Годината на БФБ: Повече предпазливост, но без апокалипсис

Изпращаме 2022 година - още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022".

Двуцифрена инфлация – най-високата в света от около четири десетилетия, затягане на паричната политика на централните банки, война, енергийна криза, криза на предлагането – при тези условия световните борси навлязоха в мечи пазар през 2022 г. (спад от над 20% - б.авт.).

Логично би било, ако и Българската фондова борса (БФБ) беше навлязла в низходяща спирала. Това обаче не се случи. Положението, на фона на заобикалящата среда, може да се каже, че не е толкова лошо – поне на пръв поглед пазарът за размера си не страда от липса на ликвидност и инициативност с рекорден оборот от малко над 1 млрд. лева и 8 първични публични предлагания (IPO), 7 от които успешни (1 на основен пазар, на „Телематик Интерактив България“, и 6 на BEAM), през годината.

Това че БФБ още преди години се откъсна от световните тенденции, не е непременно лошо за инвеститорите конкретно във времена на криза. SOFIX тази година изтри малко над 5% при почти 20% за S&P 500 и малко над 12% за DAX и имаше добри възможности за печалби, стига инвеститорите да са заложили на „печелившите коне“.

Последното обаче важи за всеки един период – добър или лош. „Печелившите коне“ в настоящите условия значително намаляха като брой, а някои и „окуцяха".

Догонващ потенциал или отчайващо изоставане?

Основният индекс на БФБ е доста далеч от историческите си върхове (над 1900 пункта през 2007 г.), след като изостана в представянето си в най-силните години след световната финансова криза и преди пандемията. Ако гледаме от положителната страна, това представлява сериозен догонващ потенциал, стига обаче българският капиталов пазар да привлече още големи емитенти (защото малките, във фаза на растеж, очевидно имат интерес към него) и да въведе възможности за търговия с деривати и къси продажби.

Дали това обаче чувствително ще подобри пейзажа – може би да, а може би не. Капиталовият пазар не е само търговия с финансови и инвестиционни инструменти. Той се определя и от фундаменталната политическа и бизнес среда, а България има още много работа по нейното подобряване. Страната изпадна в сериозна политическа криза, без изглед скоро да излезе от изборната спирала, а без работещ парламент реформите за насърчаване на икономическата среда са невъзможни. Заедно с фиаското за Шенген това не работи положително за имиджа на България пред чуждестранните инвеститори, които търсят прозрачност.

Ако не гледаме на това изоставане през розови очила, виждаме, че потенциалът на българския капиталов пазар остава силно ограничен. Той е малък и локален и това не работи в негова полза, защото трябва да спазва същите регулации и стандарти, които важат и за големите пазари.

БФБ остава изолирана от глобалните и от регионалните пазари заради липсата на свързаност. Ликвидността идва главно от сделки на по-големи институционални инвеститори, от сделки със свързани лица с определени компании, както и от търговията с чуждестранни акции на новия международен сегмент. Положението е „not great, not terrible“ (израз, популяризиран от сериала „Чернобил“, бел. ред.) и ще остане такова, докато държавата не се ангажира приоритетно с реформи и изграждането на силен капиталов пазар на положените досега основи.

Повече предпазливост и фокус върху фундамента

Ако през 2021 г. по правило IPO-та на BEAM приключваха със сериозни презаписвания на акции, през тази година, предвид задаващата се криза, инвеститорите проявиха повече предпазливост и по-сериозно оценяваха фундамента на компаниите.  

Един от кандидатите за пазар BEAM – „Фешън Съплай“ АД, не успя с IPO-то си. Дружеството не успя да продаде достатъчно акции (500 хил. броя като обявен минимален праг за успех на предлагането). Най-голяма тежест за това решение на инвеститорите вероятно е сегментът, в който оперира компанията – шивашко производство, един от традиционните сектори. Като такъв, той би бил силно уязвим в условията на широко разпространена рецесия въпреки нишовото позициониране на компанията и очакванията ѝ за растеж.

В последното IPO за годината производителят на функционални храни „Мелифера“ АД набра малко над половината от търсения капитал и ще трябва да адаптира плановете си за инвестиции в производството или да търси и друг източник на финансиране.

Преди това „МФГ Инвест“ АД, която, подобно на „ИмПулс I“, „Ейч Ар Кепитъл“ и „Уебит Инвестмънт Нетуърк“, инвестира в стартиращи компании, набра около две трети от капитала, който търсеше, а търговецът на соларно оборудване „АмонРа Енерджи“ продаде 20% от предложените акции и не постигна оценката от над 90 млн. лева, в която се целеше.

IPO-то на „Уебит Инвестмънт Нетуърк“ приключи с презаписване на акциите при силен интерес. Компанията обаче ще проучи възможностите за увеличение на капитала, за да прецени дали да вложи всички набрани средства от предлагането, или да реорганизира инвестициите. Цената на акциите падна малко под цената на IPO-то.

Един от пионерите на пазар BEAM – „Син Карс Индъстри“, не успя с увеличението на капитала, със средствата от което трябваше да довърши базата си в Русе и да започне да инвестира в новата си база в Румъния. Дружеството сега се е прицелило в борсата в Амстердам, като в момента провежда преструктуриране на структурата си във връзка с това листване.

Първата компания, листнала се на BEAM – „Биодит“, успя да увеличи капитала си с 1,7 млн. лева, като продаде почти всички предложени акции. Дружеството демонстрира силен ръст на приходите и излезе на печалба, като продължава да сключва нови договори за автоматизация на хотели и офис сгради. Дали ще удържи устрема – това зависи от ситуацията в туризма, а тя е пряко свързана с евентуална рецесия по света и тенденциите при инфлацията и потребителските разходи.

„Бии Смарт Текнолоджис“ набра търсената сума, но цената в търговията падна под тази от IPO-то.

На основен пазар „Телематик Интерактив България“, която стои зад платформата за залагания PalmsBet, продаде 80% от предложените акции в долната граница на предвидения ценови диапазон – 50 лева. При старта на търговията акциите първоначално поевтиняха. За да поддържа интереса на инвеститорите, компанията бързо изплати дивидент, вкл. и в акции. Дружеството демонстрира добро финансово здраве и се възползва от изтласкването на компаниите на Васил Божков от хазартния сектор, но основният въпрос е доколко успешно ще поддържа темпа дори при текущата експанзия при евентуална рецесия.

Очаквания за 2023 г.

Ако светът не се запъти към тежка рецесия, световните пазари не се насочат към сериозен срив и войната продължи със същата интензивност, можем да очакваме още от същото, предвид че знаем как ще действат централните банки, а инфлацията демонстрира известно, но недостатъчно забавяне.

При промяна на всеки един от факторите, които влияят на икономическите фундаменти и на капиталовия пазар, може да се очаква съответната промяна и на българската борса. (Или пък не?)

При някои от установените индустриални компании на БФБ вече се забелязва забавяне на продажбите и спад на поръчките. Ако това се задълбочи като процес и се стигне до реализиране на загуби, може да бъде засегната твърдата им дивидентна политика и да се наложи да отворят резервите си.

Рецесия би засегнала много силно растежа на младите компании, като това рискува да доведе до оттегляне на ценни за тях инвеститори. Желаещи за листване на BEAM изглежда не липсват, но в зависимост от регионалната и световната конюнктура плановете на компаниите може и да бъдат преразгледани.

Прогнозите на международни анализатори са за трудни месеци за световните пазари заради очакванията за навлизане на САЩ и други големи икономики в рецесия, продължаващия ръст на лихвите и предвижданията за по-слабо финансово представяне на компаниите, особено от технологичния сектор. Няма причина да не очакваме нещо подобно и у нас.