От Москва до Мумбай: Русия се обръща на юг, за да прави търговия

Гагик Агаджанян, ръководител на Apaven, най-голямата спедиторска компания в Армения, казва, че неговият автопарк от камиони често взима товари от потребителски стоки, доставени с железопътен транспорт от пристанища в Грузия на Черно море, и след това ги прехвърля на север през сухопътната граница с Русия. Други стоки, които са по-чувствителни, като тези, които са забранени от западните държави, могат да бъдат изпратени през Иран, който граничи с Армения, добавя той. След това от иранските пристанища стоките могат да пътуват до Русия през Каспийско море.

„Грузинците казват: „Това са санкционирани стоки; ние няма да ви допуснем до Русия“, изтъква Агаджанян в интервю. „А иранците казват: „Не ни пука.“

През 2023 г. обемът на търговията по маршрута се е увеличил с 38% спрямо 2021 г., посочва руският вицепремиер Андрей Белоусов, и може да нарасне трикратно до 2030 г.

В допълнение към линията през Иран, Русия също иска да възстанови стара съветска железопътна линия, която свързва Москва с Иран и Турция през Армения и азербайджанския анклав Нахичеван. Железопътната линия е изоставена в началото на 90-те години, когато избухва войната между Армения и Азербайджан.

Русия се надява железопътната линия да заработи до няколко години, но проектът е заплетен в сложната геополитика на региона.

Азербайджан има желание да се конкурира с връзката, но Армения не е склонна да се ангажира с проекта поради опасения кой ще контролира релсите през нейна територия. По съветско време те принадлежат на азербайджанската железница. През 2020 г. Армения подписа споразумение, което предаде контрола над нея на руската служба за сигурност.

Но Русия, която в миналото е тясно свързана с Армения, предприема все по-приятелски подход спрямо Азербайджан, като по същество остана настрани, когато Азербайджан пое пълния контрол над региона Нагорни Карабах, който беше под контрола на арменските сепаратисти повече от три десетилетия. Сега арменците искат да контролират своята част от самата железопътна връзка, центрирана около град Мегри, стратегически разположен на границата с Иран.

Засега гарата в Мегри остава реликва от съветското минало, помещенията ѝ са пълни със стари железопътни карти и билети, скрити под изсъхнали листа и прах.

Азербайджанската железопътна компания е близо до завършване на своя участък от релси към Армения през територии, окупирани от нея преди войната през 2020 г. Оттам може да мине или през Армения, или през Иран, ако Армения реши да стои настрана от маршрута.

„Русия може да получи железопътен достъп до Персийския залив и Турция“, посочва Никита Смагин, експерт по руската политика в Близкия изток към мозъчния тръст „Руски съвет по международни отношения“. „Може да го направи доста бързо, за до две години“, добавя той.

Ровшан Рустамов, ръководител на азербайджанската железопътна компания, казва от своя страна, че азербайджанската част от проекта трябва да бъде завършена до края на 2024 г. Логистиката може дори да измести петрола като най-големия двигател на икономиката на неговата страна.

Азербайджан също се надява пристанището на Баку да се облагодетелства от новата позиция на страната като стратегически център за стоки, пътуващи между Русия и външния свят, както и между Азия и Европа, удобно заобикаляйки Русия.

След като започна руската инвазия в Украйна, властите в Баку ускориха плановете си за развитие на втора фаза на пристанището, за да се справят с очаквания скок на товарния трафик.

„Проучването за осъществимост, което направихме, показа, че не трябва да бързаме с разширяването“, разкрива Талех Зиядов, генерален директор на пристанището на Баку. „След войната направихме ново проучване, което показа, че трябва да поставим тази дата по-рано, може би до 2024 г.“, добавя той.

И докато руските официални лица възхваляват новите търговски пътища, някои бизнес лидери не звучат толкова убедени в успеха.

„Това изглежда като принудително решение, което не е било формирано поради обективни причини“, коментира Иван Федяков, който ръководи InfoLine, руска пазарна консултантска компания, която съветва компаниите как да оцелеят при настоящите ограничения.

„Това, което се създава по същество, е търговски път за париите“, изтъква Рам Бен Цион, чиято компания Publican анализира избягването на търговските ограничения.