Защо Макрон смята, че Льокорню може да спаси Франция от политическата криза?

Френският президент Еманюел Макрон току-що се обърна към един от най-доверените си съюзници – Себастиан Льокорню – за да прекъсне политическата безизходица, парализираща Франция, пише Politico.

Льокорню, назначен за министър-председател миналата седмица, е „човекът, с когото [Макрон] пие уиски в 3 сутринта“, говори при условие на анонимност правителствен съветник. Бившият министър на въоръжените сили също така често прекарва ваканциите си с Макрон в крайбрежния бастион Форт дьо Брегансон.

Решението на Макрон да заложи на един от преданите членове на вътрешния кръг на президента звучи като отчаян ход. Ако Льокорню не може да спаси Макрон, трудно е да се предвиди кой друг може.

Льокорню е петият министър-председател на Франция за по-малко от две години и все още изглежда малко вероятно да успее да принуди остро разделеното Национално събрание да приеме бюджетни мерки за затягане на коланите на стойност десетки милиарди евро, необходими за предотвратяване на дългова криза във втората по големина икономика в Европейския съюз (ЕС).

Дори Макрон знае, че това е трудно постижимо. В коментари до Politico президентът настоява, че предстоящата задача не е невъзможна, но признава, че е „безпрецедентна“.

И така, защо Макрон смята, че Льокорню може би е човекът, който може да сключи сделка?

Накратко, президентът го възприема като човек, който може да преодолее политическото разделение. Льокорню си спечели уважението на Макрон, като постигна широк парламентарен консенсус относно увеличаването на военния бюджет през 2023 г. и като му помогна да потуши протестите на „жълтите жилетки“, обхванали страната през 2018 и 2019 г.

Като бивш консерватор, Льокорню е изградил „добри отношения с „Републиканците“ и предлага „приемственост“ с предишните правителства на президента, подчертава Макрон. От друга страна, той е „спечелил уважението на левите сили“ с начина, по който се справи с превъоръжаването на Франция след старта на войната в Украйна. А по време на преговорите за бюджета за отбрана през 2023 г. се смяташе, че Льокорню е изслушал опозицията и е взел предвид нейните възгледи.

Ключовият момент е, че Макрон може да не изпрати Льокорню в битка невъоръжен, както направи с предишните си двама министър-председатели - ветерана от ЕС Мишел Барние и центриста Франсоа Байру. Този път той би могъл да позволи на премиера да направи някои смислени отстъпки по основния икономически дневен ред.

Досега Макрон се затрудняваше да запази ключовите си постижения непокътнати, по-специално противоречивите пенсионни реформи и дългогодишната си опозиция срещу повишаването на данъците, въпреки пораженията на изборите през 2022 и 2024 г.

„Трябва да можем да намерим компромис“, подчертава Макрон.

Точният човек

Новият министър-председател на Франция може да не е добре познат на широката общественост, но макар и само на 39 години, той е постигнал няколко политически успеха през осемте си години до Макрон, усъвършенствайки умения, които ще бъдат важни за вътрешната политика през следващите седмици.

Като министър на въоръжените сили, Лекорню успя да преодолее разделенията в силно фрагментиран парламент и да накара над 400 депутати да приемат седемгодишния му бюджет за отбрана през 2023 г., който доведе до увеличаване на разходите за военните.

За разлика от популярните фигури на Байру и Барние, Льокорню прекарва последните години в политическите окопи в Националното събрание и в местната политика.

„Той знае колко непостоянно е Националното събрание, ще маневрира, ще бъде потопен в дебата“, изтъква запознат с личността на Лекорню източник, добавяйки: „Той знае как да преговаря“.

Не толкова известен, но също толкова важен в тези политически нестабилни времена, Льокорню изигра ключова роля в потушаването на протестите на „жълтите жилетки“ срещу Макрон. Като регионален министър той помогна за организирането на дебат между френския президент и представителите на местната власт в неговия избирателен район в Нормандия. Тази първа успешна среща с френската общественост доведе до други срещи и до обиколка на Франция, която помогна за прекратяването на протестите.

Да тръгнеш с грешния крак

Истинското изпитание за качествата на Льокорню тепърва предстои и всичко ще зависи от това дали той може да постигне сделка със социалистите, без да отблъсне консерваторите, които искат да продължат да управляват.

Рискът за Льокорню е, че ще се забърка в наддаване, което не може да спечели: колкото повече се нуждае от сделка, толкова повече отстъпки ще изискват опозиционните партии.

Сред социалистите е налице растящо разочарование. Умерената левица иска министър-председател от своите редици, но вместо това сега ще трябва да се справя с един от най-близките съюзници на Макрон.

Наскоро лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор предупреди, че никой социалист няма да се присъедини към правителството на Льокорню и „ако нищо не се промени“, те няма да се поколебаят да свалят кабинета.

Ако умерената левица остане извън правителството, тя ще иска да извлече някаква полза от своята мълчалива подкрепа. А по отношение на бюджетните преговори има огромна пропаст, която трябва да се преодолее.

Социалистите искат да спрат пенсионната реформа на Макрон, което е червена линия за президента. Те също така настояват за налагане на данък върху свръхбогатите във Франция, който беше остро разкритикуван от центристите на Макрон като безсмислено предложение, което само ще насърчи най-богатите във Франция да се преместят в чужбина.

Макрон обаче сигнализира за известна свобода на действие по отношение на мащаба на необходимите бюджетни съкращения. Плановете на Байру да намали френския бюджет за 2026 г. с 43,8 млрд. евро може би ще бъдат отложени. Президентът „предпочита структурна реформа пред съкращаване на 3 млрд. евро от бюджета“, изтъква един от източниците.

Може би има начин това да се случи. „Ако той откаже данъка за свръхбогатите, но увеличи минималната работна заплата, ще разгледаме предложението“, посочва представител на социалистите.

В крайна сметка тайното оръжие на Льокорню може да се обърне срещу него. Човекът, който се ползва с пълното доверие на Макрон, може да бъде принуден да изисква неудобни отстъпки от държавния глава - ако иска да оцелее като министър-председател.