Автомобилната индустрия понася щети за 12 млрд. долара от търговската война на САЩ

Търговската война на президента на САЩ Доналд Тръмп нанесе почти 12 млрд. долара щети на международните автомобилни производители, най-големият удар, с който са се сблъскали от пандемията насам. По-страшното е, че това може да е само началото, пише Wall Street Journal.

Освен продължаващите разходи за мита, автомобилните производители в САЩ, Япония, Южна Корея и Европа са изправени пред години на преструктуриране и промени във веригата на доставки, за да се приспособят към новите реалности. Преди това те обявиха огромни инвестиции за преструктуриране на фабрики за производство на електрически превозни средства.

Очевидните реакции срещу митата са повишаване на цените и преместване на производството в САЩ. Но и двете начинания са трудни за бързо изпълнение, което потенциално може да разтегне финансите на компаниите за години напред.

Скептиците казват, че митата ще променят индустрията само донякъде, като големите автомобилни производители инвестират в САЩ заради силната потребителска икономика, а не заради политиката на страната.

Въпреки това търговската политика на Белия дом може би ускорява тенденцията в индустрията към локализирано производство на автомобили – стратегия за изграждане на съоръжения по-близо до местата, където продуктите се продават. Големите автомобилни пазари в Северна Америка, Европа и Китай са все по-разделени от различни регулации, технологии и потребителски предпочитания, което насърчава компаниите да проектират и произвеждат на местно ниво.

„Ерата на глобализацията и глобалните автомобили, всичко е равностойно – мисля, че ще я напуснем и ще имаме един малко по-регионализиран свят“, изтъква Хакан Самуелсон, главен изпълнителен директор на Volvo Cars.

Toyota заяви, че по-високите мита са намалили оперативната ѝ печалба с около 3 млрд. долара - най-големият удар от митата, отчетен от автомобилен производител до момента.

Според Wall Street Journal, общите щети от по-високите американски мита, отбелязани от големите индустриални играчи, листнати на борсата, вече възлизат на 11,8 млрд. долара.

И ударите няма да стихнат: прогнозите на Toyota за митата, които ще създадат тежест от 9,5 млрд. долара през фискалната ѝ година, която приключва в края на следващия март, ще доведе до очакван спад на нетната печалба от 44%.

За 10-те най-големи автомобилни производители в света, без тези в Китай, се очаква нетната печалба да спадне с приблизително една четвърт за тази календарна година до най-ниското ниво от 2020 г.

Когато Тръмп обяви 25% мито върху вноса на автомобили през март, много анализатори предположиха, че производителите ще повишат цените, за да компенсират разходите.

Това все още не се е случило: Стимулите, обикновено използвани за разпродажба на стоки, са намалели, но повечето производители на автомобили не са въвели увеличения на цените. Компаниите трябва да балансират желанието да защитят маржовете си с риска от по-ниски нива на продажби.

„Никой не бърза да направи ход, преди някой друг да е предприел действия“, коментира анализаторът на Jefferies Филип Ушоа. „Всички се страхуват да не получат неприятен туит от Тръмп“.

General Motors заяви, че очаква „последователното ценообразуване“ да компенсира около 10% от разходите ѝ за мита тази година, които се оценяват на 4-5 млрд. долара.

„В крайна сметка става въпрос за това каква ще бъде цената, която клиентите ще искат за продукта“, изтъква Таканори Азума, ръководител на финансите в Toyota.

Белият дом въведе и политики, които частично компенсират удара върху печалбите, давайки на автомобилните производители допълнителни причини да удължат периода на изчакване.

Мерките за отмяна на климатичните регулации спестяват на автопроизводителите разходи за увеличаване на нерентабилните продажби на електрически превозни средства или закупуване на кредити за емисии – за сметка на Tesla и Rivian, като същевременно дават на индустрията лиценз да продава колкото се може повече доходоносни пикапи с двигатели с вътрешно горене. Ford заяви миналата седмица, че вече е намалил покупките си на регулаторни кредити с 1,5 млрд. долара.

„Произведено в Америка“

Отговорът, който Тръмп ясно заяви, че иска да види от автомобилните производители на своите мита, е повече производство в САЩ.

Сред първите, които реагират, GM – исторически най-големият вносител на автомобили в САЩ – увеличава производството на своите пикапи Chevrolet Silverado и GMC Sierra във Форт Уейн, Индиана, и намалява производството в Канада. Компанията очаква корекциите в производството да компенсират част от разходите за мита за 2025 г.

Междувременно Nissan увеличава производството на модела Rogue в Смирна, Тенеси, вместо да ги внася от Япония. Honda може да добави допълнителна смяна в американските си фабрики, „за да можем да увеличим обема на производството, без да харчим твърде много за капиталови инвестиции“, заяви главният финансов директор Ейджи Фуджимура.

В повечето случаи обаче компаниите не произвеждат един и същ модел на две места. Това ограничава пространството им за маневриране без големи инвестиции в преоборудване.

„Мисля, че това, което ще видите, е как производителите на автомобили използват съществуващия си капацитет“, посочва анализаторът на HSBC Майк Тиндал.

GM вече направи крачка в тази посока: През юни компанията заяви, че ще инвестира 4 млрд. долара в увеличаване на производството в САЩ, като през 2027 г. ще започне да сглобява в американските си фабрики моделите Chevrolet Equinox и Blazer, които в момента се произвеждат в Мексико. Тези ходове, които също така позволяват използването на свободния капацитет на GM на фона на бавното навлизане на електромобилите, ще увеличат капиталовите ѝ разходи през следващите години.

Работата с доставчици за увеличаване на производството на части в САЩ е друг приоритет. Honda заяви, че се опитва да локализира производството на ключови части за своите хибриди, които в момента се доставят от Япония.

За много международни автомобилни производители по-високите мита са друга причина да правят това, което така или иначе правят: да строят там, където е растежът. Икономиката на САЩ е по-силна от тези на повечето развити страни след финансовата криза от 2008 г., което я прави привлекателна дестинация за инвестиции.

През март Hyundai Group обяви инвестиция от 21 млрд. долара в САЩ, която Тръмп отдаде на заплахите си за нови мита. Все пак разрастването на американското производство на Hyundai е процес, тясно обвързан с пазарните тенденции там.

През май Mercedes-Benz заяви, че ще премести производството на своя SUV GLC от Европа в Алабама. Ходът отразява и решението на компанията от миналата година да локализира производството в Китай на по-големия GLE, който в момента се произвежда само в Алабама. Германският автомобилен производител в крайна сметка ще произвежда повече както в САЩ, така и в Китай.

Митата на Тръмп може да тласнат някои отдавна тлеещи проекти през последните години, като например първата фабрика за Audi в САЩ. Volkswagen, която притежава марката, заяви, че води преговори с Белия дом за инвестиционен пакет.

„За Audi липсата на производствен капацитет в САЩ е голям конкурентен недостатък спрямо BMW и Mercedes“, изтъква анализаторът на UBS Патрик Хъмел.

Освен намаляването на разходите за логистика и хеджирането при валутните рискове, бизнес аргументът за производството на автомобили на местно ниво е свързан с поддържането на близост до регулаторните органи и потребителите, чиито предпочитания се различават в различните региони.