САЩ трябва да подкрепят малките си банки

Законодателите и регулаторите в САЩ изтъкват на думи значението на малките банки и малкия бизнес, но в действителност техните действия почти винаги помагат на големите за сметка на малките, особено когато става въпрос за банки. Без малките банки обаче малкият бизнес ще се страда, пише за Financial Times Бетъни Маклийн, автор на „пандемични разкрития“ за това кого Америка подкрепя и кого изоставя.

Започвайки с банковата дерегулация през 80-те години и след това чрез отговора на световната финансова криза, направихме големите банки по-големи за сметка на малките въпреки факта, че кризата беше причинена от големите банки, а не от малките (и че малките не се нуждаеха от спасяване), пише авторът. От 2002 г. до 2022 г. броят на банките, застраховани от Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC), е намалял почти наполовина.

Неофициалната политика на Министерството на финансите на САЩ - макар и не на Конгреса – отдавна е за консолидиране на банките, като теорията беше, че по-големите са по-безопасни. Още преди Конгресът да отмени Закона Глас-Стийгъл през 1999 г., който принуди банките да разделят търговското и инвестиционното си банкиране, финансовото министерство предложи свой собствен план за реално извършване на това и премахване на междущатските банкови ограничения за ускоряване на консолидацията.

"Уолстрийт мисли по подобен начин", допълва Бетани Маклийн и пропимня, че след колапса на Silicon Valley Bank (SVB) и Signature Bank някои отхвърлиха самата нужда от малки банки.

„Може би коментарите за стойността на малките и средни банки (и техните малки и средни клиенти) са само на думи и целта е нашата система да изглежда като тази в Европа“, коментира лобистът на една средно голяма банка. „Така изглежда“.

Робърт Каплан, бивш президент на клона на Федералния резерв в Далас, добавя: „Големите станаха относително по-силни, а малките и средните банки са в по-неизгодно конкурентно положение“.

„Това е обратното на онова, което искахме да направим след финансовата криза от 2008 г., а именно, да избегнем създаването на система, в която властта е концентрирана в ръцете на банки, които са твърде големи, за да фалират“, пише още Каплан.

Много малки банки смятат, че отговорът на кризата със SVB е влошил нещата. Правителството показа, че ако една банка е достатъчно голяма и нейните вложители достатъчно мощни, няма таван на застраховката по депозитите. Но правителството не можеше или не искаше да застрахова всички депозити, оставяйки малките банки в ужасно неизгодно конкурентно положение. Това обяснява защо те загубиха 120 милиарда долара депозити по време на сътресенията около SVB.

„Ако наистина се опитваме да се състезаваме с банки, които на практика имат безплатно регулаторно покритие, при което няма нужда първите пет да предлагат застраховка на своите депозити, какво можем да направим?“, възкликна Скот Хилденбранд, банков анализатор в Piper Sandler, пред подкаста Odd Lots на Bloomberg. Той прогнозира, че броят на американските банки може да намалее от около 4000 до може би няколкостотин през следващите 10 до 15 години. Главен изпълнителен директор на малка банка се тревожи, че както имаме празни места при храните и здравеопазването, може да имаме и банкови пустини – необслужвани цели райони в страната.

Регулаторните политики също така насочиха пари към небанковите финансови институции - например, те сега отпускат повече ипотеки, отколкото банките - въпреки известните рисковете на по-слабо регулираната сенчеста банкова система. Под прикритието на подпомагането на малките банки чрез изваждане на заеми от техните счетоводни баланси, така нареченият „непубличен кредит“ също подяжда дела на банките на пазара.

Пандемията показа и границите на подкрепата за малкия бизнес. Правителството помогна на малкия бизнес с политики като Програмата за защита на заплатите, но тази помощ страдаше от хаотичното естество на нейното прилагане в сравнение с целевото спасяване на големите индустрии. А спасителните пакети на Федералния резерв помогнаха на големите компании да получат достъп до пазарите. След това локдауните и проблемите с веригата за доставки засегнаха непропорционално малките предприятия, които не продават онлайн и нямат мускулите да получат стоките, от които се нуждаят.

Тези, които твърдят, че нямаме нужда от малки банки, грешат, категорична е Бетани Маклийн. Големите банки не се интересуват от предоставянето на малки заеми на местни компании, а малките компании нямат мащаба да набират пари на пазарите. Както казва Каплан, малките и средни банки са спасителен пояс за малкия и среден бизнес, който създава много работни места в САЩ.

„Много от малките и средни банки в страната „изчистват“ кредитните си портфейли в опит да запазят капитала“, добавя той. „Това води до вдигане на летвата на заемите за малки и средни предприятия, които са силно зависими от кредитните услуги на тези банки, за да управляват и развиват своя бизнес.“

В резултат на пандемията имаше вълна от стартиращи фирми. Това са някои от тези бизнеси, благодарение на които ще излезем от рецесията, ако има такава, защото малкият бизнес винаги води. Трябва да измислим политики, които защитават него и малките банки, завършва Маклийн.