формата на кривата, отразяваща динамиката при петролните фючърси, предполага, че цените на петрола през следващите месеци ще останат в рамките на скорошната историческа норма.

Но, отново, физическият свят разказва съвсем различна история.

Въпреки че цените на петролните суровини скочиха рязко миналия месец, логистичната среда сега ограничава намаляването на търсенето сред рафинериите. Поради забавяния в доставките, много рафинерии все още преработват суровини отпреди войната, което означава, че плащат по-ниски цени, докато продават рафинирани продукти на завишени нива, генерирайки неочаквани печалби.

Въпреки че някои азиатски рафинерии намалиха производството в началото на конфликта, за да запазят запасите си, голяма част от активността продължи с неотслабваща сила.

Този буфер обаче вече до голяма степен е изчезнал. Последните товари със суровини, напуснали Близкия изток преди блокадата, са вече абсорбирани в Азия, която разчита на региона за около 60% от вноса на суров петрол, и в Европа.

По този начин маржовете на рафинериите се свиват бързо, което увеличава вероятността заводите скоро да намалят значително производителността или да затворят напълно своите звена, причинявайки рязък спад на икономическата активност.

Цените на енергоносителите също така влияят върху изчисленията на правителствата за инфлацията – дори ако се очаква централните банки да вземат предвид краткосрочните шокове – а изкривените пазарни сигнали могат да накарат политиците да избягват предприемането на необходимите действия или да предприемат грешни мерки.

Несъответствието при Брента също така усложнява стратегиите за хеджиране на авиокомпаниите и други предприятия, използващи голямо количество гориво, като потенциално добавя допълнителни разходи или напълно обезкуражава поемането на риск, което допълнително помрачава икономическите перспективи.

В крайна сметка, това, което прави тази криза особено опасна, не е само загубата на петрол, а загубата на яснота.

Когато физическите барели се търгуват на цена от 150 долара, докато фючърсите предполагат скорошно облекчение, потребителите, компаниите и политиците са принудени да се ориентират без надежден компас.

Това ги прави особено уязвими, ако смущенията в Ормузкия регион се проточат и фючърсният пазар бъде принуден да се откаже от оптимизма си и да направи нова оценка.